Сметките - нагоре

Сметките за услугата „дялово разпределение" ще стават все по-високи, твърдят експерти.
Дистанционното отчитане ще е по-скъпо, защото фирмите ще трябва да направят нужната инвестиция. Ако ни задължат всички да си закупим такива топломери и отчитането стане ежемесечно, цената, която сега плащаме за отчитане, ще скочи няколко пъти", заявиха от федерацията за защита на потребителите. В момента годишното отчитане средно е под 30 лева на апартамент, но се очаква цената да се повиши значително след подмяната на уредите, смятат специалисти.
„Преминаването на дяловото счетоводство към топлофикациите в никакъв случай няма да свали стойността на услугата. Тя ще влезе в цената на парното и хората ще се заблуждават, че не плащат само защото няма отделна фактура, както е сега", смята специалист от фирма за дялово разпределение. Според него подмяната на сегашните топломери с такива, които се отчитат дистанционно, само ще увеличи кражбите, защото хората преди сваляли радиаторите, а сега просто ще свалят топломерите, защото няма да има посещение в дома.

www.chudesa.net

Нова тесла с топломерите

НОВ УДАР с топломерите ще понесат клиентите на „Топлофикация".

Веднага след изравнителните сметки през май-юни се очаква да започне подмяната на първите топлоразпределители с изтекъл срок на годност, като абонатите в цялата страна ще трябва да се бръкнат с между 200 и 350 лв. средно на апартамент, твърдят специалисти.
Цената става толкова по-висока, колкото повече екстри има уредът, като например възможността за дистанционно отчитане Лошото е, че тази сума ще се струпа в момент, когато дълговете на хората към топлофика-циите са рекордно високи - по неофициални данни само в София се дължат около 300 млн. лв. Няма и шанс за измъкване, защото по закон дяловото разпределение е задължително. Ако някой в етажната собственост откаже смяната на уред с изтекъл срок, топлинният счетоводител ще започне автоматично да му начислява пълна мощност - заяви високопоставен служител от „Топлофикация София". Според него жалбите срещу дялово отчитане и фирмите за топлинно счетоводство валят всеки ден, което говори, че те не си вършат работата. „Гледат да си спестят всички разходи и само отбиват номера - правят една изравнителна сметка. Би трябвало да извършват консултации, да обясняват на абонатите как да намалят разходите си, кой вариант е най-благоприятен За тях в определената сграда. Нищо такова не правят и наистина услугата им не е качествена", смята директорът от „Топлофикация". Същото е мнението и на Федерацията за защита на потребителите. „Този, който спечели клиентите, ще прибере колосални пари, като само за София става въпрос за 180 милиона лева
Всичко това пак ще е на гърба на абонатите, които и сега, и след подмяната ще бъдат лъ-гани безогледно, защото тази електроника не върши нужната работа", заяви шефът й Павел Кърлев.
„Няма да се прави нищо на сила. Сегашните топлоразпределители имат срок на годност на батериите 10 години, но може да работят и 12-13 години, ще сменяме чак когато престанат да работят. Услугата за- подмяна на един топломер няма да надхвърли 35 лева и никой няма да бъде притискан по никакъв начин да купува от скъпите", заяви председателят на Асоциацията на топлинните счетоводители Тодор Кузманов. Той припомни, че уредите ще може да се плащат и под наем.
Предстоящата подмяна на топлоразпределителите е на път да предизвика истинска война между топлофикациите и фирмите за дялово разпределение в цялата страна от следващия отоплителен сезон.
Според зам.-управител на един от най-големите топлинни счетоводители в почти цялата страна провинциалните топлофикационни компании са влезли в кампания за убеждаване на абонатите, че ще бъде по-добре да минат на дялово разпределение към тях и да не сключват нови договори с фирмите. „Лъжат, че топлинните счетоводители ще фалират, а в това няма нищо вярно. Тази политика е абсолютно неетична и непочтена", потвърди пред вестника и член на Асоциацията на топлинните счетоводители. Противно на официалните изявления се оказа, че и софийската „Топлофикация" се готви да вземе разрешително за извършване на дейност като топлинен счетоводител. „Такъв вариант се обмисля и подготовката за кандидатстване За разрешително е в напреднала фаза. Взети са предвид всички предимства и най-вероятно топлофикационната компания ще може да извършва тази услуга още от следващия отоплителен сезон", заяви Любка Георгиева - главен експерт в Министерството на икономиката и енергетиката.
От Асоциацията на топлинните счетоводители отчитат неблагоприятния факт, че много от провинциалните топлофикации вече имат разрешение за извършване на такава дейност, като част от тях са работили дълги години като представители на самите топлинни счетоводители. Сега при една задължителна подмяна на индивидуалните топломери всяка топлофикация може да измести счетоводителите, без да прави особено голяма инвестиция, защото хората ще бъдат принудени да си купят новите уреди. Ако софийската се присъедини към този почин, това означава, че наистина дружествата за дялово разпределение ще останат в историята, твърдят запознати с процеса.

Ниските масички - акцент в нашия дом!

Всяка маса представлява мебел с равна горна повърхнина, която се разполага на удобна за използване височина. Една маса може да послужи за поставяне на различни предмети във време на отдих - маси за игра на шах, маси за кът за почивка или по време на процеса на хранене, при писмена, домакинска, техническа работа и някои други.
Масите са мебели, които притежават много широк диапазон на собствено приложение. Използват се в обзавеждането на дневните на жилищата, офисни сгради, детски 1радини, заведения за обществено хранене, като например сладкарниците, фоайетата на хотелите.
Геометричната форма на плотовете на ниските масички може да бъде правоъгълник, квадрат, триъгълник, ромб, трапец, осмоъгълник, кръгли, елипсовидни, с начупена многостранна и вълнообразна форма.
Всяка масичка освен плот има и носещи части, които се изработват от дървесни материали и метали. Плотовете се изработват от дървесни плочи и листови материали от метали и пластмаса.
Ниските масички са от групата мебели които обхващат всичките видове маси. Като дизайнерско творчество се срещат много богато разнообразие от-модели такива маси с красиви форми и усъвършенствани конструкции. Могат да бъдат съществена част, както от жилищата, така и от офис-ните помещения, фоайетата на хотелите и другаде. Предназначени са за различни места в обзавеждането предимно за дневните в жилищата. Тези мебели изпълняват най-различни функции. В жилищата служат за извършване на най-разнообразни дейности и за поставки на телевизионни приемници, на фоношкафове, на електронна техника, на игра на шах, на декоративни предмети, на вази със свежи и сухи цветя, на кът за почивка, на телефон, на четене, на разглеждане на семейни фотоалбуми и пр. В обществените сгради те се използват за разглеждане на списания, провеждане на коментарни.разговори, на делови срещи и други около тях. Широко приложение намират и в сладкарниците. Срещат се и в болници, санаториуми, чакални, изложбени зали, фризьорски салони. И накрая ниските масички могат да бъдат съставна част от тапицираните холни гарнитури. Около тях се разполагат седалните мебели - канапета, фотьойли, табуретки. Ниски масички към тапицираните гарнитури се поставят и в ъглите, които се образуват между съседни канапета и фотьойли.
Ниските масички, които са разпръснати иа дневни, салони, холове и вестибюли, обикновено са фурнировани - полирани или матирани - или облицовани с ламинати и фолиа, наподобяващи на ценна масивна дървесина. Ниските масички могат да бъдат и разтегателни и с променяща се височина.
Ниските масички имат своето утвърдено място в жилищния и други интериори и като всички мебели и те непрекъснато се усъвършенстват и развиват формите и конструкциите.

СКЪПО ЛИ е евтиното?

ЦЯЛ месец вече в публичното пространство се вихри дебатът за сиренето „менте", а покрай него се повдигнаха още въпроси: за качеството на саламите и кренвиршите, колко крави в България дават мляко първо качество и т. н. Изведнъж хранителните ведомства и организации се сетиха, че трябва да се засили контрола на производство и защо не да се върне старият Български държавен стандарт (поне за сиренето).
Да, всички сме съгласни, че предлаганите храни по магазините трябва да са качествени и с подробно описание на съдържанието. Само че качеството струва пари, и то много. А щом се намират хора да купуват сирене по 3,30 лв., а другото от 6 лв. и нагоре застоява - кой ни е крив? В случая търсенето определя предлагането. Средната пенсия за 2008 г. е 210 лв. Затова пенсионери и социално слаби се радват, че има „ментета", защото все нещо трябва да сложат в хладилника, а оттам - в стомаха. Освен това изобщо не е ясно, дали ментетата са толкова вредни, колкото ги изкараха.
Специалистите още не са излезли с категорично становище вредно ли е палмовото масло, което се използва при евтиното сирене, или не.
Палмовата мазнина е много модерна и за употреба във фритюрници. Нека почакаме диетолозите да си кажат думата. Отново ще напомним, че много често по-ниската цена означава по-ниско качество - по-евтиният прах за пране много често не изпи-ра добре дрехите, а не всяко веро мие мазнините. Отговорността на клиента е лична - всеки се съобразява със собствените си нужди и с дебелината на портмонето си, а отговорността на предлагането е държавна политика.

