Бащата на Аршавин умира от алкохолизъм

Руският национал Андрей Аршавин привлече прожекторите на света върху себе си, вкарвайки изумителните 4 гола в поредния уникален мач в Англия "Ливърпул" -"Арсенал" 4:4. Момчето с червените бузи, което цяло лято бе при-котквано в Лондон от Арсен Венгер, получи оценка 10 по десетобалната система от "Скай Спортс". В Италия пък си имат принцип -десетка се дава само на Бог, а деветка на Мара дока... Андрей Аршавин е 28-годишен, стана звезда в "Зенит" и: националния тим на Русия. Успя да спечели Купата на УЕФА със "Зенит",както и Суперкуната на Европа след победа над "Манчестър Юнайтед". Миналата есен бе привлечен в "Арсенал" за 20 милиона евро. Баща му умира твърде млад. на 40 години, от алкохолизъм. Майка му има два развода. Има две деца от приятелката си Юлия Артьом и Яна. При пристигането си на Острова Андрей демонстрира липса на настроение и трудна адаптация. Преди мача на "Анфийлд" този трансфер все още влизаше в графата спорни. Лудият мач и слабата защита на увлечения в търсене на успеха "Ливърпул" помогнаха на руснака да направи чудото и може би да даде началото на сериозна кариера във Висшата лига.
"Още съм в период на адаптация. Тепърва ще показвам най-доброто от себе си. вие още не сте го видели. Догодина обещавам, че ще бъда много по-добър. Опитвам се да вкарам 90 гола, че да победим, но засега не става...", каза в типичния си стил Аршавин след невероятния мач на " Анфийлд". Според медиите на Острова именно това равенство ще намали до минимум шансовете на "Ливърпул "да спечели титлата. "Не се отчайвайте, ние ще играем и с "Манчестър Юнайтед", каза загадъчно обаче Арсен Вснгер на феновсте на "червените".

Мао Дзъдун "открил" формулата на безсмъртието

Как да живееш вечно с въпрос, който вълнува мнозина, но отговор едва ли някога ще има. Комунистическият лидер Мао Дзъдун обаче пръв открил формулата за безсмъртие. Според неговата теория диети и каквито и да с въздържания тук не играят. Човек трябва да разчита единствено на любовта.
Полити кът свято вярвал в учението на даосите че мъж, преспал с хиляда девственици, пребивава на тази земя вечно. Уви, Мао не се съобразявал с безспорния факт, че даосите разпространявали въпросната мъдрост като поетична метафора. Комунистическият водач приел думите им буквално и се втурнал в любовни авантюри. Сменял гадже след гадже и навсякъде оставял след себе си деца.
В крайна сметка доживял до 83 години, което никак не е малко, ала естествено се разминава с представите ни за безсмъртие. Честно казано, Дзъдун се възползвал от ласките на девойките до 75-годишна възраст и после се отказал.
Според лекарите теорията как да постигнеш вечен живот е пълна глупост. Не е хубаво често да сменяме креватните партньори. Най-малкото причината е,че всеки от нас си отглежда свой собствен "парк" от микроби. Ако двойката живее постоянно заедно, микробите им започват да се "разбират" и свикват едни с други. Затова не бива да рискуваме с нови връзки, които не са по вкуса на организма ни и вместо безсмъртие ще ни донесат болести.

Първобитните дами харесвали розовото

Никой не знае със сигурност защо у нас майките обличат момиченцата в розово, а момченцата в синьо. Учените казват единствено, че предпочитанията на половете към двата цвята са се зародили още в праисторически времена. Тогава жените се занимавали предимно с бране на диви плодове. И тъй като зрелите плодове в по-голямата си част са червени, логично жените започнали да се свързват с този цвят и неговите нюанси. За мъжете, изкарващи прехраната на семейството с лов, било изключително важно времето да е хубаво, а небето синьо. Американските учени провели изследване сред 220 студенти от двата пола. Показали им на компютърен екран 1000 чифта разноцветни правоъгълници и ги накарали да изберат най-приятния за себе си цвят, и то колкото се може по-бързо. Направеният накрая анализ показал, че почти всички мъже се насочили към синьото, а жените - към розовото. Едва малка част от анкетираните дами отдали предпочитание на жълтата и зелената област от цветовия спектър. Съществува и противоположна теория, според която цветът, който повече отива на жените, е синият, а на мъжете - розовият. Синьото се асоциира с небето и морето, то носи нежност. Розовото от своя страна повече върви към червеното, което е кръвта, насилието, агресията.
Днес по света хората приемат посвоему значението не само на синьото и розовото, но и на всички останали нюанси от цветовата гама. И ако за нас бялото е символ на непорочността, а черното означава траур, в далечен Китай е точно обратното.

Любим се без проблем от разстояние

Иска ви се да погалите любимия си човек, ала той е на хиляди километри от вас. Мисията ви досега изглеждаше стопроцентово обречена на неуспех. Шотландски учени обаче измислиха как да не страдаме повече от раздялата с половинката. В продължение на две години специалистите работили над уникален прибор. Благодарение на него колкото и далеч да е партньорът ни, ще можем да го усетим физически.
Как става номерът? Принципът всъщност е много прост. Влюбените надяват на кръста си обръч, снабден с камери. Те предават всяко движение на телата им чрез светлинни лъчи. Постепенно започват да усещат физическо съприкосновение помежду си. Проведените експерименти на двойки от различни възрасти показали изумителни положителни резултати. Мъж потръпнал от нежна милувка по лицето си, друг изпитал сладостта на целувката от най-обичаните устни на света - тези на изгората му. Младо момиче не скрило щастливата си усмивка, когато любимият прокарал пръсти по косата й. Засега новият уред не е пуснат масово в продажба. Очаква се чудото да залее не само Европа, а и целия свят.

Орфей бил против жертвоприношенията

КОЙ е Орфей? Къде е живял и кога, от кого се е учил и защо е бил убит? Отговорът на тези въпроси ще намерите във филма на Стилиян Иванов "Истината за Орфей", който ЬТV ще излъчи на 6 май от 11 часа. Камерата на Мирослав Евдосиев е запечатала десетки археологически обекти и артефакти, доказващи, че в основите на европейската цивилизация стои не само ценностната система на Древна Елада и християнската религия, а и тракийската култура. Древните ни земи са раждали не само велики хора, но и велики идеи, които са се разпространили в цяла Европа. Една от тях е орфизмът.
Документалният филм на Стилиян Иванов разбулва мита, че Орфей е просто един певец - тази представа е непълна, дори елементарна. Защото Орфей е преди всичко реформатор на тракийските вярвания и култура. До неговата поява траките са почитали Богинята Майка, принасяли са в жертва животни и хора. Орфей обръща вярата към Бога Слънце и поставя край на жертвоприношенията. Той проповядва аскетизъм, смирение и любов -послания, които 13 века по-късно откриваме в християнството.Интересна тема, разгледана във филма, с и убийството на Орфей. Теориите по точи въпрос са много, но най-абсурдната според специалистите (д-р Георги Китов, проф. Иван Маразов, проф. Николай Овчаров, проф. Богдан Богданов и др.) е, че е бил убит от тракийските жени, защото не им обръщал внимание, влюбен в своята Евридика. Сред сериозните теории, обясняващи убийството, е тази, че учението на Орфей се е появило прекалено рано и много неща е променило. Нормално е било за онова време да бъде убит човек, който говори неща, неразбираеми за множеството, реформиращи вековни вярвания.