Хай-тек изкуството на събуждането

Радиочасовниците все повече заприличват на мултимедийни центрове, с които денят започва според предпочитанията ви Електронните будилници са онези малки / чудеса на съвременната технология, които променят нощите и сутрините. Освен че показват часа от денонощието и включват алармата в заръчания час, те вече са в състояние да предложат и други интересни услуги. А можете да ги избирате и според интериора на спалнята, и според настроението и предпочитанията си. Някои са се обединили с нощната лампа и са я превърнали в оригинално хай-тек изделие. При модела на японската марка "Токай" алармата събужда с нежни естествени звуци - птичи песни, ромон на поток или шум на морски вълни, съчетани с прогресивно засилване на светлината. В лампата е вграден радиоприемник, освен това има възможност за свързване с МРЗ- или CD-плейър Други будилници пък предлагат денят да започне с гласовете на любимите ви същества. Изделието на "Филипс" например е комбинация между радио, цифрова фоторамка и устройство за гласови съобщения. То възпроизвежда 5 съобщения с продължителност до 2 мин., като едновременно с това показва лицата на хората, които са ги записали. В паметта му могат да се ШАНС 50 НА 5 запазят до 20 снимки. Има вграден четец за видеокарти, както и радиоприемник с памет за 20 станции. С музика и образ събужда и оригиналната джаджа на марката "Акай". Докато пее любимите ви мелодии или говори с "гласа" на предпочитаното от вас радио, устройството показва и слайдшоу (преливащи една в друга снимки) с 20 фотоса. Може би най-оригинален от всички хай-тек будилници е този на " Сони", въоръжен със зареждачка за iPod или за Зб-телефон, CD-плейър и AM/FM радио. Той си е същински музикален център, а освен това има чудесен дигитален екран, показващ точното време дори в най-тъмната стая. Но в това отношение дори той отстъпва на будилника на марката "Скот", който направо прожектира часа върху тавана, за да спести неудобството от озъртане- то в мрака. Американската фирма "Орегон" пък е съчетала будилника с домашната метеостанция. С нейна помощ още със ставането от леглото ще сте информирани за промените във времето през идните 24 часа, в радиус от 30 до 50 км. Когато купувате хай-тек будилник, специалистите ви съветват да обърнете внимание на няколко важни детайла. Добре е устройството да притежава функция " sleep", която дава възможност да заспивате с музика от радиото или MP-тройката. Желателно е да има и двойна аларма, за да се програмират два различни часа за събуждане. Течнокристалният дисплей също е необходима опция, за да разчитате лесно подаваната от будилника информация. Не е лошо да има и светлинен регулатор на екрана, както и автоматично регулиране на точното време плюс авариен режим на захранване при спиране на тока.

В обществото няма правила, Златният телец е този, който движи нещата

Всеки трети гимназист казва, че нещо му е откраднато в училище. Всеки четвърти е бил тор-мозен от съучениците си, а всеки пети е жертва на побой, какво се случва проф. Гайдаров!
- Не мога да правя анализ на тенденцията на престъпността, а иначе е факт, че положението в ежедневието, в което живеем, е тревожно. Това не е нещо, което се е случило вчера, това е процес на десетилетия, но сега се отприщи. Казват, че агресивността е причина - не е така. Агресията може да бъде контролирана и насочвана, но когато това не е направено... какво става с детето?! Удря, чупи, убива... Проблем е, че никой не казва на децата какво трябва да правят. В обществото няма правила. Няма морална концепция. Когато на улицата има полицаи и видеокамери, хората по-трудно правят нарушения, но като ги няма - правят каквото си искат, без да ги е грижа! Какво става с чужденците, когато дойдат в България? Държат се по същия начин, по който се държим ние, но като се върнат - вече са други, защото там поведението им е структурирано, и те са отговорни. Знаят, че ако нарушават правилата, ще последват санкции!
В блока, в който живея, идва жена да чисти. Тя е петата, която наемаме, но й плащаме същите пари, които сме плащали на другите, но те нищо не правеха. Значи проблемът как ще работя, как ще се държа, как ще възпитавам детето си, е индивидуално решение. Човек сам определя морала си, правилата и нормите -забраните ги дава обществото. Но какво е състоянието на българското семейство в момента? Колко семейства са в пълен състав и ако не са се разпаднали, как съществуват като взаимоотношения! Това е атмосфера, която сама по себе си поражда насилието. Детем^търси сигурност, обич, грижа... но дори само едно от тези неща да липсва, у него вече се появява дефектът на социализацията. Оттук насетне младият човек ще възприема света около себе си такъв, какъвто той изглежда, без да е готов да се впише в обществото. Ако този млад човек живее някъде, на някаква улица, където всеки си прави каквото си иска, като излезе от този квартал и попадне на друго място и там някой му говори за неща, които той изобщо не е чувал, а не дай си Боже този човек го закачи неволно или се препъне в него - защо да не го пребие! Това въобще не стои като проблем в главата му - той просто няма съзнание какво трябва да прави, за да не вреди на другите!
- А къде е обществото?
- Задачата на обществото е да каже: Учителите в училището, лекарите в болницата са единствените, които "имат право да взимат решения, а какво става? Всеки дава акъл на другите. Всеки се меси на треньора кой футболист да играе - при такова положение как искате да има успех! Харесва ми този спорт, но нищо не разбирам и нямам право да се меся. Трябва да оставим учителя свободен да работи в средата, в която се намира, а не в качеството си на родител да му искам обяснение защо е изгонил сина ми от час. Проблемът е: вие какво направихте детето ви да си учи уроците, да не пуши и да не пие, да бъде възпитано! Аз съм някакъв началник и поради тази причина от мен се иска да се изпълняват различни неща, свързани с дейността на целия институт. За да стане това, аз трябва да разпореждам на хората, които са след мен, а те на тези, които са след тях. В момента, в който нещата обаче се обърнат и някой по-надолу започне да обяснява какво аз трябва да направя, при това търси натиск някъде отстрани - е, как да нося лична отговорност и какви решения мога да взимам!
Родителите смятат, че никой няма право да се меси в решенията как ще отглеждат децата си - „от къде на къде учителят или министерството ще ми определят как моето дете трябва да се държи и кога да се прибира вкъщи, как да се облича...". Е, питам, какмма престижът на учителската* професия и какво е направило обществото да подкрепя учителството? Какъв е моят престиж като преподавател? С какво обществото стимулира моя труд и го уважава? Аз съм професор, и какво от това! Нищо! Казват ти най-много „добър ден" - и толкова! Кажете ми кой българин ще дойде и ще каже: „Слушай, учителят трябва да бъде уважаван!" Ако не съм доволен от някакво решение на някоя институция, мога да го коментирам и да търся решения, но не да казвам: „От къде на къде той ще ми каже какво да правя!" Това е практически нихилизъм! Време е всеки да разбере, че живее в това общество и в тази държава и оттук нататък има институции, които трябва да уважава.
- Така е, но какво се обърка?
- Златният телец ни обърка, той се появи! И той направи нещата такива. Живеем в анонимност. Няма го човека, който да застане срещу вас и да носи отговорност за постъпките си и да бъде отговорен. Какво се получава? Учителят казва: „Аз какво да направя, след като родителите въобще не се интересуват от децата", а не: „Ей, вижте, аз бъркам, защото не направих това, не направих онова...", и след това вече да попита какво ще кажат родителите. Той само се оправдава: „Не съм аз виновен! Той е! Онзи е!" Анонимност отвсякъде!, а искаме да си получим заплатата. Има хора, които по цял ден седят зад бюрото и нищо не правят, а получават заплата и се жалват, че това са малко пари! Всичко това е адски безсмислено! Всеки трябва да застане с лицето си и да каже: аз гарантирам за моята отговорност на моето ниво! Докога ще се крием зад това: „Някой каза, че това е така или иначе." Застани и кажи: „Аз казвам", „Аз не те харесвам, аз протестирам срещу тебе."
- Хората излизат на улицата, защото са недоволни!
- В едно модерно общество проблемите не се решават на улицата. Или не трябва да се решават там. Има органи, които имат съответната власт и те трябва да направят това. Възпитаното общество си избира хора, които имат качествата да го представляват и това е смисълът на цялата работа. Има институции и те трябва да се грижат в обществото да има правила и морална концепция, а не вие.
***
Проф. д-р Калин Гайдаров е директор на Института по психология към МВР. Завършил е психология в Софийския университет „Св. Кл. Охридски". Дипломната му работа е разработка на проблемите на асоциалното и криминалното поведение на непълнолетните. Докторската му дисертация по юридическа психология е на тема „Социалнопсихологически характеристики на отчуждението при непълнолетните правонарушители". 50-годишният професор е автор на стотина научни публикации и съобщения, съавтор е на монографията „Проблеми на насилието, наркоманията и наркопрестъпността в средните училища", както и на книги и на два учебника. Завършил е 18-о училище и още помни учителите си - другарката по история, от която е разбрал, че човек трябва да се интересува не само от това, което пише в учебниците, споменава и учителя си от първи клас, който го е научил да казва „добър ден", да не тряска вратата и да уважава хората.
Проф. Гайдаров е член на Управителния съвет на Дружеството на психолозите в България, както и на Българската асоциация по криминология и на Българската асоциация по приложна психология.
Чете лекции в Софийския, Пловдивския и Югозападния университет и в Академията на МВР. От 2001 г. е директор на Института по психология към МВР.
Вярва, че има душа и тя е такава, какъвто е човекът, каквато е усмивката му, каквото е поведението му.
Казва, че:
• За уроците на улицата детето е готово само когато преди това е научено от родителите си. Всеки от нас носи агресията у себе си, но затова сме хора, за да можем да я управляваме и да бъдем добри един към друг. Това го знаем, когато станем възрастни, когато ни научат родителите, учителите.
• Във възпитанието на едно дете родителите не са единственият фактор, освен тях има и улица. И съотношението е 50 на 50. Важно е това съотношение да не е 30 към 70, а да е 50 на 50, защото шансът твоето дете да избере грешния път е 1 към 1. Всеки от нас носи в себе си някакви посоки. Всъщност това са едни и същи: любовта и омразата. Коя от посоките избираме, зависи от родители, учители...

Кражбата на парно ощетява съседа ви, а не „Топлофикация"

Новината, която неотдавна ни зарадва, беше, че неимоверно високите сметки за януарското парно ще бъдат преразгледани. Някои читатели одумаха това решение на правителството като предизборен флирт, и вероятно не без основание, но според министъра на икономиката и енергетиката Петър Димитров освен социалните мотиви за решението, направено във време на финансова криза, причината е и в някои организационни неуредици -фирмите не са отчели индивидуалните топломери, вследствие на което не са направили изравнителни сметки, въпреки изричното му предупреждение. Тъй като проблемът за разликата в „моята" и тази „на съседа" Сметка често тревожи хората дали не са им били надписани пари за парно, което те реално не са ползвали, искам да припомня, че общите топломери във входовете имат памет и показанията им се засичат на 31 декември, а по тях „Топлофикация" събира борчовете си. Но ако не е направено отчитане на индивидуалните топломери, тогава ще се появи и въпросната разлика в сметките, тъй като тези от абонатите, които реално не са ползвали парно, ще участват в общото разпределение и ще се окажат ощетени. Не може да се мисли, че само ако сме завъртели кранчето на топлата вода или парното, тогава и ще плащаме. Не забравяйте обаче, че дори да сте спрели всичките си радиатори и топлата вода, по системата върви подгряване на топлата вода и тя се върти по етажите. Така че дори да има нулева консумация, пак се плаща.
тъй като отчитането на индивидуалните топломери става веднъж годишно, битува мнението, че за съжаление има случаи на кражба на парно. Някои хора свалят топломерите, други уж са свалили радиаторите, но всъщност ги закачат и ги ползват... Но илюзия е да се мисли, че всичко това остава на гърба на „Топлофикация" - сметките на некоректните абонати се прехвърлят на коректните! Още нещо - вертикалните щрангове по стълбищата, абонатните станции, таваните, в които се разхищава енергия с всичка сила, но никой не се сеща за тези загуби, които са около 30 процента, се плащат от всички.
Неотдавна се заговори, че се обсъждат промени в Закона за енергетиката, според които топлофикационните дружества ще пращат обща сметка за парно в блока, а хората ще трябва да наемат фирма, която да преразпределя и отчита изразходваната топлинна енергия. Според министър Димитров, ако няма подкрепата на хората, такъв подход не бива да се въвежда. Ако те са убедени, че това е против техните интереси и че това ще ги изпокара със съседите не може да се приема подобен закон. Трябва да се направи кампания, в която да се обясни, че в наш интерес е да има отчитане през топломера, което да се контролира от живеещите в блока. Ако искаме да делим поравно -така да е, ако ли не - да наемем топлинен счетоводител, който да разпределя топлото по определен от нас начин, за да не се създава впечатление, че „Топлофикация" надписва сметките, е мнението на министър Димитров.

Орисията "Вдовица на писател"

Семейно положение вдовица на писател. С този статут живеят няколко български жени. Тяхното минало е богато, настоящето им е осмислено от спомените за съкровена близост и физическо присъствие при раждането на големи литературни произведения от XX век. А дали занапред ще си спомняме за тези жени, както всеки знае за Яворовите Мина и Лора? Отговорът е приоритет на бъдещето, а може би и на тях самите -
Офелия, вдовицата на Ивайло Петров (1923-2005), е преписвала на машина "Хайка за вълци" 3-4 пъти до окончателната й редакция. Почеркът на съпруга й бил колкото красив, толкова и нечетлив. Ползвал компютър, но творбите си пишел до последно на ръка. Понякога сам не си разчитал черновите, но съпругата му била свикнала. Ивайло Петров работел бавно, не повече от страница на ден. Пишел до обяд. Следобед се отдавал на рисуването, по-малко познатата страна на неговия талант.
Писателят е ученик по графика на Илия Бешков в Художествената академия, където дори е живял на тавана в студентските години. Записал е и право, но изоставил и него, за да се отдаде на литературата.
Офелия е преводачка от френски. Твърди, че двамата с часове са обсъждали най-точната дума за художествените преводи. Животът с класика бил и лесен, и интересен - често осъмвали в разговори на житейски и философски теми.
В очите на околните писателят бил труден за общуване, минавал за особняк. Но ако се отпуснел да се разприказва, неусетно се изнизвали часове. Най-лесният ключ към душата му намирали децата. Миговете за преживяно щастие за него били свързани с дъщерята София. Днес тя е редактор в издателство "Милениум". Първото запознанство между писателя и неговата Офелия е задочно - тя била ученичка в гимназията и бързала да се прибере, за да чуе по радиото четенето на "Нонкината любов", тъй като в онези години снабдяването с книги е било трудно. Същинското им запознанство е през 1978 г. Романистът се шегувал с името й. Казвал, че тъй като е нерешителен Хамлет (заради колебанията в характера си), му се паднала жена с име Офелия. Жени Божилова, вдовицата на Николай Хайтов (1919-2002) дописва и редактира след смъртта му биографичната му книга "През сито и решето". Творчеството на съпруга си тя обаче не може да преиздава, защото синовете на писателя от предишните му два брака оспорват завещанието и блокират издаването на книгите. "Това Николай не би го простил. Той не се интересуваше от хонорарите, а да достигат творбите му до хората. Едно
поколение вече е пропуснато, което няма да го познава", огорчена е музата на писателя. През съвместния 45-годишен живот на Жени и Хайтов се раждат безсмъртните му "Диви разкази", "Бодливата роза", "Козият рог", "Капитан Петко войвода", на които Жени е първият и единствен редактор. Тя пък превежда от английската класика "Гордост и предразсъдъци", "Малката Дорит", "Божественият Клавдий", есетата на Вирджиния Уулф. Искрата между тях пламва през 1957 г., когато бившият лесничей е назначен за сътрудник в "Народна култура", където Жени е журналистка. Тя вече е разведена, но неговата бивша не му давала развод. Излизайки наяве, спонтанната любов среща пречки на различно ниво - от домашно до партийно. Хайтов е привикан в районния комитет: "Абе, момче, кандидат-член на партията си, я си пиши очерците и се върни при жена си!". Божилова пък е привикана от главния редактор, който я обвинява в битово разложение, плаши я с уволнение и въвеждане в поправителен лагер. Родителите на Жени са възмутени, че щерка им дружи със семеен мъж.
Притиснат да избере между партията и сладката щатна длъжност, от една страна, и любовта - от друга, Хайтов избира дружбата с избраницата на сърцето си. Огънят в дома на Жени потушава самата Ванга, приближена на семейството на преводачката. Пред майка й пророчицата изрича: "Правиш голям грях към дъщеря си. Цяла София я е подгонила, а вкъщи и ти я тормозиш. Каквото и да правиш, тях Господ ги събира Остави ги да си карат любовта". И успокоява близките на Жени с предсказание, че много скоро Хайтов ще получи лелеяния развод, за да заживее творческата двойка щастливо. И така, до мъчителната му смърт от левкемия... От рак изгасва и поетът Георги Джагаров (1925-1995), издигнал се до поста заместник министър-председател преди 1989 г. Девет години след кончината му вдовицата му Цвета Джага-рова изнася тайни от личния му архив - за участието му в пренаписването на "Мила родино" и утвърждаването му през 1964 г. за национален химн. По нареждане на Тодор Живков, който усетил, че предишният химн не е запеваем, поетите Димитър Методиев и Георги Джагаров редактират думите на оригиналния текст на Цветан Радославов, написан заедно с мелодията през 1885 г. по пътя към бойното поле по време на Сръбско-българската война. След смъртта на Джагаров вдовицата му открива на дъното на чекмедже тънка жълта папка. Там за първи път вижда предложение на Джагаров за третия куплет, присаден 80 години след написването на оригинала. Джагаров бил нанесъл поправки върху познатите ни (до отпадането им през 1990 г.) патетични слова, че "с нас Москва е в мир и в бой", а "партия велика води нашия победен строй". Цвета е категорична, че ако тази редакция бе видяла бял свят навремето, със сигурност би усложнила живота на съпруга й. В жълтата папка пишело съвсем по човешки: "Дружно, братя българи! Греят нови върхове. Знамето над нас се вее и на подвиг ни зове".
Най-популярната вдовица на майстор на словото несъмнено е поетесата Надежда Захариева. Нейната продуктивност след смъртта на Дамян Дамянов продължава да е отпор на семейните зложелатели че извън стигмата "половинката до Дамян" Захариева няма собствен ореол.
Встрани от литературната дейност остава последната изгора на Богомил Райнов, варненката Соня Захариева, 23 години по-млада от писателя. Наследницата от последния, четвърти брак на Райнов отстоява недоказаната, но скандална теза: "Богомил ми казваше приживе, че някои писателски жени натрупали капитал от името на мъжете си след тяхната смърт, и това много го дразнеше. Не искам да бъда една от тях!".

Откраднаха пръстена на Шаляпин

Пръстенът на легендарния руски бас Шаляпин, който е притежание на българския журналист Марин Бончев, отскоро има незаконен дубликат, сподели възмутен самият той. Антиката, оценявана от познавачи на повече от 100 хиляди евро, се държи в сейф, но вече не е единствена. Е, копията нямат лечебните свойства на магичния пръстен, но затова пък с отливки вече се хвалят нашенски баровци. По сигнал Марин Бончев лично посетил бижутерски магазин недалеч от църквата „Св. Петка" и се уверил на място, че има поне едно продадено копие. А интересът бил огромен, уверява Бончев, който твърди, че има право да съди раз-множителите на бижуто. Той вече се е консултирал с адвокат и възнамерява да предприеме действия, ако печалбарството на негов гръб продължи. „Самият Йосиф Кобзон ми предлагаше да го купи. Предлагали са ми и мутри. Пръстенът е безценен. Благодарение на него съм жив и здрав. С неговата лечебна сила се излекувах от болестта на Хочкин. Всички, които лежаха с мен в отделението на раковата болница, измряха", обяснява сантименталната стойност на предмета Бончев.
Той става собственик на пръстена благодарение на покойната оперна прима Илка Попова, която му го завещава заради биографичната книга, която пише за нея, и грижите, които й оказва приживе. Попова е муза на Шаляпин, който изнася в България рецитал през 30-те и хлътва по българската звезда.
Безценното бижу е принадлежало на няколко руски патриарси, преди да бъде подарено на великия оперен певец заради триумфа му в Миланската скала. Предполага се, че лечебната му сила идва от изображението на незнаен светец в сърцевината на камъка му.