Астрид Линдгрен ражда извънбрачно на 19

Без нейните Карлсон и Пипи Дългото чорапче вече няколко поколения не си представят своето детство. Колкото и да е странно, страхотен детски психолог, запечатал в образите си вечните черти на децата от която и да е раса или епоха, става най-обикновена и с нищо незабележителна на пръв поглед жена от шведската провинция - майка и баба, вдовица и домакиня с най-банална съдба. Отличителното за нея е, че цял живот не се разделя с вълшебния свят на детството - първо своето, а после онова на децата, внуците и правнуците си. Този първичен свят, който е най-добрата част от житейския й път, е безоблачен и наситен с радост и тя никога не се уморява да разказва за него па хората.
Децата не растат от храна, а от обич според писателката. Родителите й Самуел и Хана Ериксон, се влюбват още като тийнейджъри и не се разделят до смъртта си. В тази чиста и всеотдайна обич се раждат и израстват децата им. Сентенцията, че децата не растат от храна, а от обич, в този случай се покрива с действителността. Щастливото семейство, за разлика от героите в "Карлсон, който живее на покрива", не живее в столицата, а в не богата ферма в затънтеното градче Вимербю. Там големият син и трите дъщери /Астрид е родена през 1907 г. и е най-голяма от сестрите/ се чувствали превъзходно. И четиримата обичали да четат книжки и били големи фантазьори. Тяхната изобретателност в игрите по-късно става учебник за милиони деца не само чрез разказите за Пипи и Карлсон, но и чрез доста други, не толкова известни книги - "Емил от Льонеберя", "Братята с лъвски сърца", "Децата от улица " Тряскаджийска", "Мили мой Мио", "Роня, дъщерята на разбойника". Впрочем всички деца на семейство Ериксон стават творчески личности - братът и средната сестра на Астрид също са писатели, най-младата сестра е журналистка.
Но чудесното детство на Астрид свършва някак внезапно. Изведнъж тя разбира, че безгрижието, свободата и игрите остават в миналото. Опитвайки да "играе" на сериозна госпожица, забременява на 18 години. Не желаела да се омъжва, а си давала сметка, че е невъзможно да живее с извънбрачно дете в дълбоката провинция сред клюкарките. А и става дума за 20-те години на миналия век, за сложните следвоенни години в пуританска Швеция. Но и през ум не й минава да прави аборт. На 19 години, в далечния, чужд и равнодушен Копенхаген ражда сина си Ларс. Силната и независима по природа Астрид не изпаднала в депресия от така или иначе скандалната раздяла с детството си. Със свойствения си оптимизъм гледала напред. Оставя обожаваното си бебе на възпитание в Копенхаген и отпътува за Стокхолм, където започва работа в малка кантора. Не издържа дълго да вижда сина си само по празници и скоро го отвежда в гостоприемния дом на родителите си, където можела да го навестява по-често.
Щастието се връща след брака с търговеца на коли Линдгрен. В Стокхолм Астрид се запознава с перспективния търговец на автомобили Стуре Линдгрен и през 1931 г. се омъжва за него. Тогава щастливият живот отново започва за нея. Прибира Ларс при себе си и през 1934 г. ражда дъщеря си Карин. Астрид става домакиня и се наслаждава на всяка минута от майчинството си. Тихият семеен живот в малка и скромна квартира за нея припокри ва представата и за щастие. Мъжът й бил добър и жизнерадостен, бизнесът му вървял. Дразнели я само шумната му веселост и недодяланите му шеги, когато пийнел да "полее" някоя сделка. Но Стуре никога не бил агресивен или груб. Все пак той сигурно би се удивил, ако някой тогава му беше казал, че жена му ще създаде в бъдещите си творби такива невероятни смешници като Пипи и Карлсон. Господин Линдгрен умира в началото на 50-те години и оставя Астрид с две отраснали деца. Що се отнася до великолепното й творчество, първо се ражда "Пипи Дългото чорапче". В "сериала" за необикновеното момиченце писателката събира истории, които е слушала или преживяла в собственото си детство и които е разказвала на децата си. През 1944 г., по време на Втората световна война, написва "Пипи Дългото чорапче" като подарък за десетия рожден ден на дъщеря си Карин. Детето само дава името на героинята и романът излиза през 1945 г. Карлсон се появява на бял свят 10 години по-късно. Писателката го заселва на последния етаж на сградата, е живяло семейството й. Всички истории и в него са описани действителни случки, станали със самата нея или с някого от близките или познатите й.
Книгите й са преведени на 85 езика.Личният й живот на практика е лишен от произшествия: живее в една квартира повече от 50 години, дружи с едни и същи хора, след като овдовява, не помисля да създава ново семейство. Да пътува по света успява чак на стари години, когато е натрупала състояние от големите тиражи на книгите си. Но впечатленията от тези пътешествия не влизат в литературното й наследство - винаги е предпочитала да пише за обикновените и всекидневни неща и главно за детството си.
През дългия си живот /умира в съня си на 94 години, в Стокхолм/ Астрид Линдгрен получава много отличия, между които "Ханс Кристиан Андерсен" (1958), наградата "Луис Карол" (1973) и Международната литературна награда на ЮНЕСКО (1993). Обявяват я за почетен доктор на редица университети. А през 1999 г. е избрана за най-прочутата шведка на столетието. Публикувала е повече от сто книги, преведени на осемдесет и пет езика и издадени в сто и тридесет милиона екземпляра в целия свят. По нейни произведения са снимани над четиридесет игрални филма за деца.

НАЙ-СОЛЕНИТЕ РАЗВОДИ

Рупърт Мърдок и Анна Мърдок – 1,2 млрд
Рупърт Мърдок е един от най-богатите хора в света. 78-годишният милиардер от 10 години е в трети брак с китайката Уенди Денг, от която има две деца. Първата му жена е била стюардеса. Заедно имат една дъщеря. Най-солено му излиза разводът с втората съпруга - естонката Анна Торв от нея има три деца. Този брак продължава 32 години - от 1967 до 1999-а. Госпожа Анна Мърдок е обезщетена с активи на обща стойност 1,2 млрд. долара.
Роман и Ирина Абрамович -190 милиона
Според класацията на "Форбс" Роман Абрамович е вторият поред руски милиардер т.г. С втората си съпруга - Ирина, от която има пет деца, собственикът на "Челси" се разведе през 2006 г. след 15 години брак. Двамата се запознават на борда на самолет -Ирина е била стюардеса. Обезщетението, което тя получи при разтрогването на брака, е 190 млн. евро, което е направо скромна сума на фона на натрупаното състояние на името на Роман. От доста времетой живее с топмодела Даша Жукова.
Майкъл и Хуанита Дуордан - 107 милиона
Известният баскетболист се разведе с жена си Хуанита след 17 години брак. Въз основа на договор, подписан след брака, при развод съпругата трябвало да получи половината от състоянието на Майкъл. Така Хуанита се сдобива със 107 милиона евро след официалната раздяла през 2006 г.
Нийл Дайъмънд и Марша Мърфи-95 милиона
Певецът Нийл Дайъмънъд /сега на 68/ се разведе с Марша Мърфи през 1994 г. след 25 години съвместен живот. Тя сложи в джоба си половината от парите му, или почти 95 милиона евро. Нийл се показа истински джентълмен, защото прие, че на Марша й се полага всяка стотинка заради това, че го е подкрепяла през цялото време и му е родила две деца.
Стивън Спилбърг Трейми Ървинг милиона
Режисьорът среща мизерстващата актриса през 1978 г. По това време Спилбърг вече има сериозни успехи и прави су-перхита си "Челюсти". Женят се през 1985 и се развеждат през 1989 г. заради друга жена - актрисата Кейт Капшоу, която по-късно става новата г-жа Спилбърг. Кейт е в правото си да получи половината от парите на бившия си съпруг, която по онова време е 63 милиона евро. Днес състоянието на супер режисьора се изчислява на стойност 1,9 млрд. евро.
Кевин Костнър и Синди Силва - 51 милиона
Кевин Костнър и Синди Силва минават под венчило през 1978-ма и се развеждат 16 години по-късно. Разтрогването на брака струва на Костнър 51 млн. евро в полза на жена му.
Кени Роджърс и Мериън гордън -38 милиона
Звездата на кънтри музиката и киноактьор се жени за Мериън Гордън през 1977 г. След 16 години брак, от който се ражда един син, двамата се развеждат и Роджърс, чието богатство се оценява на 158 милиона евро, обезщетява бившата си съпруга с 38 млн. от общоевропейската валута.
ДжеймсКамерън и Линда Хамилтън" - 32 милиона
Режисьорът на "Титаник" и на "Терминатор" се жени за актрисата Линда Хамилтън през 1997 г., а бракът продължава едва 17 месеца, от които 8 те живеят разделени. Удоволствието струва на Хамилтън 32 милиона евро.
Пол Маккартни и Хедър Милс - 32 милиона
Пол Маккартни се жени за бившата манекенка Хедър Милс през 2002 г., а през 2003-та им се ражда дъщеря. Три години по-късно е обявена процедурата за развод. След дълги съдебни разпри в крайна сметка сър Маккартни брои на Хедър "само" 32 млн. евро.
Майкъл Дъглас и Даяндра Дъглас -28 милиона
През 1977 г. Майкъл Дъглас се жени за Даяндра,
но 20 години по-късно тя иска развод с мотивите, че той непрестанно отсъства, че е женомразец и сексуален натрапник. След двегодишни преговори Майкъл отстъпва почти една трета от състоянието си по онова време на бившата си жена: 28 милиона евро плюс две къщи. Сега той живее с Ка-трин Зита-Джоунс, за която се ожени през 2000 г.
Мик Джагър и Джери Хол- 9 милиона
Певецът от "Ролинг Стоунс" Мик Джагър сключи брак с Джери Хол през 1990 г. Американската манекенка е причина за развода на рокера с предишната му жена Бианка. След 9 години съвместен живот и 4 деца Джери Хол поиска развод, защото Мик й изневерява с Лучия Хименес. Джери претендира за 32 млн. евро, но Джагър успява да обяви брака между тях, сключен на остров Бали, за извън-законен в САЩ. Размерът на обезщетението, получено от Джери, не е обявен публично, но се смята, че става дума за 9 млн. евро минимум.
Харисъи Форд и Мелиса Матисън - 54 милиона
Харисън Форд и сценаристката Мелиса Матисън се женят през 1983-та и се развеждат през 2007г. Звездата от "ИндианаДжоунс " брои близо 54 млн. евро. Съгласно договореностите Мелиса получава и определена част от печалбата на всички филми с участието на актьора. От няколко години Форд живее с актрисата Колиета Флокхарт.

Китки за красота и здраве

Невенът, или наричан още магдаленско цвете, дъждовно цвете и мъртвешко цвете, освен в градини, избуява и като самораслек по селските торища и ниви. Това доказва, че той съвсем не е капризен и е лесен за отглеждане. Невенът е предпочитана китка в градината не само заради красотата на жълто оранжевите си цветчета, но и заради неговите лечебни качества. Това цвете е известно и с това, че предсказва какво ще бъде времето - ако седем часа след утрото цветчетата му са затворени, това значи, че още същия ден ще вали. Заради това в миналото невенът се е считал за най-точен дъждопоказател.
В народната медицина растението се използва изцяло - ведно с цветовете, стъблата и листата. Билкари твърдят, че невенът трябва да се бере само при силно слънце, тъй като тогава лечебната му сила е най-голяма.
Сокът от пресните дръжки премахва брадавици и краста, а чаената запарка от невена лекува лишеи и подувания на жлезите, като с нея се мажат пострадалите места. Измиването на очите с хладък чай усилва зрението, а промивки със запарка от цветето лекуват трудно заздравяващи рани.
За всякакви лишеи и рани по кожата може да си приготвим домашен мехлем, като размесим накълцан на ситно невен със свинска мас. Ако някой има непоносимост към свинска мас, за приготвянето на мехлема може да използва и растителна мазнина.
Две равни чаени лъжички цветчета от невен в чаша вода са благотворно пургативно средство за разхлабване. Лавандула за лек и гонене на молци
В градината или на балкона лавандулата разнася ухание, което се долавя и в дома. Произходът на това растение е от района на Средиземно море, среща се в Южна Франция, приморските Алпи, Източна Испания, Италия и Северна Африка. Лавандулата е светлолюбива култура, затова трябва да и се избере огрято от слънцето място, което.й помага да натрупа повече етерично масло в цветовете. Трябва да се има предвид обаче, че тя не понася прекомерна влага. Не е необходимо да я пресаждаме. Презимува на закрито или на открито
място, но ако расте на двора, през студените месеци трябва да и осигурим зимна защита от натрупани върху нея борови клонки. През пролетта клонките се отстраняват и растението се подрязва.
Лечебните свойства на лавандулата са много - тя действа нервноуспокоително, болкоуспокояващо и дезинфекционно, прилага се при неврастения, сърдечна невроза, мигрена.
В българската народна медицина лавандулата се употребява при шизофрения, парализи, газове, гастрит, безсъние, виене на свят, ревматизъм, ускорено сърцебиене, главоболие, стомашни болки. Наложена на лапи, тя помага при стомашни болки, парализи, ревматизъм, натъртване, ужилване или ухапване от насекоми. Запарка от билката се използва за жабурене при зъбобол и гаргара при гърлобол. За целта 1 супена лъжица от билката се залива с 400 мл. вряла вода и кисне 1 час. Изсушените цветове на лавандулата съдържат успокояващи, дезодориращи и подпомагащи храносмилането вещества. Използват се като чай, за бани и средства за поддържане на тялото. Свежият мирис на лавандулата е повод клонки от нея да се поставят между прането, с което се свързва и латинското й име. Цветовете на растението, поставени между дрехите, прогонват молците.