Живков имал двайсетина пушки

ТОДОР Живков е имал различни пушки за различните видове лов - общо около 20. Всички те били подаръци от президенти и премиери с личен надпис до бившия Първи.
Така например той ходел на лов в Африка с мерцедеса на пушките за африкански лов - „Холанд енд Холанд". По едър дивеч Живков стрелял с белгийската пушка „Браунинг". У нас такива имали само той и Пенчо Кубадински. Техните били специална серия - олекотени и доста по-точни от ширпотребата. Пернатият дивеч Живков отстрелвал с карабина „Берета". Тато много държал и на пушката си „Медвед". Тя му била личен подарък от Брежнев. Това е автоматична пушка, серийно производство, тип „Калашников". Близки до Тато я смятали за тромава и тежка. Според тях тя ставала само за близки цели. Веднъж по време на лов, „Медвед"-ът засякъл. Близки до бившия Първи си спомнят, че той е отстрелял елен с невероятно големи рога. Когато ги измерили, установили, че Живков е постигнал рекорд. Когато се разчуло за невероятното постижение, богат чужд бизнесмен-ловец започнал да предлага различни суми на Живков, за да му продаде трофея. „Стигна до $500 хил., но Живков отказа. Каза, че това е национално богатство", спомня си личният му съветник Костадин Чакъров. През 1986 г. Живков поставя нов рекорд, като стстрелва глиган с най-дългите глиги. Международно жури ги оценява с рекордните 158 точки, което и до днес се смята за ненадминат рекорд.
В ловната си дружинка бившият Първи никога не вземал хора от обкръжението си или от Политбюро. Държал да е с интелектуалци като Ангел Балевски, Йордан Радичков, хора на науката и изкуството.

www.kliuki.bg

Нострадамус Предрекъл Затоплянето На Земята

Последните 10 години от XX век бяха най-горещите за цялото хилядолетие. Началото на XXI век отбелязва също тенденция към глобално затопляне и е тема, която с нарастваща тревога се обсъжда от еколози и политици.Поредното съвпадение между предсказание на знаменития ясновидец Нострадамус и откритие на днешни учени установиха изследователи. Пророкът предрекъл преди няколко века, че в края на второто хилядолетие и началото на третото значителното затопляне на Земята ще бъде една от злините, които ще я споходят. Специалисти от Американския център за изследвания върху климата са установили, че нивото на затопляне на нашата планета от 1976 година насам е далеч по-голямо в сравнение със средните данни за температурите на XIX век и през XX век. Според изследователите това се дължи на нова тенденция за затопляне, която ще се ускорява непрекъснато. Учени от различни страни допускат, че затоплянето е застрашително не само за околната среда. В глобален мащаб то ще се отрази неблагоприятно и върху здравето на хората и особено на сърдечноболните, на тези с високо и ниско кръвно налягане и на лабилните психически. Изказват се предположения, че атмосферният феномен ще повлияе и върху новородените, както и на хората с паранормални способности - те значително ще се засилят. Последното десетилетие е най-горещото от 1860 г. насам, когато са започнали редовните измервания, показва проучване на Световната организация по метеорология. Но въпреки че данните са от 140 години, статистиците смятат, че 90-те години на XX век са най-жарките през цялото второ хилядолетие, а векът - най-изпепеляващ. Първенци в сипещите небесен огън са 1998, 1997, 1995 и 1990 година. Температурите в края на XX век са с около 0,7 градуса по-високи от тези в края на XIX век.

www.chudesa.net

Обама продава руски сладолед

Руска компания бе разкритикувана, задето е създала расистка реклама за сладолед с американския президент Барак Обама, предаде Скай нюз. Рекламата за сладоледа с шоколад и ванилия показва Обама пред Капитолия с лозунга "Всеки говори за това - тъмно в бяло!" (или Белия дом). Тя предизвика силно негодувание, когато бе публикувана в интернет. От рекламната агенция "Восход" обаче отрекоха произведението им да е расистко. Според тях рекламата отбелязвала с радост факта, че в Белия дом има тъмнокож президент. Обама стана хит сред руските рекламисти, изтъкна Скай нюз. Цветът на кожата на президента бе използван в рекламната кампания на солариум. Листовка с образа на Обама и лозунга "Пълна зъбна демокрация!" рекламираше верига от зъболекарски клиники.

www.kliuki.bg

Боклукът посреща чужденците

Камари смет около летището.
Столичани се канят носят отпадъците при Бойко.
Камарите с боклук, които тормозят жителите на София, са навсякъде, показа проверка.
По сигнали на граждани екипът ни обиколи столичните квартали "Лозенец", "Витоша", "Бъкстон", "Слатина", "Разсадника" и "Дружба" и установи, че голяма част от кофите са все още препълнени,а злово-нията се разнасят на метри от самозваните сметища.
Туризъм
Преливащите кофи са първото, с което се сблъскват чужденците още щом стъпят на родна земя - в квартал "Дружба", където се намира летището. Идвайки от аерогарата, те се сблъскват с българската реалност, минавайки покрай препълнените кофи. Живеещите там са вдигнали ръце от столичния боклук и са си направили сметища в близост и около контейнерите. Екипът на "Телеграф" мерна боклукчийски камиони и тълпа сметоизвозвачи. Жителите на "Дружба" искрено се надяват в близките дни тъненето в смет да е просто отминал кошмар.
Вятър
Вчерашното топло време, придружено с вятър, определено изигра лоша шега на столичани - боклукът беше разнесен и на всичкото отгоре замириса. По всички улички, детски площадки, тротоари и междублокови пространства бе пълно с торбички,
опаковки от закуски и дори битови отпадъци. Тъй че и там, където бяха минали с камионите да почистят, отново бе мръсно. Столичани се възмущаваха от кочината и се провикваха към екипа ни с думите: "Снимайте ги хубаво кофите и после му ги покажете на бате Бойко".
Хотели
Лъскавите хотели в "Лозенец" са убежището на чужденците. Вътре те могат да се почувстват отново в цивилизацията и да загърбят грозните гледки из столичните улици. На хората толкова им писнало от зловонията, че дори имат идея да си събират боклуците в големи торби и да ги занесат пред кметството, където да ги оставят.

www.kliuki.bg

8 млн. песни безплатно в интернет

Новият софтуер Spotify конкурира Youtube.
Компаниите си стиснаха ръцете за джубокс без абонамент.
Най-големите музикални компании в света си стиснаха ръцете и решиха да пуснат 8 милиона безплатни парчета в интернет.
Неочакваната добра новина за меломаните става възможна благодарение на шведска софтуерна програма -Spotify, - която представлява безплатен онлайн джубокс. Очакванията са скоро тя да надмине популярността на Youtube, особено ако проработи с безжични устройства като iPhone и Blackberry.
Новината вече обиколи музикалната индустрия, след като четирите най-големи лейбъла подписаха, че предоставят съдържанието си на Spotify. Джубоксът позволява да се слуша онлайн на практика почти всяко тиражирано парче или албум без заплащане. След като потребителят си свали софтуера, може да слуша песните колкото пъти иска онлайн, само не може да ги даунлоудва.
"Никога не съм виждал толкова лесна за ползване програма и с толкова много музика" - сподели музикалният редактор на "Уърд магазин" Андрю Харисън пред Скайнюз. - За пръв път си погледнах iPod-a и си помислих: Дали ми е нужен повече?"
Реклама
Хора, вече тествали програмата, казват, че от време на време се налага да изслушаш малко реклами, но това компенсира безплатното съдържание. Има и вариант да се плати абонамент от 9,99 евро месечно и тогава реклами няма.
Spotify е разработен от шведска компания и има подкрепата на музикалните компании, които получават малка част от приходите и огромна "витрина" за продукцията си,обясняват формулата запознати. Артистите също ще получават полагащото им се за авторски права.
Пропуски
Меломани вече са се натъкнали и на пропуски в селекцията. Така например "Бийтълс" били представени само с кавъри, липсвала и Whole Lotta Love на "Цепелин". "Всеки ден се добавят по 10 000 нови песни", контрираха създателите на Spotify.
С iPod-a може да си носите 30 000 трака в джоба. Със Spotify създателите му се надяват да могат да се слушат до 8 млн. песни само с мобилен телефон.
В момента от сайта Spotify.com бета-верси-ята на програмата може да се изтегли само ако сте получили покана от друг потребител. Другият вариант е да оставите имейл, на който такава ще ви бъде изпратена, по обещанията на създателите, при първа възможност.

Да защитим невинните?