Гениалните луди

Поведението на гениалните личности често е предизвиквало недоумението на съвременниците им. Неуравновесени, ексцентрични, необщителни или натрапчиво фамилиарни, непредсказуемо избухливи, капризни и обидчиви -повечето или всичко от изброеното влиза в характеристиката на велики творци от миналото до наши дни. Макар че биографите често се опитвали да придадат симпатичност и на най-чудатите им качества, анализът на постъпките, начинът им на общуване и разбира се, на творчеството им, оставя съмнение за дълбоки психични изменения.
Представители на психиатричната мисъл още преди век са забелязали, че изключителни личности се раждат обикновено в семейства, в които един от родителите се явява носител на потенциални дарби, а другият - на психични отклонения. Именно душевната болест се оказва ключът към вселената на изключителните им способности, а често - и към нерадостната им съдба.
Например слухови или зрителни халюцинации, характерни за душевните разстройства, са мъчили много от тях, при това не само нощем, какъвто бил случаят с Албрехт Дюрер, Йеронимус Бош, Балзак, Те имали и съвсем немотивирани за околните страхове, което ги хвърляло често в депресивни състояния. Великият руски поет Пушкин пък страдал от мъчителна хипохондрия и всеки момент очаквал да получи мозъчен кръвоизлив. Блез Паскал живеел с ужаса, че внезапно зад гърба му ще се отвори бездна и държал винаги наблизо стол, за чиято облегалка тревожно се вкопчвал от време на време.
Хората, страдащи от различни психози, имат неустойчиви връзки с обективната реалност и обикновено се чувстват по-добре сред собствените си фантазии. У шизофрениците обаче случващото се около тях може да придобие внезапно зловещ смисъл. Това съсипвало живота на творци от ранга на художника Ван Гог и мислителя Ницше. Гогол, унаследил от майка си прогресираща шизофрения, още в детството си проявявал пълна отчужденост към всичко и живеел в свой сомнамбулен свят. Бил дотолкова обсебен от собствените си видения, че демонстративно презирал околните. Патологичното високомерие, което развивал с годините, го лишило от всякакви приятелства. Именно нему принадлежи метафоричният израз "смях през сълзи", но вероятно авторът е влагал в него и далеч по-конкретен смисъл.
Известно е хиперманиакалното поведение, демонстрирано от испанския гений Салвадор Дали, задълбочило се дотам, че в края на дългия си живот той остава в дълбока самота и дори прислугата му го напуска. Автобиографичните му книги са истинско съкровище не само за обожателите на творчеството му, а и за психолозите, които по тях могат да проследят проявленията на неговата параноя. Типично за страдащите от това психично разстройство, той бил изключително непредвидим. От общителен и забавен събеседник внезапно ставал груб, даже зъл. Пословичната му ексцентричност била подхранвана от неистовата му суета и чувство за превъзходство, а съпругата си превърнал в обект на обожание.
Най-драматична е може би съдбата на епилептиците. Достоевски, наследил тази предразположеност по бащина линия, получил първия си епилептичен припадък, когато бил 30-годишен. От веднъж - два пъти месечно припадъците зачестили, ставали все по-продължителни и това развило у автора на "Идиот" страх от прогресираща деградация. Но въпреки страданията на болестта, писателят изглежда се боял от възможното й лечение. Обяснението е, че малко преди началото на всеки пристъп изпадал в екстаз, за който признал: "Не зная дали това блаженство продължава секунди, часове или месеци, но вярвайте ми, всички радости, които животът може да ми даде, не бих заменил за него."
Проследявайки живота на много гениални творци, някои автори са на мнение, че творческият им процес е резултат на житейски и здравословен дискомфорт. Нещо повече, те обясняват тяхната гениалност като следствие на психическо разстройство, а самият творчески акт - като терапия, дори като анестезия за душевните и физическите им страдания.
Така или иначе, при пялата несъвършеност на собствения си характер гениите успяват да създават образци на съвършенството и вселенската хармония. И всъщност това е, което ги отличава от нас, обикновените луди.

Стара Волга крие мумия

Мумифициран труп, престоял в багажника на вехта волга цели дванайсет години, най-после бил открит и погребан. До последния му дом го изпратила държавата, тъй като никой не разкрил самоличността му. Човек да престои в тясно, затворено помещение толкова дълго време и да не се разложи, е рядко срещана гледка, твърдят криминалистите. Затова и мумиите в коли се броят на пръсти по целия свят.
Необичайната случка, станала в началото на април, е с адрес Нижни Новгород. Любопитната пенсионерка Наташа В. забелязала, че в двора на съседката й Ирина С. през нощта се е появила черна волга. Колата била паркирана пред входа на заключен гараж. Ирина от няколко месеца гостувала на сина си в друг град и къщата й стояла празна. Затова още щом забелязала чуждата кола, преданата й комшийка надушила, че става нещо нередно, ала интересно, и веднага набрала номера на милицията. В началото униформените не обърнали сериозно внимание на сигнала на възрастната жена. Мислели, че нещо не е до видяла, пък и в този тих и мирен край рядко ставали престъпления. Решили все пак да проверят за какво става дума и да успокоят развълнуваната възрастна дама. Още щом отворили вратите на волгата обаче, останали поразени - вътре било пълно с оръжия. Имало пушки, пистолети и ножове, достатъчни за малка армия. Някои от тях изглеждали доста вехти и с полепнал по тях дебел слой прах, което подсказало на разследващите, че отдавна не са били използвани.
Милиционерите повикали подкрепление от спецслужбите, с които продължили огледа. Тогава дошъл редът на багажника. Вътре лежал, сякаш непокътнат от времето, труп на мъж, чиято самоличност тепърва ще се уточнява. В хода на разследването бързо се изяснило, че черната волга е била обявена за издирване точно преди дванайсет години. От тогава до сега е била търсена навсякъде, ала напразно. Как е попаднала в двора на Ирина и кой е седял зад волана, продължава да е загадка с множество неизвестни. Предстои да се изясни и дали с оръжията не са извършени други престъпления. Интересното е, че по останките на жертвата не личи да е претърпяла насилие. Вероятно мъжът е бил отвлечен, а впоследствие зарязан барабар с автомобила. След направени експертизи волгата все пак е била върната на собственичката й, 40-годишна жителка па града.
В американския град Синсинати криминалистите попаднали на друга, не по-малко зловеща гледка - идентифицирали жена- мумия, останала пред телевизора три години. 62-годишната Йоанна Пул отдавна не била добре със здравето. За нея се грижел братовчед, който я посещавал у дома. Усетила, че смъртта скоро ще я навести, американката помолила опекуна си да й изпълни последно желание. То било да не бъде погребвана, тъй като смята скоро да се върне на земята. Наивникът взел, че я послушал и престанал да я посещава. Така Йоанна си умряла и никой не разбрал за тъжния факт. Въпреки това съвестта на братовчеда проговорила и той се наканил един ден да види как е 1 (пенсионерка). След тригодишна раздяла неговото наказание било пръв да допадне па страшната мумия.

Синът на Чикатило завиждал на баща си

Родният син на един от най-страшните серийни убийци в света - Андрей Чикатило, подчертано завиждал на баща си за кървавите му подвизи. 40 годишният Юрий Одначев нарочно сменил фамилията си, за да изгради свой почерк. Преди броени дни в Харковска област на Украйна той бе арестуван по подозрение в убийство на свой приятел.
Мрачната история започнала да се разплита, когато в местна болница бил докаран млад мъж в безпомощно състояние. Непознатият имал множество дълбоки и кървави рани. Едва седмица по-късно потърпевшият Николай успял да разкаже на криминалистите какво му се е случило. По неговите думи той и приятелят му Юрий една ранна сутрин пътували с кола по бизнес дела. Спрели на пътя по естествена нужда. Изведнъж ортакът му извадил от джоба на якето си нож, нападнал го и без никаква причина започнал да забожда острието на хладното оръжие в тялото му. Когато задоволил зверските си мераци, избягал пеша. Раненият смогнал някак да се добере обратно до автомобила си, да го запали и да тръгне. С нечовешки усилия на волята Николай се добрал до близкия пазар и главата му клюмнала безпомощно върху волана. Минувачи извикали бърза помощ и жертвата се свестила часове по-късно в болницата.
Приятелят на Юрий изкарал цели две денонощия в интензивното отделение и лекарите, оценили състоянието му като тежко, се борели да спасят живота му. Последвало бавно и мъчително възстановяване. Майка му дошла да го прибере от болницата и лечението продължило у дома. Положението на ранения изглеждало още по-сложно поради факта, че от петнайсет години бил активен наркоман. Пред съда Юрий отричал, че е искал да убие приятеля си. Не признавал и явното си намерение да тръгне по стъпките на известния си баща. Въпреки това нито за миг не отричал роднинството си с Андрей Чикатило. Даже казал, че се гордее с татко си и му завижда за славата. Юрий се заселил в Харков през 90-те години на миналия век. Отдавна бил известен на полицията със значителния брой кражби, лично негово дело.
Баща му Андрей Романович Чикатило е автор на 56 доказани убийства, извършени в продължение на двайсет и две години. Казват обаче, че на съвестта му тежат 65 живота, като сред жертвите му има малки момичета и момчета. Чикатило бил арестуван през 1990 година при мащабна полицейска операция, струваща тогава на държавата 10 милиона рубли.
Докато бил в камерата на смъртниците, Андрей Чикатило непрекъснато пишел молби за помилване. Адресирал жалбите си лично до президентите. Последната, до Борис Елцин, била категорично отхвърлена. Серийният убиец бе осъден на смърт и присъдата бе изпълнена в Новочеркаския затвор.
Топченгето, заловило Чикатило и още куп изверги, се казва Амурат Яндиев. Той издаде книга за това как да не станем жертва на серийни убийци. Според опитния криминалист твърде трудно е да разпознаем злодея сред останалите хора. Обикновено е облечен в сиво и гледа да се слива с тълпата. Може да го издаде единствено погледът, който шари на всички посоки. Яндиев съветва никога да не влизаме в диалог с непознати хора, особено когато държат да ни заговорят на тъмни места - по неосветени улички и паркове. Колкото и да са красноречиви, не бива да ги допускаме до себе си. Най-доброто решение е усъмним ли се в някого, веднага да бягаме.

ПОКУШЕНИЕ СРЕЩУ ШАЛЯПИН ГОТВЕЛИ В СОФИЯ

Първият досег с големия артист ми направи огромно впечатление. Пред мен стоеше човек с исполински ръст и пронизващ поглед. Говореше бавно, естествено, без никаква поза. В същото време богатирската му осанка излъчваше голям респект." Така баритонът Петър Золотович, който заедно с директора на Софийската опера Мойсей Златин посреща на гара Драгоман Шаляпин, описва великия бас.
През октомври 1934 г. по покана на руската емиграция у нас Шаляпин посещава България и гастролира на сцената на Операта и на Народния театър с бурен успех. Пет вечери българските любители на музиката гледат и слушат Шаляпин в три от коронните му роли - на Борис Годунов от едноименната опера, на княз Голицки и хан Кон-чак от" Княз Игор". Спектаклите му са истински триумф. След края на последното представление, засипан от овации и комплименти, Фьодор Иванович се обръща към публиката: "драги приятели, още от детството си съм чувал за далечната родна страна, която тръгнали да освобождават моите бра-
тя руси. И тогава слушах една песен, която и до днес пазя в своето сърце. Тя се пее така." И подхваща "Шуми Марица окървавена..." Цялата зала става на крака, по лицата на мнозина се стичат сълзи. Точно по това време са възобновени дипломатическите отношения между България и Съветска Русия. Като политически представител на Съветите у нас пристига Фьодор Разколников. Син на генералска щерка и дякон, член на Болшевишката
партия от 1910 г. и любимец на Троцки, той заема важни партийни и държавни постове, подвизава се и като писател, художник, журналист. Вестникарите у нас не пропускат да отбележат с какъв вкус той и жена му обзавеждат дома си и посолството с изискани дамаски и мебели, шикозни полилеи, старинни картини и вази, много от които идват с багажа му. Дипломат с опит от Естония и Дания, Разколников очевидно започва да променя възгледите си за правилността на болшевишките методи. Той е силно обезпокоен от продължаващите репресии срещу стари партийни кадри в родината му и затова, когато през 1938 г. го викат незабавно в Москва, не се завръща, а заминава на Запад. Установява се във Франция, откъдето пише открито обвинително писмо до Сталин. Задочно изключен от партията и обявен за" враг на народа", на 12. Х.1939 г. Фьодор Разколников почива при странни обстоятелства -паднал от прозореца. Мнозина виждат в това "дългата ръка" на НКВД. Именно във Франция бившият червен дипломат се среща с Шаляпин и му разкрива, че и той е трябвало да стане жертва на Сталиновия терор, разпрострял се далеч зад граница. По време на гастрола му в България съветските тайни служби са готвели покушение срещу него. Планът бил големият певец да бъде арестуван тайно и отвлечен, а след това погубен. Макар да се познава отдавна с Горки, а през 1919 г. да има и лична среща с Ленин, Шаляпин си е спечелил ненавистта на новата власт с едно парично дарение за бедстващи руски културни дейци в емиграция, което прави през 1927 г. През август "за подпомагане на белогвардейците" той е лишен от званието народен артист и му е забранено да влиза в СССР. Известието за лишаване от съветско гражданство му връчва един наш сънародник - българинът Кръстьо Раковски, който тогава е посланик на СССР във Франция. Великият бас напуска посолството разплакан.
Мистериозна е и смъртта на Фьодор Шаляпин -човек с богата физика и здраве, той умира само за няколко месеца през 1938 г. в Париж. Лекарите с недоумение вдигат рамене и определят състоянието му като някаква странна, много рядко срещана форма на левкемия. В средите на емиграцията се говори, че и в този случай личи "почеркът" на съветските тайни служби. В последния ден на великия певец по всички френски и английски радио-канали звучи неговият глас в знаменитата ария на умиращия Борис Годунов.

Диктаторът бил страстен комарджия

Да играе, да рискува, да печели -това жизнено кредо на Стефан Стамболов най-точно го обрисува като личност. Особено ярко се проявява то в страстта му към хазарта. Запален комарджия, някогашният хъш играел на всякакви видове карти с всякакви хора, без разлика на ранг и положение. Случвало се по цели денонощия да не стане от масата. Пронизителният му поглед не само лесно отгатвал състоянието на противниците, но и сякаш ги хипнотизирал, подчинявал. Най-много обаче му помагала решимостта му да рискува докрай. Когато губел, той продължавал да играе, като непрекъснато удвоявал мизата, докато в крайна сметка картата не се обърнела и не си възвърнел загубеното.
От учителя на Фердинанд по български език Добри Ганчев научаваме, че когато новоизбраният княз обикалял страната заедно с майка си и Стамболов, премиер-министърът устройвал комарджийска вакханалия почти във всеки град. Веднага искал карти ако нямало, нареждал тутакси да се купят и канел местните първенци на масата. Ако те успявали да се "покрият" , задоволявал се с част от свитата. В Калоферския манастир, където отседнали, до 3-4 часа в стаята му се играела бакара. Слагали стражар да слухти и пази, тъй като Кобургът мразел картоиграчеството. Веднъж обаче стражарят заспал, князът го прескочил, влязъл без почукване и какво да види? В стаята едва се диша от дим, по масата купчини злато и сребро, на пода раздрани и нахвърляни каити. смачкани папироси. От Фердинанд мразел картоиграчите. Отвратен, Фердинанд смъмрил първия си министър и с гнуслива гримаса излязъл. Съвсем навреме, за да не чуе сочната ругатня, раздала се зад гърба му.
Като всеки диктатор, и в играта на карти Стамболов създавал свои правила. Той дава картите, "банката" е винаги в него - другите трудно вземат кредит от нея, но за него това не важи. Не можеш да напуснеш играта, дори да съзнаваш, че ти е време - как да разсърдиш всесилния? "Деца имам бе, Стамболов, какво искаш от мене!", проплаква при една такава ситуация Димитър Греков. Характерен е случаят с Ото Билек, представител на няколко чуждестранни фирми у нас. Двамата играят в софийския Юнион клуб - Билек има късмет и
постоянно печели. Изнервеният премиер непрекъснато удвоява мизата и по такъв начин загубата му се качва на 16 000 наполеона. "Гърлото на Стамболов почна да изсъхва. Той каза пак " квит или дубъл". Б. се изчерви и мълчеше, не знаеше какво да прави. Касаеше се за огромната сума 320 000 франка, които той вече печелеше и които можеше да изгуби изведнъж, ако продължи играта. Стамболов беше блед, очите му горяха и силно светеха, един отрицателен отговор на Б. можеше веднага да го опропасти. Но Б. няма смелостта да направи това. Той отговори с пресипнал глас: "Да." Раздадоха се картите и Стамболов спечели." Вижда се, че печалбите на премиера идвали най-вече от страха на другите играчи да го оставят да загуби. Как смеел Билек да се противопостави на "силния човек" утре като нищо той можел да го изгони от страната! Ако в двореца и пред дипломатическия свят е принуден да "пази поведение", в хазарта Стамболов отприщва грубостта и безцеремонността си докрай. Веднъж в Пловдив хвърля една петолевка право в лицето на министър Иван Салабашев, който се тюхка за загубата си. За печалбите си обича да разказва дълго, гаврейки се с противниците си, сладостно описвайки и най-дребните перипетии на играта. Веднъж все пак е уличен в мошеничество, но изобщо не трепва. "Занаятът е мръсен, каква честност търсиш?" е отговорът му и играта продължава пак по неговите правила...