Световната рецесия без съмнение е сурова. В настоящия момент не е ясно точно колко дълбока и продължителна ще се окаже. Правителствата реагират по два основни начина. Първо, опитват се да овладеят банковата криза, тъй като отказът на банките да отпускат кредити води до намаляване на потреблението и безработица. Второ, правят опити за стимулиране на потреблението чрез директни финансови инжекции в икономиката.Пример за това са държавните субсидии към жизненоважни индустрии, които заслужават подпомагане. Според президента Обама за САЩ една от тях е автомобилната индустрия, която той нарича "гръбнакът на американската промишленост ". Американското правителство отпусна заем в размер на 17.4 милиарда долара на трите най-големи американски производители на коли "Дженеръл мотърс", "Крайслер" и "Форд". Изгледите този заем да бъде върнат някога са много малки
Същото се случва в Европа. Шведското правителство подкрепи финансово "Сааб" (която е собственост на "Дженеръл мотърс") и "Волво" (собственост на "Форд"). Германия субсидира "Опел" (отново собственост на "Дженеръл мотърс"). Френското правителство търси начини да подпомага "Пежо", "Ситроен" и "Рено". България няма собствено автомобилостроене, но правителството от години подпомага някои индустрии и улеснява живота на международните компании, които влизат на българския пазар.Понякога правителствата търсят начини за увеличаване на ефекта от финансирането на сектори от икономиката с държавни пари, като призовават хората да купуват местно производство, а не вносни стоки. Напоследък в САЩ бяха направени опити това да стане задължително в някои сфери. Бяха направени предложения да се въведат политики "Купувайте американското", като например се забрани употребата на стомана, произведена извън Америка, в строителството. Това се прави срещу правилата на Световната търговска организация. Дали държавните субсидии биха могли да бъдат изход от рецесията?Изглежда, че повечето политици, избиратели и бизнесмени вярват в такъв вид протекцио-низъм. Какво обаче е мнението на пазарно ориентираните икономисти? 1. "Провал на пазарната икономика"
Рецесията накара много хора да твърдят, че пазарната икономика от западен тип е изчерпана като система. Увеличаването на държавния контрол и спускането на директиви изглеждат неизбежни. "НО Вярно е, че малко икономисти бяха предвидили сегашните размери на кризата. Но за всички беше ясно, че в някакъв момент ще има рецесия, това е неизменна част от пазарния цикъл. Това по думите на Джоузеф Шумпетер са "крилата на творческото разрушение", което преразпределя средствата за производство от неефективна към ефективна употреба. Да, пазарната икономика си има цена. Но тя е много малка, сравнена с други системи, както ясно се вижда от историята на Съветския съюз и Източна Европа. Различното при сегашната рецесия е банковата криза. Това е резултатът от лошата законова рамка за банковата индустрия. Но то няма нищо общо с твърденията на някои правителства, че пазарните сили вече не разпределят ресурсите ефективно и трябва да бъдат заместени от държавата.
2. "Да се погрижим първо за себе си" Общоприето е, че политиките, имащи за цел да защитят икономиката на една държава, обикновено са за сметка на други държави. Всяка страна трябва да се погрижи най-напред за собствените си граждани.
НО Не е вярно, че ако една държава субсидира промишлеността си, тя печели за сметка на търговските си партньори. Всъщност всички губят. Когато правителството субсидира дадена индустрия, то измества търсенето, като променя относителните цени (стоките, произведени със субсидия, стават по-евтини). Това води до загуба на ползи за потребителите - те ценят произведеното със субсидия по-малко, отколкото онова, от което трябва да се откажат, за да плащат данъците, от които държавата има нужда, за да покрие отпусканата субсидия. Има и още един проблем. Оправдаването на субсидиите, че те ще спасят работните места. Това, което се случва обаче, е, че субсидиите увеличват безработицата. Субсидираните индустрии обикновено са такива, в които човешкият труд до голяма степен е заменен с машинен. Като променя относителните цени на продуктите, правителството измества търсенето от производства, основани на повече човешки труд, към такива с преобладаващ машинен. В резултат търсенето на работна ръка намалява. Дори ако субсидията временно намали безработицата, този ефект ще е малък в сравнение с дългосрочните загуби, причинени от изкуственото преразпределение на ресурси. 3. "Нелоялна конкуренция заради евтината работна ръка"
Бизнес лидерите в развитите икономики смятат, че конкуренцията е нещо хубаво, когато е лоялна, но не могат да приемат нелоялната конкуренция. Икономиките, в които работната ръка е евтина, се конкурират нелоялно. Според тях един от начините за решаване на проблема е държавното субсидиране, което прави производството по-евтино. Това буквално означава, че не е честно фирмите в други държави да могат да плащат по-ниски заплати. Само че точно в това се състои смисълът на международната търговия -във факта, че в някои страни стоките са по-евтини, отколкото в други. В полза на потребителя е да бъдат внасяни стоки, които са сравнително по-евтини поради по-ниските производствени разходи в други държави. Реално заплащаме за тези стоки, като изнасяме продукти, които самите ние можем да произведем относително евтино. Ако правителството реши да "поправи" това, международната търговия просто би спряла. 4. "Предпазване на ключови отрасли"
Някои отрасли са по-важни за икономиката на страната от други. Примерно едно от всеки 10 работни места в САЩ е в автомобилостроенето. Тези отрасли трябва да бъдат защитени и субсидирането им е ефективен начин за това.
НО Какво всъщност е ключов отрасъл? Такъв, който е важен за потребителите? Тогава те ще купуват продукта и без държавна субсидия. Или може би е отрасъл, в който работят много хора? В такъв случай потребителското търсене ще
се погрижи това да продължи. Ключов отрасъл би могъл да бъде наречен само този, чиято продукция е била високо ценена от потребителите досега.
В този смисъл автомобилостроенето е класически антип-ример. Отрасълът не е в затруднение поради рецесията. Свръхпроизводството в него беше факт още преди настоящата криза. А това означава само едно - ресурсите трябва да се изместят към по-продуктивни отрасли. Историята на правителството, което се опитва да поддържа изкуствено някоя индустрия чрез държавна субсидия, винаги е една и съща. Субсидията просто забавя изместването на ресурсите, което е в сърцевината на успешната икономика. 5. "Да защитим невинните пострадали"
Често се казва, че работниците са невинните жертви на суровата рецесия и затова те трябва да бъдат защитени. Трудно е да не изпитваме съчувствие към пострадалите от кризата. Хора, които по никакъв начин не са отговорни за икономическата криза, губят работата си и остават на улицата. НО Означава ли това, че трябва да им се помага да останат там, където са сега? А какво остава за онези също невинни жертви, които губят работата си заради повишаването на данъците, необходими за държавната субсидия? Мисли ли някой за следващото поколение, на което ще се наложи да изплаща огромния държавен дефицит чрез по-висок лихвен процент и данъци? Те също са невинни. Някак странна е политиката, която прави опит да защити едни невинни жертви за сметка на други, дори още по-невинни. Опасността от отплата Има още един значим аргумент против държавното субсидиране на отрасли. Всеки опит за протекции на промишлеността на една държава е повод за отплата от страна на други. Класическият пример е от времето на Голямата депресия. В началото на рецесията тогава е прокарана т.нар. Тарифа на Смут-Хоули. Чрез нея значително се увеличават налозите върху повече от 20 000 вносни стоки. Три години по-късно е въведен закон "Купувайте американското", който задължава федералното правителство да предпочита американски фирми при държавни поръчки. Много държави отвърнали на този удар, разрушавайки международната търговия, което довело до още по-сериозно влошаване на и без това тежката ситуация. Това се случва винаги когато държавата не позволява на свободния пазар да управлява разпределението на средствата за производство.
Пазарната икономика не се е провалила. По време на настоящата рецесия пазарните сили извършват брутални, но необходими промени. Поемането на рискове беше в основата на удивителния растеж на западните икономики в последните 60 години. Банковият сектор обаче направи много погрешни сметки. Намесата на държавата под формата на субсидии ще донесе повече вреди, отколкото ползи. Пазарът винаги се справя по-добре от правителството. Въпреки неизбежните грешки идеята за вливане на средства от частния сектор в публичния, за да се даде възможност на държавата да се намеси в пазара, е почти сигурен начин да се намали благосъстоянието.
Протекционизмът е опасен дори по време на рецесия. Той уврежда международната търговия в ущърб на всички държави, включително и на тази, която го налага. Частният сектор е този, който трябва да се възпротиви на подобни опити от страна на правителството. Като правило управляващите са склонни на по-висока от реалната оценка за собствените си възможности.

www.chudesa.net

И няма край, и няма край нашир и длъж...