Стамболов вадил пищов, за да обладае жена

През 1885 г. Петко Каравелов оглавява второто правителство на либералите, а Стамболов е председател на Народното събрание. По това време той е почти всекидневен сътрапезник в дома на министър председателя, чиято съпруга Екатерина е интелигентна и образована жена. Още при запознанството им тя е удивена от двойствената му физиономия. Когато говори предпазливо, гладко, с богата нюансировка в гласа, Стамболов й се струва " донякъде привлекателен". Мълчеше ли, нещо зверско се отпечатваше в лицето му, очите му под дебелите черни вежди изпитателно се впиваха в събеседниците, иронична усмивка кривеше дебелите му устни, а без нея лошият разрез на устата издаваше низките инстинкти на дива натура", пише в спомените си Екатерина Каравелова. Въпреки вниманието, с което удостоява домакинята, Стамболов не успява да спечели приятелството и доверието й. Една случка веднага след Съединението й показва колко е била права в резервите си. Докато мъжът й и княз Батенберг са на път за Пловдив, Екатерина и едногодишната й дъщеричка Рада, току що пристигнали от Русе, са принудени да преспят в наета софийска квартира. В другата половина на къщата се намира ресторант "Бое-мелбург". Едва легнала, уморената от път жена е смутена от неприлични песни, викове и смехове, чуващи се зад стената. Между всички особено изпъква скокливият глас на Стамболов - той не знае, че Каравелова се е завърнала, и се е разпищолил докрай. Пиянската оргия в това съдбоносно за страната време не само не дава на нея и на детето й да спят, но и бързо декласира председателя на парламента в очите й.
Друг един случай окончателно сваля маската на благоприличие, надявана в обществото от Стамболов. Останала сама един следобед вкъщи, Каравелова не се чувства добре и казва на слугинята да не приема никого. Скоро обаче Стефан Стамболов с мъжка компания нахлува в антрето и без да се притеснява от отсъствието на домакините, влиза в столовата и поръчва да сложат самовара. Екатерина е в съседната стая -дели ги само една врата. Така тя е принудена да изслуша разговори,"каквито дотогава и след това
никога не бях чувала". Разпуснато и безпардонно Стамболов разказва за „разни свои связи с жени и подробно за последния си роман с госпожа 3.", без да се притеснява от интимни подробности "из развитието на тоя роман, достигането конечната цел и бързото разочарование". Двамата му спътници на няколко пъти се опитват да спрат циничните му подигравки и присмех, ала той ги сипе без срам. Как се е чувствала зад вратата добродетелната руска възпитаничка, която цял месец след венчавката си остава девствена поради свян от секса, дори не можем да си представим. Ясно е, че оттук нататък за нея Стамболов си остава "първобитен човек с азиатски наклонности" . В спомените си Екатерина Каравелова признава още, че тази случка й послужила да не вярва ни в уверения на любов вечна, ни в мъжки клетви." Кога някой в момент на ослепение заплашваше да се самоубие, пред мене мигновено възкресяваше обстановката в еврейската къща, когато Стамболов със смях занимаваше компанията как е вадил револвер, за да накара обезумялата жена да се поддаде на неговото желание..."

Сборник с нови фейлетони от Хашек

Непубликувани на български разкази и фейлетони на Ярослав Хашек предлага в сборник издателство "Труд". Нещо повече: някои от творбите на обичания чешки писател излизат в книга за пръв път не само у нас, но и в Чехия, където между пожълтелите страници на старите вестници отпреди близо век изследователите са открили нови, неизвестни текстовена Хашек, писани далеч преди да се "роди" знаменитият Швейк. Със сборника "Рапортът на детектива Яндак" започва издаването на всички произведения на Ярослав Хашек. Вече са на пазара "Приключенията на добрия войник Швейк" (с твърда и лукс подвързия) и "Швейк в руски плен", които може да закупите и от илтернст книжарницата .

Маги Желязкова: Мемоарите на една гейша

Непубликувани на български разкази фейлетони на Ярослав Хашек предлага в сборник издателство "Труд". Нещо повече: някои от творбите на обичания чешки писател излизат в книга за пръв път не само у нас, но и в Чехия, където между пожълтелите страници на старите вестници отпреди близо век изследователите са открили нови, неизвестни текстове.
Последната книга, която прочетох (като изключим буквара за първи клас, понеже синът ми е първолак), беше "Мемоарите на една гейша" на Артър Голдън. Първо гледах филма, а после потърсих книгата и съм силно впечатлена от нея -много по-образна е, по-ярка, потапя те в един екзотичен, тайнствен свят... Харесвам такива запленяващи истории, не понасям екшъни и фантастика. Чета любовни романи и биографични книги. Мисля да си взема книгата за Лили Иванова и да я чета преди заспиване.

Лекар лъжец убива цялото си семейство

Жан Клод Роман -извергът, потресъл франция с наглостта и жестокостта си, който излежава доживотна присъда.
На 9 януари 1993 г. Жан Клод Роман, уважаван френски гражданин, завършил медицина, служител в Международната здравна организация, женен, с две деца, застрелва жена си, децата и родителите си и прави неуспешен опит за самоубийство. Известно време преди това вероятно погубва тъста си и се опитва да убие любовницата си.
Следствието разкрива удивителен факт: Роман не е завършил, не е лекар и не е работил никъде. Цели 18 години Жан Клод е лъгал всичките си близки и е живял, харчейки парите, които са му поверили за "управление" родителите и тези на жена му. Започнал с една лъжа, която повлякла втора, после трета, Роман не е могъл вече да спре и когато парите свършват и се появява заплаха от разкритие, прибягва до най-чудовищното средство - убийството. Осъждат го на доживотен затвор.
Тази реална история е разказана от Емануел Карер в романа му "Врагът". Авторът е внук на руски емигранти, син на известната френска интелектуалка Елен Карер д'Анкос. През 1984 г. той издава първата си книга "Смелост". Поразен от аферата Жан Клод Роман, която потриса френското общество през 1993 г., Карер присъства на процеса и се свързва с убиеца с намерение да напише книга. Така се появява "Врагът " - това е прозвище на Сатаната, на злото, подтикнало Роман да избие цялото си семейство. През 2002 г. книгата е екранизирана от Никол Гарсиа.
" Направих опит да предам ден по ден живота на този самотник и измамник, да си представя какви мисли са се въртели в главата му през безкрайните празни часове, прекарани не на "работното" му място, а по паркингите край магистралите и в горите на Юрските планини” - казва писателят. „Опитах се да разбера какво в това екстремно човешко преживяване ме е развълнувало и би развълнувало всекиго от нас." Книгата вече е на книжния пазар, преведена от издателство "Колибри".

Ако съдбата лимон ти поднесе, направи си кайпириня

Искате ли да си забъркате един от най-приятните, разхладителни и екзотични коктейли? Отговорът е в последната премиера на театър "Зад канала" - "Перла" на бразилския драматург Мауро Рази. Втората премиера уважи посланикът на страната у нас Пауло Америко Вейга Воловски и обеща на всички, които харесат пиесата, да ги почерпи с по една кайпириня.
Идеята е от пиесата, а това е един от най-прочутите южноамерикански коктейли. Тъкмо той е увековечен и в пиесата -тъжният романтик Христо Мутафчиев в ролята на бащата, който цял живот забърква опиващи миксове от алхокол, плодов сок и лед, подарява за последния ден на жена си носталгичен надпис: "Ако съдбата лимон ти поднесе, направи си кайпириня". „Тя се прави от 60 мл. каша - 40% бразилски концентрат от захарна тръстика, който у нас се продава за около 17 лв., по 1 с.л. пресен сок от лайм и кафява захар и настъргана кора от лайм. Смесва се в шейкър с натрошен лед и се сервира с резенчета лайм”.
Според статистиката само в Рио де Жанейро повече от 300 хиляди зрители е събрала "Перла" от 1949 до кончината на писателя Рази през 2003-та. Постановката на пиесата у нас е първата в Европа. Тя е дело на Бина Харалампиева. За нея пиесата е не само находка, а и забавление, макар да признава, че я е изцедила. "В "Перла" се третират ситуации, близки до тези в България, макар методът да с нетрадиционен - диалог на сина Пенко Господинов/с починалата му майка Светлана Янчева - казва Бина.” Дълбах, докато стигна до същината - една странна и смешна човешка история. Тя е любовна, но не по сюжет, а спрямо това, което свързва хората - интимност във формат на шоу, на карнавал. Основата в пиесата е кадроването на собствените преживявания. Докато ги пресъздадем, едновременно се забавлявахме и измъчвахме." Един твърде безмълвен, но и централен образ е на бабата във фамилията Илка Зафирова, която наблюдава отвисоко - в пряк и преносен смисъл - живота и отражението му в собствения си дом. В продължение на близо 2 часа тя стои на едно балконче и е свидетел на тъжни и радостни случки, на смърт и сватби, на любов и алкохолни опиянения.
Останалите актьори също заслужават адмирации. Това са Таня Пашанкова в ролята на дъщерята, сестрата на Перла - Василена Атанасова, чудесно справяща се със съдбовното си наказание, приковало я в инвалидна количка, и, разбира се, Александър Кадиев, който ефектно преминава през сцената като рокаджия, любител на високите скорости, докато добие "просветление" на евангелист и диктатор в семейството за съпругата си Таня Пашанкова.

Директорката на училище "Св.Климент Охридски" Нели Костова : Всеки от моите преподаватели разполага с лаптоп

В училището на г-жа Костова получават образованието си 1750 хлапета от първи до дванайсети клас. Дори най-малките говорят английски, немски и руски език. Възпитаниците на обявеното за "училище без насилие" по програмата на Юнеско 32 СОУ се явяват на олимпиади и състезания в Румъния, Италия,
Гърция, Португалия, Чехия и къде ли не по света и винаги се връщат с награди. Издават собствен вестник, имат си дори оркестър. Правят изложби, на които събират благотворително пари за благородни каузи. Само на последната по случай Великден измайсторили свещници, продали ги и получили за тях 500 лева. Училището се гордее и с отборите си по футбол, баскетбол и волейбол, които имат спечелени общински първенства. Малко български училища могат да се похвалят, че преподавателите им, както е тук, са минали през психолог и знаят как лесно да общуват с децата. Смятат, че знанията трябва да се поднасят интересно, за да са достъпни за възрастта им. Всеки учител разполага със собствен лаптоп, на който често онагледява материала в час.
"Искам на всяка цена моето училище да е на европейско ниво", заявява г-жа Костова и го доказва. За първи път в България именно в това школо е приложена програмата "Леонардо да Винчи" към ЕС, чиято цел е да се определи професионалната ориентация на децата. Осъществена е с помощта на Индъстри Уоч и Софийския университет. В психологическия експеримент участвали 238 ученици от пети, шести и седми клас. Попитани били коя професия биха си избрали за в бъдеще. Най-голям процент от тях посочили, че биха се занимавали с изкуство, като отдали предпочитанията си на актьорство, пеене и музика. Причината е по-доброто заплащане и атрактивността на тези професии. Децата се интересуват още от право и медицина и с удоволствие биха им се посветили. Някои искат да се отдадат на спорта и едва малка част - на науката. Никой не пожелал да стане политик...
Децата, които искат да учат в "Св.Климент Охридски", всяка година са твърде много. Предимство за първолаците получават тези, които живеят в района или имат по-големи братчета и сестричета в същото училище. А тези, които идват след седми клас, държат изпит по български и математика.
Д2 заинтригувани от школската Банда. Петър, Деян, Светльо, Теодор и Радо, КОИТО свирят и пеят в училищната музикална банда, тези дни са особено горди. Причината е, че са били забелязани не от кого да е, а от талантливите музиканти от Д2. Предстои младите изпълнители, които свирят на китари и барабан, да изнесат концерт, на който ще присъства и ще ги подкрепя цялото училище. Естествено, поканени са и членовете на Д2. Ако се справят добре, могат" да получат огромна за тях
награда и тя е запис на песен и клип в професионално студио, подарък от известната група. Само че за да се преборят за нея, момчетата от "Св.Климент Охридски" ще трябва да се състезават с изпълнители от други училища. Такова е условието на конкурса, определено от професионалните музиканти. Всъщност голямата мечта на Петър, Деян, Светльо, Теодор и Радо е някой ден да направят собствено студио и отсега си събират пари.
Илия пребори олимпиада по география.
Единайсетокласникът Илия, вместо да се шляе по кафенета и дискотеки, сразил противниците си на Националната олимпиада по география и икономика. Талантливото момче се класира второ, ала догодина се зарича да не отстъпи по никакъв начин лидерството. Илия се справил с предварителния тест от 40 въпроса. После решил още двайсет и накрая преборил видеовъпросите, над които пъшкали участници от цялата страна. Неговото семейство не се занимава професионално с география, но той има амбицията някой ден да усвои в дълбини тази наука. С едни гърди е пред съучениците си от други училища, тъй като владее предмета дори на английски.
" От първи клас съм в това елитно училище и съм получил добро образование", разказа медалиста в олимпиадата. Единадесетокласникът подчерта, че той и съучениците му толкова си обичат учителите /нещо не твърде често срещано у нац, че искат да ги поздравят. "Нека кажем добри думи за госпожите Костова, Нешева, Георгиева и Жечева", помоли Илия.

КАКВО МОЖЕ „ХИПНОТИЗАОРЪТ”

Вече близо месец зрителите на ЬТУ шоуто "Хипнотизаторът" стават свидетели на странното поведение на неколцината доброволни участници, подложени на внушенията на хипнотерапевта Иво Величков. Достоверно ли е случващото се в студиото, или е плод на "паранормалните" възможности на снимачната техника? Потърсих мнението на някои от гостите, присъствали на излъчените досега епизоди. Попитах ги също за какво биха използвали тези способности, ако сами ги притежават.
Деси Тенекджиева, актриса: Ще накарам политиците да не крадат: Знам, че хипнозата не е шарлатанство и терапевтичният ефект на метода е медицински доказан. Запознах се преди снимките с хипнотизатора Иво и от разговора добих впечатлението, че той е много интелигентен, фин, скромен и деликатен човек. Обясни ми, че почти всеки може да бъде подложен на хипноза, но едва 10 на сто са способни дълбоко да влязат в това състояние -нещо, което всъщност зависи от волята на човека да се остави да бъде хипнотизирай. Каза ми, че участниците в шоуто са избрани с кастинг, а аз лично се убедих, че не са артисти. Присъствах на ситуацията, когато в ръката на един от тях хипнотизаторът заби ужасно дебела игла и човекът изобщо не реагира. Дори и страхотен артист трудно би мобилизирал волята си така, че в близък план, откъдето аз наблюдавах, да не издаде ужас от случващото се, даже и ако на мястото на убождането е поставена местна упойка. Като виждаш как иглата се забива в ръката ти, очите ще те издадат, но младият мъж прие всичко съвсем равнодушно, точно както Иво го беше "инструктирал ".
Така че лично аз вярвам: да, тези хора бяха подложени на хипноза! Но какво бих направила аз, ако владеех такива умения? Бих се опитала да премахна отрицателната енергия, която е натрупана у хората, защото тя е разрушаваща. Лично аз често изпадам в състояние тя да ме ръководи и ми действа наистина саморазрушаващо. Но в нашата държава има и много други обекти, върху които бих упражнила хипноза. Например бих се опитала да хипнотизирам политиците да мислят по-мъдро, по-трезво и да крадат по-малко. Бих накарала хората, които си хвърлят боклуците по земята - от колите, от прозорците, по всички възможни начини, - да престанат да го правят. А след това може и да се опитам да хипнотизирам човечеството така, че хората да успеят да постигнат и вътрешна чистота.
Дани Милев, музикант:
Бих отказал хората от пороците им:
Аз принципно съм скептик към всичко, което не може да се пипне и човек не може да го провери и да разбере истина ли е, или не. Да, преди предаването Иво проведе с нас разговор, за да ни обясни защо някои неща ни се струват странни. Разбрахме, че е подготвил участниците предварително, за да се поддават по-лесно на внушенията му по време на предаването. Наистина, влезе в гримьорната едно момче, което познавам отпреди, и забелязах, че не беше съвсем в кондиция. По време на самото предаване обаче бях разколебан. Някои неща ми се видяха удивителни, други съмнителни. Например при вдигането на "щангата", направена всъщност от картон, с очите си видях съвсем отблизо как момчетата се напрягаха с всичка сила, мускулите им изпъкваха силно, но не можеха да я помръднат. Но имаше момент, в който един от участниците показа, че щангата му е "тежка" и я "изпуска", още преди да я изпробвал и да се е" убедил", че е така. Не получих задоволително обяснение на тази ситуация, изразих съмненията си гласно в моя коментар, но после, при излъчването на шоуто, тия ми думи бяха съкратени. Така че все още съм скептик, макар и не толкова краен, както преди предаването. Мисля обаче, че ако този метод би бил ефикасен, за да се откажат хората от пороците си - аз съм "за". Ако лично аз притежавах подобна способност, бих я използвал точно в тази посока и бих помогнал на тези, които искат да оставят например цигарите, да го направят.
Бони, певица:
Няма да внуша на никого да се влюби в мен:
Признавам, че в шоуто имаше неща, които действително ме озадачиха. Когато аз бях гост, поставиха едно момче да легне на два стола, като бяха подпрени само главата и стъпалата. Аз седнах върху корема му, даже се друснах леко, но то нито се огъни, нито изохка. Друго - момичето, на което му беше внушено, че не може да си отлепи ръката от лицето. Не само че то самото не успяваше, а и аз по едно време се включих да му помагам, с всичка сила дърпах ръката, но не успях... Все пак не съм напълно убедена дали това не са едни добре изиграни номера. Но ако хипнозата действително съществува, може да бъде много полезна. На първо място -в полицията. Има толкова престъпност у нас, че вероятно тя там би могла да се използва за разкриване на престъпления. Ако аз притежавах, такива способности, бих ги използвала по някакъв начин, та да помогна на хората да станат по-добри, но и по принцип вярвам, че доброто ще просъществува и без хипноза. Никога не бих използвала тия си възможности в услуга на някои, които ще иска користно да спечели от това. Нито пък да накарам някой да се влюби в мен. Всъщност при мен и без хипнотизатор се случва нещо подобно, което е колкото хубаво, толкова и не е. Да, всеки иска да се чувства любим, желан и обичан, но понякога любовта може да провокира ревност и други форми на недоверие. Затова всяка една връзка трябва сама да премине през всичките си фази, за да бъде истинска.