Скоро четох един виц, пардон - съобщение във вестник, и се сетих за един друг стар виц, който идеално пасна на прочетения.Седели двама просяци на кьоше някъде в Рим, а от вратовете им висели табели: на единия - "Българин", на другия - "Румънец". Минавали италианците, поглеждали гневно към "румънеца" и показателно хвърляли банкноти и ев-роцентове в шапката на "българина". Минал и един състрадателен италианец, навел се над "румънеца" и му пошепнал: "Абе може ли да си толкова глупав? Напиши, че и ти си "българин" , така ще има и за двама ви!" А този с табелката "Румънец" сръгал съседа си и му прошепнал: "Флориане, Флориане! Докъде я докарахме, италианците да ни дават акъл как се печелят пари!"Вицът си е виц, но просяци с табелка "Българин" в Рим има. Има и хляб в супермаркетите, на които пише "Пано Бугаро", т.е. "Български хляб" (стар хляб и затова преоценен и предпочитан от нашите сънародници там). Имаше и други вицове по вестниците и по новинарските емисии. Например, че Медведев скастрил Пу-тин, че не прави достатъчно за справяне с кризата, и че "Руснаците се въоръжавали до зъби"... Откакто съм запознат с термина "руснак", а това е отпреди много години, той винаги си е бил "въоръжен до зъби", вероятно на "новите руснаци" или са им паднали зъбите, или са си сложили още едни зъби, някъде по-нагоре, та се е наложило да се "довъоръжат".В друг виц се говореше, че кризата водела хотелите до фалит, щото нямало нощуващи, но пък запазвала цената за легло и дори леко я покачвала, та да можело и двама, ако спят, да платят за всички, които не са спали... В трети виц се разказваше за пътищата. Оказва се, че когато е имало пари, не сме имали пътища най-вече заради Костов и Царя, затова сега, когато няма пари, това е всъщност причината да нямаме пътища, но въпреки това щели да пуснат някакъв лот (все си мисля, че "лотария" произлиза оттам) до Мало Нанагорнище, а за другите лотове, освен че нямало да е скоро, било нужно и политическо решение... Звучи ми нещо като: "Що не ни изберете пак, за да го вземем най-накрая това решение, иначе спукана ви е работата!" Имаше и виц за вредните вещества. Един доктор разправяше от страниците на един вестник, че алкохолът бил повреден и опасен от хероина (завалията, сигурно се напива от една бира и прави глупости)... След внимателен прочит обаче се разбира, че и от двете успешно се умира по никое време, но ако е от хероин, си умираш поне със здрав черен дроб... Е, те там била разликата! Съгласен съм, все е нещо! Четох и чух и други вицове: че Ковачки щял да бъде даден под съд за злоупотреби. Злоупотреби с какво? С оказаното му доверие? Че до има-няма двайсетина години, заради затоплянето (не от "Топлофикация" !) ще отглеждаме портокали и вече няма да ходим до Гърция, за да ги берем. Сигурно ще идват по-северни гастарбайтери за целта - румънци например? Или руснаци, след като се "довъо-ръжат до зъби"? — Чух и един виц, че полицаите роптаели и си късали пагоните, защото трябвало да казват: "Разрешете да остана!", когато влизали при началник, в т.ч. и при министъра, на когото пък викали Мики Маус (Пу, пу! Да не му е уроки!), и по тази причина сме били "милиционерска държава"... Тук са прави - едно е "милиционерска държава", друго си е "полицейската държава"! Проблемът е, че първо трябва да станем "държава" въобще, някаква, но все пак "държава", пък после вече... Както се казва, "пътища много". И въобще майтапът си е майтап и вицовете са си вицове, но нещата у нас съвсем сериозно продължават да се развиват повсеместно на принципа: ти ли ме бутна или сам паднах? В борбата. И няма край, и няма край нашир и длъж! Един и същ сън, един и същ кошмар, както е казал главният герой в една пиеса на Фонвизин: ту - "олеле, татко!", ту - "олеле, мамо!"... Затова, да живее световната криза и поредният "Вип Брадър"! С първото можем да обясним всичко, което се случва и не се случва у нас, а второто ще ни държи по-далеч от площадите и от г-н Яне Янев, който, по думите на премиера, си играе с кибрита, макар че единственото, което може да подпали, е собствената си черга. Като казах премиер, се сетих за един друг виц: поканил веднъж премиерът столичния кмет на дебат "Какво да правим по време на криза?" Кметът не дошъл, а пък премиерът не отишъл... Или това не беше виц, а поредна случка от ежедневието? Не знам, обърках се вече кое е виц, кое се случва наистина. Важното е, че над милион били гледали "Вип Брадър"... Интересна би била идеята президентът и цялото правителство на тройната коалиция, с царя и Доган барабар да влезе във "Вип Брадър" и да ги държат там до изборите? Ще им платят, разбира се, при това съвсем законно, че и данък ще си платят върху хонорара! Така де, Малък Тошко - може, а пък те - не! Къде е демокрацията? Може да сте сигурни, че ще спечелят следващите избори с подавляващо мнозинство, да не говорим, че и ще "помогнат" - т.е. ние, с SMS-те - на "някои" деца в затруднено положение и на "избрана" група пенсионери! Все е нещо (както случаят с "черния дроб", виж по-горе)!
А кой ще управлява ли? Ами все същите, както и досега.

Кабинетът се размечта!

Вече започнахте да ми идвате в повече! Откровено - омръзнахте ми!
Стига с вашите "йекшън" планове. Оттеглете се кротко. Не разбрахте ли, че не ви бива. Не можете да управлявате. Едно дърво не сте посадили, а искате цяла държава да управла-вате. Не става само със желание. Трябва си и можене. Ето вашето:
"Само месец преди да излезе докладът на ЕК за напредъка на България в битката с престъпността и корупцията, правителството ще стартира поредната акция срещу съмнително забогателите българи. ДАНС, МВР, прокуратурата и НАП започват проверка на всички физически лица, придобили през миналата година имот над 500 хил. лв.". Едно време мойта баба ме съ-ветваше,че ако искам настоящето да е различно от миналото, да не забравям миналото, и почти веднага ми напомняше, че у нас продължава да има хора, на които след ставане в главите започват да блъскат кремълските камбани. За нравоу-ченията на баба ми се сетих след поредната "добра" новина, съобщена от министъра по европейските въпроси Гергана Паси. Поредната НДСВ простотия: "Никой няма и да мигне, ако той (Бербатов) си купи хотел, яхта или "Бентли". Но ще пита, ако някой е безработен и не плаща данъци, как кара "Мерцедес". Излиза, че за Бербатов всички приемаме, че си е платил данъците, които следва да плати, въпреки че знаем, че футболистите масово укриват данъци. Какво излиза, че предварително е решено за кого да се мига и за кого не. И какво означава "необяснимо богатство". Може би защото "обяснимо богатите" всички ги знаем. Нали всеки ден си ги псуваме. Поименно и по браншове - политици, мутри, ДС олигарси, митничари, разни държавни чиновници. Нима всички ние трябва да обясняваме наляво и надясно как изкарваме парите си! Че то има ли имоти за сделки над 500 000? Няма. Както казва един приятел, щом и министърът по европейските въпроси взе да разбира от съмнително забогатяване, значи вече работата става дебела. А иначе, ако няма сделки над 500 000, щели да слязат до 100 000 лева. А може би на 300 000. Има и такива цифри. Г-жа Паси, тогава още Грънчарова, може би ще си спомни тази нелоша... цифра. Става дума за сайта www.bul-garia.bg. Беше времето, когато така наречената тройна коалиция спечели изборите. И ако се вярва на рекламата, която правеше Станишев сред българите в САЩ на държавата, беше домиляло за гражданите й и в чужбина. Щял да се да създаде специален фонд с парите на данъкоплатците, който да подкрепя техни инициативи и проекти в културната и образователната сфера. Ще "връщат" специалисти с трудови борси, предлагащи атрактивни позиции в България.
Всичко това фигурираше в поредната "нова" стратегия за българите в чужбина. Изготвена, както твърдяха официалните комюникета, с участието на организации на българи от чужбина. Кои са тези организации, кого представляват и с какво се занимават никой не разбра. От прочита на стратегията стана ясно, че въпросните организации и българските експерти-стратези познават слабо, сефте, проблемите, които вълнуват българските граждани зад граница. А те са добре известни - рекетьорско законодателство, безумна бюстраницата на Министерството на външните работи. Така 300 000 лева на данъкоплатците се превърнаха в едно име на до-мейн!
Тогава Паси се вихреше и по друг рекламен план на МВнР -плана "Вихра", за около 6 млн., но за него друг път. Колкото до акцията на правителството, за пореден път тя изглежда, меко казано, малко странна. Миналата година НАП също започна подобни
рокрация, съдебна система. Има ги и в българските медии зад граница. Нещо да е мръднало? Защото както тогава, така и сега от страна на българските управници ухажването на българите в чужбина започва и свършва с предизборните периоди. Пример за това е сайтът www.bulgaria.bg., създаден по инициатива на кабинета на бившия външен министър Соломон Паси преди изборите през 2005 г. За сайта бяха дадени 300 000 лв., или така поне се похвали самият Паси. И на него можехте да намерите същата информация като на страницата на Външно за адресите и работното време на посолствата ни в чужбина. Можехте, защото сайтът мистериозно изчезна и сега този адрес сочи към ревизии. Лицата бяха селектирани на няколко етапа. Първоначално данъчните определиха около 50 000 души, които са закупили скъпи имоти за над 100 000 евро или са направили по-големи лизингови вноски за автомобил през последните 3 години. След проверки се установи, че по-сериозни разминава-ния има само при около 1800 души, на които преди около половин година започнаха ревизии. До момента резултати не са обявени. Миналата година НАП проверяваше и хотелите в курортите, но и там не стана известно да са намерени сериозни нарушения. А ако обявят резултатите от проверката на източника на средствата тя ще установи банков заем, който със сигурност няма да установи източника на средства, с които се погасява, тъй като няма да е обект на проверка. Второ, заеми от приятели и роднини, работещи в чужбина, за предпочитане от страни извън ЕС, с цел невъзможност за проверка. И, трето, най вече от продажба на наследствени имоти. Което в прав текст означава, че който досега е крал - нищо! А тези, които са се сетили сега или предстои да се занимават с подобна дейност, яко им дупе! Или поне ще ги скъсат от проверки. И ще понапълнят някоя и друга партийна касичка!А не дай си боже данъчните да тръгнат по фризьорките, козметичките и масажистките на "необяснимо богатия" елит, нещо като неидентифицирани летящи обекти (НЛО), или на техните любовници и PR-ки. Или по магазините, от които се обуват и пазаруват. Миналата година Мургина се закани за подобни проверки и тая година я хванаха, поне така казват. Сега се закани прокуратурата и догодина ще трябва да очакваме разкрития с прокурори. Наскоро едно от лицата, срещу което имаше производство за злоупотреба с евросредства, остана извън обхвата на закона, защото придобитото имущество е било на стойност 50 хил. лв. Милионите се трупат от 20 години насам. А що за отговорност е да се сетиш за всичките тези милионери в последната минута, когато държавата ти вече е разпродадена по партийна и роднинска линия? И кой ще ни опази от вас и вашите стражи?! Защото "необяснимо богати" според това са заможни хора, които не са част от "обръчи" и не спонсорират партии и вас, политици. Нали? Един пял до припадък "Пред нас са блеснали житата...", но все пак съм израснал с песните на "Бийтълс".

www.kliuki.bg

Българският "Хогуъртс"