Петокласничка губи девственост от петима

Имената в този материал са променени. Не е важно и названието на града в Североизточна България, където се е разиграла тази "случка". Причината след 12 години разтакаване по съдебните инстанции петте момчета са вече зрели мъже, някои - със семейства и деца. А момичето, ще я наречем Калина, също има малко момиченце. Но най-вече заради това, че все още не е ясно - имало ли е изнасилване в далечната 1996-а година. Или не.
Градчето е със смесено българо-турско население. Факт, който впечатлява единствено външните хора. Тук от векове е така и местните дотолкова са свикнали с друговерците, че никой не обръща внимание на това. Още повече че съвременният живот отдавна е размил строгите граници на порядките.
Така е и в дискотеката. Всъщност заведението трудно може да се нарече така, по-скоро е чалгаджийница. Манета и фолк се смесват в натежалия от тютюнев дим въздух, на дансинга танцуващите основно въртят гюбеци под разискрените погледи на пиячите около тях.
Възрастта на посетителите е от детска до пределна. Докато момиченца с полуоформени тела играят кючек, няколко чичковци с мътни погледи претакат уиски, един даже дими с пура, давейки се от погълнатия дим. Местните баровци, забогатели предимно от контрабанда от братска Турция, конкурират ланците си с една друга групичка от яки момчета – класически мутри. Те обаче не закачат баровците, защото знаят, че се имат с техните началници.
Има и една група младежи, които са между бърбъна и гроздовата ракия - бачкатори от големия строеж. Днес са взели заплата, която изтича в запотените бутилки водка. Петър и Пламен са сред тях и не правят изключение. Дошли са чак от София и им остава още месец работа в този затънтен край, после ще му мислят накъде. Работят като кранисти и парите са добри, но единственото развлечение в града е тази опушена дискотека, без да броим кръчмите, в които можеш само да се напиеш и сбиеш.
Докато очите на Пламен обикалят телата на всички момичета и мислено ги разсъбличат, Петър се е съсредоточил върху едно от тях. Защото му е гадже. Калина също го стрелка с очи - кранистът е хубав и як, откроява се сред колегите си. Нищо че другите май го смятат за малко смотан.
Петокласничката има стройно и хубаво тяло, знае, че мъжете я харесват и не пропуска да се възползва от това. Не отказва почерпка, наскоро ходи с Петър и другарите му до морето. Дава да я прегръщат и целуват, но - дотук. Даже и в хотела край брега, въпреки че спаха в една стая, тъй и не се премести в неговия креват. Имаше чувството, че майка й я гледа отнякъде и сърдито й размахва пръст.
Тази вечер обаче пийването й дойде в повече и доста лекомислено се съгласи да отидат до квартирата на Заро -приятеля на Петър. Гаджето й рече, че трябвало да си вземе якето и тя тръгна с него да поеме малко свеж въздух. В гарсониерата обаче кранистът си поиска своето - момчетата от бригадата го спукваха от майтап, че не може и да си поиска като хората. И сега, въпреки всички усилия, удари на камък. Малката му даде да я поопипа - и толкоз. Тръгнаха обратно към дискотеката. Калина, доволна, че е "устискала" и този път, нещо чуруликаше, до нея навъсен крачеше Петър. Вече влизаха в градинката пред заведението, когато насреща им се появи Заро. В града му се носеше славата на женкар, през квартирата му бяха преминали поне половината от момичетата, които сега танцуваха в дискотеката. Поговорваше се, че някои от тях са били и насилвани, но официално оплаквания в полицията нямаше. Пък и как да има, като баща му беше някаква голяма "меверейска клечка" - работеше чак в София. Заро беше порядъчно пийнал, но още като видя двамата, разбра, че "случката" не се е случила. На малката й се носеше славата, че стига само до флирт, а на краниста, с когото се бяха сприятелили покрай водката - че е голям мухльо. Трябваше да му се помогне.
Нещо се заприказваха, после - ни в клин, ни в ръкав-Заро хвана петокласничката за рамото, завъртя я към себе си и изрева в лицето й: "Ти кво се правиш на недостъпна, ма!" И й извъртя един як шамар. После, докато ошашавеният Петър го гледаше с отворена уста, помъкна Калина обратно към гарсониерата. След тях мълком закрачи кранистът.
В апартамента никой не промълви и дума. Заро извади някакво пиене в кухнята и с очи посочи на Петър да си сипва, после подкара малката към другата стая. След миг до Петър долетя някакво скимтене, плач и после настъпи тишина.
Двайсетина минути по-късно на вратата на кухнята се появи Калина със зачервени от сълзи очи, но мигом се врътна и влезе в банята. След нея дойде Заро, сипа си една чаша и се върна в хола. После пак се яви Калина и едва тогава Петър събра смелост, почти й се развика - с мен не искаше да го правиш, пък виж сега как бързо се предаде. Чул приказките им, дойде и Заро, погледа ги, погледа ги и им рече: "Я отивайте в хола... Оставям ви и се връщам в дискотеката."В хола върху чаршафа Петър видя малко червено петънце, но Калина го придърпа към себе си и през сълзи му рече: "Той ме насили - ти ще си ми първия..."
На краниста му се доповръща, като видя близо до лицето си един използван предпазител, останал от "предшественика" му. Но на шкафчето имаше и за него...
Докато бяха в хола, откъм кухнята се дочуха някакви приказки, после смях. Когато по някое време Петър и Калина отидоха там, завариха още две момчета и приятеля му Пламен заедно със Заро да разпиват водка и да замезват с нарязани направо върху покривката домати. Кранистът
ги познаваше бегло, но гаджето му изтръпна -бяха от най-известните гамени на града. Пий на екс, рече домакинът на приятеля си и Петър изпразни една водна чаша с водка. Задави се, тръгна да повръща в банята. Когато се върна, едно от момчетата и приятелката му ги нямаше в кухнята. Като в мъгла чу приглушен вик откъм хола, но вече май му беше все едно... После и другото момче тръгна към съседното помещение, а първото се върна и доволно поиска да се чук-нат с краниста. Накрая в хола потъна и Пламен...
Беше към два след полунощ, когато на вратата се позвъни, после яростно се затропа с юмрук. Заро отвори и рече да препречи входа, но жената насреща му го отхвърли като сламка и нахлу в кухнята. Беше Янка, сестрата на Калина. Без много приказки я хвана за ръката и я помъкна навън.
На другия ден ченгетата започнаха да прибират "любовниците" на петокласничката, чиито родители подадоха жалба в полицията. Дали поради номера, или защото в групичката фигурираше и Заро, вършеха работата си немарливо. То всичко е ясно бе, после разправяше един от тях - кво толкова да я къдрим.
Само че в следващите дни, месеци и години се оказа, че без "къдренето" процесът буксува ли, буксува. Нарушенията, извършени при до съдебното производство, развързаха ръцете на адвокатите на обвиняемите, а пропуснатият златен шанс престъплението да бъде доказано още в първите седмици тъй и повече не се появи. В крайна сметка даже се появиха подозрения дали въобще е била насилвана Калина. Единственото със сигурност доказано нещо от тази кошмарна нощ бе, че е преживяла първия си полов акт. Актове...
Дванайсет години след това подсъдими по делото останаха само Петър и Пламен - другите към момента на извършване на деянието бяха непълнолетни и с времето обвинението към тях отпадна. Двамата кранисти, вече женени и с деца, се държаха спокойно. Не отричаха, че са преспали с Калина, но в един глас твърдяха, че това е станало доброволно.
Момичето, вече млада майка, не се яви в съдебната зала.
Сега делото предстои да се гледа във Върховния касационен съд. На предишна инстанция Петър и Пламен са оправдани.

Дават вино за смет

В столичния квартал "Изгрев" и работещите в "Шато Памидово" решиха по оригинален начин да изчистят от боклуци района, който обитават - около улиците" Латинка"," Незабравка "," Чарлз Дарвин"," Юрий Гагарин". Срещу пълните със смет чували участниците в пролетното почистване получиха талони, а срещу талоните -вино. Тези, които имаха по-скромни постижения, пиха по чаша-две в представителния магазин на избата на бул." Цариградско шосе", а отличниците отнесоха по цял стек памид "Тракийско злато". Това бяха групата от ул. "Незабравка", бл.1, организирана от Валентина Кузманова (15 чувала), и представители на младежката организация на БСП в кв. "Изгрев" (12 чувала, събрани само от една детска площадка). Въодушевени от трудовия порив на съкварталците си, съседите на "памидовци" от механа "Българка" извадиха направо на булеварда цяла тава кебапчета като бонус към леещото се вино за добре свършената работа.

Художничка играе шах в галерия "Арте"

"Шахмат" е името на новата изложба на Дарина Янева, представена в галерия "Арте". Известната с нежните си акварелни пейзажи и маслени цветя художничка този път изненада почитателите си със съвсем нова колекция: 12 моливни рисунки голям формат, посветени на шаха. "Вдъхнових се от едни поетични текстове на арх. Мариана Везнева за тази древна игра, развличаща ума, но скрила в себе си мъдри послания, символи и стратегии - сподели Янева. Шахматната дъска с нейните бели и черни фигури, цар и царица, олицетворяващи доброто и злото, мъжкото и женското, провокира моите мисли и аз ги разработих в рисунки. " Нетрадиционният начин - една художничка да навлезе в необятната тема "шахмат" - бе оценен както от нейните фенове, така и от познавачите. "Не знам дали има друг художник на този свят, който да е посветил цяла изложба на шаха", подчерта галеристката Антоанета Джонева. Ако проявявате интерес към скрития смисъл на нещата и още повече, ако играете шах, тази изложба е за вас.

БЪЛГАРСКА ЕКЗОТИКА

Покрай топ новината за свинския грип, който заплашва цялото земно кълбо, и някои действия на една близка доскоро нам страна, които носят същия епитет, някак си незабелязано тече визитата на германския генерален прокурор Моника Хармс, която е на посещението в нашата страна по покана на българския си колега Борис Велчев. И която, общо взето, доста дипломатично фиксира едни нашенски порядки, които няма как да бъдат наречени другояче, освен свински.
Живеем ден за ден, после ще мислим какво да правим с тлъстата мръвка - тя и без туй е кът по трапезите. Сигурно ще ни се наложи да оправдаем и славянското "гостоприемство" - дано го направим достойно.Но госпожа Хармс, въпреки великолепното си възпитание, бръкна право в раната на ежедневието ни, което вече 20 години сме принудени да водим. Та тя ни рече, че в Европейския съюз ценели бързото наказателно преследване. И че наказанието трябвало да бъде налагано почти веднага след извършване на съдебното деяние. Едва тогава хората щели да имат доверие в съдебната система. Точна и безпощадна оценка на ставащото в правосъдната система у нас.
Заболя ме повече, отколкото ако грипчето се прехвърли и върху агнетата. Повече и от факта, че от русофил съм на път да се превърна във фоб. Защото ако тези свинщини витаят нейде из въздуха, аз всеки ден се сблъсквам с несправедливостта в своето ежедневие.
Убийци се разхождат на свобода, мастити крадци карат бентлита и само от време на време, когато Европа ни кори за тях, Темида вземе, че ги тури за малко в ареста. Или само ги привика за обяснения.
Интересно е как г-жа Хармс би коментирала прясната новина, че двама следствени ще се кандидатират за депутати. И че шансовете им да станат такива са съвсем благоприятни. Как ще коментира, че един педофил дълго време продължаваше да си тътри задника из кулоарите на парламента? И само той ли е престъпникът там... Лошото е, че ЕС очевидно е вдигнал ръце от българската екзотика. И като не може да ни спаси от собственото ни правосъдие, се опитва поне да оварди фондовете си от нашенските измами. Европа дава, но България в затвора не вкарва тези, които вземат - в тъмното и под масата. Затуй звучат тъжно думите на умната госпожа: " Останах с впечатлението, че българските ми колеги са на добър път."
Къф път бе, госпожа! Двайсет години пътуваме. И тъгуваме.

Метеорити

Оспорена е популярната теория, че преди 65 милиона години падането на метеорит, в резултат, на което се образува кратерът Чиксул, става причина за изчезването на динозаврите и 65 процента от всички животински видове. Кратерът, е открит през 1987 година на полуостров Юкатан, има диаметър около 180 километра. Следи от падането на небесно тяло са открити в почвите от времето на креда, т.е. метеоритът е паднал по времето, когато започва великото измиране на видовете. Ново изследване, проведено под ръководството на Герта Келър от Принстънския университет в Ню Джърси и Тери Адате от университета в Лозана, позволи да бъде открит петметров слой в почвата между следите от падането на метеорита и отлаганията, отнасящи се към времето, когато започва измирането на видовете. Според учените това показва, че от образуването на кратера до началото на изчезването на видовете има интервал от 300 000 години. Освен това не са открити следи, които да показват, че падането на метеорита е оказало някакво влияние върху измирането на животинския свят. Под следите от удара са открити вкаменелости на 52 вида, като всички те присъстват и над следите от удара.