Какво става? Министър Емел Етем отказва да внесе проектозакона за училищното образование в парламента със странната на пръв поглед мотивация, че в него се забранява демонстративното носене на религиозни символи, в частния случай - забрадки.Замислих се откъде идва тази пристрастност към религиозната символика. В никакъв случай, разбира се, не е оттам, че г-жа Етем и нейните другари от ръководството на ДПС са вярващи в Бога, т.е. в Аллах и в Неговия пророк Мохамед. Естествено че не са. Те са мундщровани в болния мистицизъм на комунистическото учение (който и досега погрешно се нарича атеизъм) и е съвсем понятно, че не са вярващи (в теологическия смисъл). Следователно гореспоменатите пристрастия идват отдругаде. Г-жа министърката, казано по-точно - ДПС, цели поне две свързани неща, според моето аплодиращо ги мнение доста прости и затова добре работещи. Едното е да се подновят дебатите за т.нар. религиозно образование, посредством които, второ, да се стегне собственият, май разколебан и "непослушен" напоследък електорат (а и закон за изборите трябва да се гласува, ergo за "изборния туризъм")
Нали разбирате, че след подобна мотивировка веднага ще се намерят хора, които ще кажат, че при това положение и християнството трябва да стане задължително за изучаване. Ще започнат, както рекох, дебати, ще се появят проницателни изказвания, от които няма никаква полза - да цитирам ренесансовия философ Пиетро Помпонаци.
го поискат тези хора? И когато го поискат, с какви точно аргументи ще им бъде отказано - много ми се ще да ги чуя. Юридически аргументите не турни, психологически? Отговорът отново е отрицателен поради простата причина, че със същия научен инструментариум може да бъде защитавана и противоположната гледна точка. От своя страна статистически данни и съответно - доводи, също не могат да бъдат прилагани, тъй като фило-софско-правното съдържание на формулата "права на човека" е извън и над каквато и да било статистическа методика. Е, какво ще кажете - дали пък да не превърнем училището в "Хогуъртс"? И нека тук кажа нещо в частност за християнството и за поддръжниците на идеята, че то трябва да стане учебен предмет. От богословска гледна точка християнството НЕ Е РЕЛИГИЯ, НЕ Е КУЛТ (за да не се разпростирам тук да обяснявам какво то е, просто посочвам какво не е). Второ, да желаеш да превърнеш учението на Христос и на Неговата Църква в прост сбор от за-коннически, етически правила за поведение означава да се опитваш да създадеш "християнство" без Христос и Църква без Глава. Трето, с преподаването на някакви абстрактни идеи за любов между хората, за "добро отношение" и за "толерантност" съвременният свят няма да стане по-малко секуларен, нито пък хората -по-добри (както не стават и по-зли без такова преподаване). Четвърто, Църквата днес вече е прекалено " култова институция" , за да си позволяват да продължават безнаказано по този път - това по отношение на онези свещенослужители, които подкрепят оборваната теза. Пето, няма и не може да има наука богословие. Още по-малко богословието може да бъде елемент от каквато и да било дисциплинарна практика извън Църквата, извън събранието на вярващите, извън евхаристийното общение. Искам да кажа, че онова, което евентуално би се изучавало като "религия", ще е всичко друго, но няма да е християнство. Ще се превърне в крайна сметка в "християнски" национализъм. Просто национализмът наред със законническия морал е най-лесният и съблазнителен начин да имитираш християнска "духовност" и "мислене". И какво, да оставим децата на улицата в ръцете на нар-копласьорите ли? - ще се разпали някой, четейки туй. Е, че откъде мога да знам аз на кого точно вие ще оставите децата си? Съгласете се, че не мога да знам! Впрочем, уважаеми, погледнете себе си и семействата си и не мислете, че ако там го няма духа първом на обикновената човешка нормалност и приличие (която е именно ЧОВЕШКА, а не "религиозна"), децата ви ще се научат на него в училище. Няма как да стане - поне това е лесно за разбиране. А реалността на "Хогуъртс" все пак е литературна реалност... но нищо не символизира.

Образование - ах, тази скучна тема

Днес е 25 март - 84-ият ден в годината според григорианския календар. Каква точно е разликата между григорианския и юлианския календар е известно на хора, които имат историческа култура и знания. Онези, които нямат такива знания, но пък са на "ти" с нашата православна култура, свързват датата с християнския празник Благо-вещение... А за една представителна извадка от народонаселението, което няма време да се занимава с глупости, сряда е просто поредният скучен делник, който най-много да излюпи поредната политическа клюка. По-важен е четвъртъкът - тогава има заседание на Министерския съвет. Това българинът знае по дефиниция, защото е политически грамотен, носи гените на един от най-интелигентните етноси в света, а и с възрожденски патос тачи образованието. Та е обърнал внимание на клюката от миналия четвъртък, когато просветният министър Даниел Вълчев напуснал възмутен заседание, ръководено от вицепремиера Емел Етем. Журналистическата гилдия вкупом се сети, че текстът предвиждал забрана за носене на религиозни символи в училище. Мисълта, че българското образование ще бъде спасено от нашествието на шалвари и фереджета, тутакси ще да е превърнала нашенските пишман националисти във върли фенове на проектозакона! Логиката е ясна - щом Емел Етем не го иска, значи е читав! Е да, ама не - както казваше Петко Бочаров. Законът не само не е читав, ами направо е идиотски. Тоест той си е даже много хубав за псевдоинтели-гента, за неграмотния, за невежите. За ония, които вогла-ве с министъра на просветата са убедени, че "желязна дисциплина" е "необходимо и достатъчно условие" за качествено образование. Че оп-рятен външен вид + свирепи наказателни мерки + камери в класната стая (да не преписват айдуците) + матури = просперитет на българското училище. Дума да няма, дисциплината и външната оценка са много важни. Но аз искам да попитам - защо не се промени дисциплината в парламента? Има ли "външна оценка" за "грамотността" на правителството? ЕС и реакциите на ЕС са външната оценка на управлението. И променя ли се управлението? Нека си кажем, че какъвто и закон да бъде гласуван, ако това същото управление продължи, нищо няма да се промени нито в образователната система, нито в живота ни.Някои ще кажат - добре де, нали все пак трябва да има дисциплина! Нали трябва ученици и учители да ходят прилично облечени? Ще ги попитам -вие усетихте ли "дисциплиниращия" ефект от въвеждането на вечерен ученически час? Помните ли колко приказки се изприказваха за нуждата от тази мярка. За какъв "порядък" във външния вид говорим, след като от телевизионния екран всяка вечер полугола попдива друса силиконови прелести; след като в поредното риалити шоу лъсва поредната неприлично облечена звезда. Очевидно е дълбокото неразбиране за границата между нашия индивидуален вкус и универсалната етична норма, налагаща определени естетически параметри на вкуса. Това правителство ли ще "определи" въпросната норма?! Що се отнася до битката срещу "религиозните попълзновения" в училище - че то нашето образование този въпрос го е решило преди повече от 130 години, категорично отстоявайки светския характер на обучението в
България... Другаде е скрит "ключът от бараката", уважаеми дами и господа. Ако сте си дали труда да погледнете този обемен проектозакон за образованието, щяхте да откриете, че в него се говори за всичко друго, но не и за мястото на учителя в това образование. Че липсва най-важното условие за качеството на подобен закон - ясно и точно определение, регламентиращо спецификата на учителския труд. Как мислите, дали в икономическия живот на една страна е важно да има ясна представа за цената на труда? Е, същото се отнася за връзката между образование и специфика на учителския труд. Защото един качествен урок се готви с часове. В него преподавателят знае с точност до минута какви въпроси задава, какви мисли провокира, какви отговори трябва да получи. Каква ще бъде реакцията на младите хора; в кой момент чисто познавателният процес се превръща в психотерапия, а тя отвежда към нравствено-етични проблеми, за да се положат и темелите на патриотичното възпитание... Учителят трябва да бъде експерт по конфликтоло-гия - и тогава няма проблеми с дисциплината. Да бъде актьор - но актьорът репетира за всяко представление, нали? Ще речете - де таквиз учители? Ами накарайте правителството да спретне закон, с помощта на който да ги търси, намира и изгражда! Нашите деца са достатъчно интелигентни. Те разбират тази истина Въпросът опира до родителите....