Косата искри като черна перла

Черните перли са сред най-скъпите бижута в света. Те са ценени заради бляскавото съчетание на лунната белота и мистерията на тъмнината. Днес и косата може да блести с отразената светлина на божествените създания благодарение на богатите дълготрайни нюанси. Колекцията придава интензивен и богат цвят и невероятен дълготраен блясък. Удобството при нанасянето се дължи на флакона с апликатор, а искрящата неустоимост на комбинацията от ценен кашмир и перлени екстракти. В палитрата са включени абаносови, махагонови и синьо-черни нюанси.

Телефонът може да целува

Телефонните разговори по джиесемите и есемесите са се превърнали в нещо рутинно и досадно, от което ни с дошло до гуша. Гъркът Георгиос Кусуроса се амбицирал да докаже, че мобилните апарати мога да бъдат интересни и да участват в интимния ни живот. Ученият създал първия в света целуващ се телефон. Под цифрите за набиране върху апарата са монтирани сочни устни от приятен на пипане и усещане материал. В джиесема са внедрени датчици, които могат да улавят целувката, която партньорът ни изпраща, нейната продължителност и сила. Когато даден мъж целуне телефона си, микрокомпютър превежда данните и ги изпраща към абоната. Телефонът на реципиента ги обработва и нанася в избраното място. Резултатът е, че дамата на сърцето ви при допир със сочните устни изпитва физическото усещане в действителност е целуната. При това не е задължително човекът, който иска да изрази чувствата си към вас, да ви звъни. Гръцкият изобретател предвижда светло бъдеще на целуващия се телефон. Според него идеята ще излиза значително по-евтино на влюбените, а и достатъчно оригинално. Важно е само в суматохата да не объркаме човека, на когото изпращаме страстната си целувка.

Кой казва, че хората спазват обичаи, само когато се женят?

В много държави по света е прието дори при развод двойките да се придържат към определени правила на поведение. Древните римляни били целомъдрени. Жените имали право да минават под венчило веднъж и не можели да поискат разтрогване на брака си. Затова омръзне ли му на съпруга семейният живот, той законно убивал половинката си.
Африканското племе Нарагу имало обичай цяла година младоженците да носят на лицата си маски. Ако нарушат свещената повеля, бракът им автоматично се смятал за невалиден. На остров Ява решиш ли да се развеждаш, трябва първо да посадиш пет дървета.
Традиционното английско право гласяло, че всеки мъж, който иска да се "отърве" от законната си половинка, трябва да я продаде минимум за шилинг. Намерили ли се купувач, сделката е сключена. През 9 век фермерът Джоузеф Томсън дори пласирал съпругата си за пет шилинга заедно с кучето й, порода Ню-фаундленд.
През осемнайсети век в Уелс процедурата по разводите била още по-интересна. Достатъчно било жената да яхне метлата, с която почистват дома си, и пред очите на съседите да се разходи с нея из квартала.
В едно от арабските емирства хората са далеч по-напреднали в отношенията си. Там булката, дръзнала да напусне мъжа си, се задължава да му
Изпрати смс. Чрез него трябва да го уведоми за намеренията си. Допусне ли обаче поне една правописна грешка, спукана й е работата.
Най-оригинална е идеята на жителите на остров Бажигош в Западна Африка. Инициатор на развод в тази далечна част от света може да стане единствено жената. Тя го получава веднага, стига да успее да окраде вещите на съпруга си от собствения му дом.

ШЕВРОЛЕТ CRUZE Е КАЧЕСТВО НА ДОСТЪПНА ЦЕНА

Марката "Шевролет" винаги се е отличавала с привлекателна и достъпна цена, съчетана със стил и елегантност. Типичен пример за тази търговска философия е и новият”Cruze” , който значително вдига летвата по отношение на цената и качеството в европейския компактен пазарен сегмент.
Новият седан е демонстрация и на новата стилистична линия на "Шевролет" - "спортно купе с четири врати", с приведена, ниска стойка на пътя. Моделът “Cruze” е създаден с цел да отговори на европейските вкусове както по отношение на стила, така и на качеството на окачването. Автомобилът е по-дълъг и по-широк от своя предшественик, а престижното излъчване във външността се подсилва от изчистения стил на каросерията. Част от серийното оборудване на базовата версия са аудиосистема и СD плеър. Навигационната система с карта на носител се предлага при всички версии на модела и включва 7-инчов цветен дисплей, който се предлага за пръв път в този клас от марката "Шевролет".
Конструирането на “Cruze” е плод на съвместните усилия на специалистите на СМ в Германия. САЩ, Австралия и Южна Корея. В ключови фактори като окачването и безопасността е заимствано от най-добрите постижения на марките на СМ но целия свят. Моделът е с изцяло нова гама от бензинови и дизелови двигатели. Бензиновите са във варианти 1,6- и 1,8-литрови и мощност съответно от 113 и 141 конски сили. Дизеловият агрегат е 2,0-литров турбодизел с 16 клапана и максимална мощност от 150 конски сили със забележителен среден разход на гориво от 5,6 л на 100 км. Бензиновите варианти са със среден разход на гориво от 6,7 и 6,8 л на 100 км.

ГОЛФ ИЗБРАН ЗА №1 В СВЕТА

Шестото поколение на "Фолксваген Голф" получи приза за автомобил номер едно в света за 2009 година. Престижната награда за немския автомобил бе присъдена от 59-членно жури от 25 страни. Журито на конкурса е международен състав, в който членуват журналисти, оценяващи автомобилни нововъведения в цял свят.
Най-важните критерии за оценка са поведение на пътя, качество на изработка„сигурност, екологичност, значение и влияние на пазара, дизайн. Окачването на "Голф VI", както и добрата шумоизолация са впечатлили журито. "Изключителното окачване е по-прецизно настроено от това на конкурентите и може да бъде усетено най-добре на магистралата. Шумовете при движение, от работата на мотора и преодоляването на въздушното съпротивление са сведени до минимум. Всичко това превръща "Голф VI" в удобен автомобил за дълги разстояния", заключават експертите.
"Голф" на практика е иконата на "Фолксваген" и има огромна популярност по целия свят. Досега от модела са продадени над 26 милиона екземпляра в повече от 120 страни. "За нас е огромна чест да бъдем удостоени с това изключително престижно отличие", каза един от босовете на" Фолксваген" - Щефан Якоби. На българския пазар шестото поколение на "Голф" е от края на миналата година.

С3 ПИКАСО – НОВОТО ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВО НА СИТРОЕН

Дизайнът на" СЗ Пикасо " се отличава с модерните си черти и подчертана свежест, а отвътре интериорът е многофункционален. Автомобилът е близък и до" Ксара Пикасо", като багажното пространство варира между 500 и 1506 литра, когато задният ред седалки е сгънат. За по-ефективта почивка на пътниците отзад задният ред седалки се измества по-напред, докато облегалката пада назад. "СЗ Пикасо" е предизвикателство както за млади хора, така и за клиенти на средна и по-напреднала възраст. Автомобилът се предлага с много голям панорамен люк, позволяващ да се отвори най-добрата виДимост в сегмента – 82 процента.
" СЗ Пикасо" се предлага с 4 двигателя - по два бензинови и дизелови. Базовият бензинов е 1,4 с мощност от 95 к.с. и среден разход 6,8 л на 100 километра. Бензиновите двигатели са разработени в сътрудничество с
БМВ груп, а най-мощният е с обем 1,6 л и мощност от 120 конски сили. Тук средният разход е 6,9 л на 100 км. Дизеловите агрегати са 1,6 и с мощности от 90 и 110 конски сили, а средният разход на гориво е съответно 4,8 и 4,9 л на 100 км. Цените на "СЗ Пикасо" започват от 24 000 лева с ДДС, като ще има възможност и за ползване на данъчен кредит.

ГЕРГЬОВСКИТЕ ПАРАДИ ТРОГВАТ СТОЛИЧАНИ

За ден на войската празникът на св. Георги Победоносец е обявен още на 9.01.1890 г., а от следващата година става и празник на кавалерите на Ордена за храброст. Известно време армейските чествания и военните паради стават на 27 ноември - деня на победата ни при Сливница през Сръбско-българската война от 1885 г. Подписаният през 1919 г. точно на тая дата позорен Ньойски договор скоро я обезсмисля като ден на тържество. Цар Борис връща традицията и тържествените гергьовски паради отново стават всенародна демонстрация на родолюбие и патриотизъм.
Особено паметен е парадът на 6 май 1937 г., когато при изключителна тържественост царят връчва на полковете от софийския гарнизон новите бойни знамена. От знаменната зала в Двореца са извадени за последно сбогом и старите, обвеяни с барутен дим и неувяхваща слава полкови светини, за да бъдат отнесени в Пантеона на българската слава. Под звуците на "Шуми Марица" шестте стари знамена на славните софийски полкове, разпокъсани от стотици куршуми, обикалят целия площад.
Софийският митрополит Стефан поръсва всяко от новите бойни знамена със светена вода с думите: "Благославя се и се освещава това военно зйаме, за да пребъде вечно славата на българската войска, тъй както е вечен животът!" След това Борис III с позлатено чукче заковава на всяко от тях позлатен гвоздей с вензела си. Той лично връчва бойното знаме на всеки полкови командир.
Тържественият парад е предвождай от кавалерите на ордена" За храброст", чиято достойна осанка въпреки побелелите коси трогва не едно сърце. И на този, както на всички други паради ветераните и инвалидите от войните са на специална почит и царят лично се ръкува с всекиго от тях.
Тази прекрасна полувековна традиция е отменена с един замах с 16-о постановление на Министерския съвет от 2.05.1947 г., което определя за боен празник на войската - септември. След три години празникът е преместен на не по-малко печална дата - 23 септември, в чест на злощастния септемврийски бунт от 1923 г. Днес погледът на българския воин отново е отправен към св. Георги Победоносец - поне на 6 май.