www.kliuki.bg

БСП между непукизма и сепукото

В един ръждясал виц се разказваше, че "сепуко" на български означава да си "го" преместиш от единия крачол в другия. Точно това се опитва да демонстрира ръководството на БСП, сякаш без да разбира, че си прави образцово харакири - другото название на сепукото. Преди по-малко от месец, след загубата на изборите в града край Пазарджик - Раковски, местното ръководство на социалистите обяви, че ще обжалва резултатите. След това нещата затихнаха, макар че партийният им лидер там е действащ министър. Може би точно заради тази подробност на "Позитано" 20 са решили да не вдигат излишен шум. В неделя имаше избори в плевенското село Брест. Партията ГЕРБ спечели 340 гласа, Обединените земеделци на Анастасия Мо-зер - 295, ВМРО - 219, БСП -174, "Атака" - 88, и НДСВ - 54. Видно е, че БСП достойно заема четвъртото място, макар, поне според мен, да не го заслужава.
Но именно класираната на четвърто място БСП иска касиране на изборите. Не земеделците, не ВМРО, които са втори и трети. БСП, която е четвърта, иска касиране на изборите. Два пъти в рамките на един месец да наричаш черното бяло е направо досадно, но тенденцията според бесепарите е добра и розова. Грешат. Защото става все по-видно, че дори в любимото ми "Ръгнико-лец - Врачанско", хипотетично село, което използвам като нарицателно, червените стръмно и стръвно дълбаят надолу.
В многобройни разговори с анализатори от различни цветове се опитвам да разбера на какво всъщност разчита БСП на предстоящите избори. Тъпо е да заложиш на Масларовите щуротии. Още по-тъпо е да разчиташ на опита да се възстанови статутът на "активните борци". Но най-тъпото е да издигаш във властта, меко казано, съмнителни новобогаташи като Георги Гергов и да увещаваш изнемощелите си избиратели, че го правиш заради тях. Това е едната страна на медала - онази, която, неп-ролетарски казано, е предназначена за простолюдието. Другата е по-страшна.
Защото на зейналите като пропасти муцуни на червените олигарси им се
предлага неосъществимо връщане към Изтока, "неосъществимо осъществяване" на мечтата. Слагачеството на червените пред Русия явно ще продължи с пълна сила, но и с пълното съзнание, че обратен завой е невъзможен. Не толкова заради евроатлантическите ценности, които поне профор-ма БСП възприе, колкото поради правното обвързване. Договорите с ЕС и НАТО са закони и мърда-не от тях няма.
Такава простофилска демагогия в историята на българската политика надали е съществувала изобщо. Разбираемо е, че една грешка при определени обстоятелства води след себе си нови. Сега Сергей Станишев, който като мислене и поведение безспорно е много равнища над окръжаващата го сщиалистическа фауна, вероятно си задава въпроса кой го подведе да стане за резил, като предизвика неразумно и, най-паче, недостатъчно подготвен Бойко Борисов на словесен двубой.
Ето ви пример за лош и неточно формулиран въпрос. Защото отговорът е ясен, еднозначен и безпощаден. Ако Сергей Станишев искаше наистина да реформира БСП (условие да спечели предстоящите избори), ако искаше наистина да я превърне в модерна европейска социалдемократическа партия, първо трябваше да изостави "доктрината Лилов", да позволи на комунистите да се самоопределят и ако искат - да се отделят. Напускането на Илия Божинов и Иван Генов е част от решаването на проблема, но не и самото решение. След това трябваше да се освободи от тежко компрометирани пред обществото лица като Румен Овчаров и Румен Петков, за които е въпрос на време да емигрират или да станат клиенти на прокуратурата. И накрая, но не по важност, не трябваше да допуска до ръководни партийни и държавни постове индивиди като Кирил Добрев примерно, който, ако не беше син на баща си, щеше отдавна да търка наровете Нямам никакви съмнения, че в оставащите до изборите месеци БСП отново ще се втвърди като милиционерски юмрук срещу колебаещ се за ТКЗС-то среден селянин. Червените депутати ще вършеят по градове, села и паланки, без да щадят държавните мерцедеси. Ще се къпят в народната любов, но мисълта им ще бъде заета с изместването на датите за вота към отпускарския сезон и с процедурните изборни хватки, които трябва спешно да бъдат облечени в законова форма. Води ги страхът от възмездието за крадливото им управление, но, изглежда, забравят, че след страха върви глупостта, олицетворена от несъстоялия се засега виртуален дуел Станишев - Борисов.
Питам се: Сеща ли се премиерът защо кротна враждата между двамата Руменовци - Петков и Овчаров? М-р Клийн, чистотата, когато е партийна, невинаги е здраве.

www.kliuki.bg

Всичко е политика

Изненада! Младите хора в България се интересуват от политика! Напук на т. нар. социологически проучвания, които с "тревога" и "загриженост" съобщаваха през годините, че все повече хора, и особено младите, не се интересували.
Интересували се само възрастните, а защо това е така, е въпрос с неповишена трудност - защото се знае за коя партия огромното мнозинство от тях ще пусне бюлетината. Младите хора са прозрели, че гласуването е задължително за всеки човек, защото ако масата хора не гласуват и по този начин протестират, печелят други партии, чиято цел не е просперитетът на България. Или защото когато не гласуваш, оставяш някой друг да вземе твоя глас и да решава вместо теб. И още - предполага се, че младите хора биха гласували за по-надеждни партии и точно когато те отказват да гласуват, броят на автобусите с турци, идващи за изборите в България, нараства. Изненада! Тези млади хора, родените след нежната революция, са наясно, че всичко е политика и че от техния глас зависи накъде ще тръгне страната след изборите. За разлика от техните редовно гласуващи баби и дядовци, които чакат партията да ги оправи и така и не дочакват. Така че твърдението, че младите не се интересуват от политика, също е политика. В дебелите книги пише, че политиката и властта са средства за решаване на въпросите на хората. От своя страна политиката и властта са права и възможности, които се концентрират в ръцете на определени хора и им дават възможност да определят правилата на обществените отношения. Никой няма право да остане безучастен към тези правила. Особено в днешна България, където хич ги няма и това го пише във всеки доклад на Европейската комисия.
Какво ли не е политика в предизборна България! Щъкането на министри социалисти из страната да отчитат успехи, дето ги нямат, построените километри магистрали, по които пътуват виртуални автомобили, лъжата на премиера, че Брюксел ще ни отпусне пари за затварянето на трети и четвърти блок на "Козлодуй", при положение че такива пари са отпуснати, но май не са били усвоени по предназначение...
VIP Brother 3 също е политика. Целта му е уж благотворителност - дали вече някой верва на това? Не, целта - и тя вече става абсолютно прозрачна - е пълното реабилитиране на фамилията Живкови. След две-три появявания на внука младите в БСП вече го искат за депутат. Десети ноември ли? Имаше ли такава дата в българския политически календар? А не е ли par exellence политика вкарването в къщата баш преди изборите на политически лидер като т.нар. нововремец Кошлуков, да го гледа електоратът всеки ден и пак всеки ден да му бъде осигурена петнайсет минутна безплатна трибуна? Ами не е ли политика тестването на Любен Дилов-син по телевизиите ту като застъпник на някоя книга, ту като събеседник на "Голямата уста"? И не пропуска да каже, че е от "Гергьовден". Защо не дадат такава безплатна многоминутна трибуна на някои наистина опозиционни лидери? Ами много просто - това също е политика. На тези лидери - по минута в предизборни студиа, платени скъпо и прескъпо. И не е ли политика въобще появяването на всякакви видове риалити шоу три месеца преди вота, чийто финал се предвижда да бъде току пред самите избори? Друго си е да се обсъжда срещу какви хонорари брадърите и систърите са благоволили да влязат в къщата, кога Софи ще си легне с Дачо, ще има ли нещо по така в отношенията Кошлуков-Ивайла, дали Аня Пенчева е истински секссимвол или напротив. Преди изборите всичко това е от фундаментално значение. Какво тук значат някаква си геополитическа дезориентация, спрени еврофондове, корупция, организирана престъпност, олигархия, мафия, президент ченге? Друга предизборна "политика", която се появява дежурно, е това, че избирателната активност щяла да бъде ама много, много ниска, под 50, под 40 процента дори. Демек ще гласуват онези, които трябва, другите били или аполитични, или нямало за кого да пуснат бюлетина. Това са откровени лъжи, които целят да демотивират допълнително нерешителните гласоподователи и да втвърдят още повече железните ядра на онези партии, които трябва. Едните да си викат - от нас нищо не зависи, другите - от нас всичко зависи. След изборите се оказва, че и първите, и вторите остават с пръст в устата. Първите - защото им идва вторият акъл на българина и си викат - абе защо не гласувах за ония другите, пак ли тия ще ни управляват. Вторите пък виждат, че са пратили в парламента уж лява и социална партия, пък тя управлява в угода на добре облечени бизнесмени.
Нека пак цитираме един млад човек, който тази година ще гласува за първи път. "Мисля, че сред голяма част от обществото е настъпила апатия и, общо взето, никой не се интересува кой ще го управлява, защото хората си мислят, че всички политици са еднакви и когото и да изберат, той все ще ги окраде или нещо от този сорт. По този начин наистина оставяме да ни управляват други хора. После се оплакваме от тях, но в действителност нямаме право да го правим. Всеки ден се оплакваме от това кой ни управлява, все пак трябва да се опитаме и ние да направим нещо. През годините хората са се борили за правото да гласуват, докато на нас то ни е дадено, а ние от-
казваме да го упражняваме. Просто, точно и най-важното абсолютно правилно.
Една изключително опасна предизборна "политика" е -няма пък да им гласувам. Дори един гологлав тв водещ беше започнал и такава кампания.Трябва добре да се помни, че призивите да не им се гласува винаги работят за двете партии с хард електората. За съжаление в нашите избирателни закони не е записано - а със сигурност и няма да се запише - че изборите са валидни, ако в тях участват над 50 на сто от избирателите. Сега и трима души да отидат до урните, изборите се смятат за редовни. И кой печели от това? Ха-ха-ха! Така че не е ли време и ние като американците да кажем: Yes, we can - да, ние можем! И да гласуваме, защото после никой няма да ни е виновен, че управляват едни и същи с десетилетия. Защото какво щеше да стане, ако не беше дошъл 10 ноември? Ами внучката на Живков щеше да е депутат, внукът на Борис Велчев - главен прокурор, а синът на Димитър Станишев - министър-председател. Цитирам един политик, но не споменавам името му, за да не му правя реклама.
Хайде този път вторият ни акъл да се задейства първи!

www.chudesa.net

Анонимният Елин Пелин

Елин Пелин бил много скромен и като писател, и като човек. Не обичал да се самоизтъква. Нещо повече - когато някои в негово присъствие се интересували от личността му, той старателно отбягвал да каже: "Аз съм Елин Пелин".
Било през 1924 година. Елин Пелин и Асен Белковски ловели риба в Искър, край гара Роман, отвъд големия железопътен мост -там, където Малкия Искър се влива в Големия Искър. Били на левия бряг на реката, на десет-петнадесет И крачки от железопътната линия. Местността била красива, а реката - богата на едри сомове. Учителка от местното училище водела класа си на разходка към "Манастирското". Като видяла Белковски, тя се отправила към него и го заговорила. Между другото учителката го запитала откъде е.
- От София сме и двамата с моя приятел Елин Пелин - отговорил той и го посочил с ръка.
- Нима това е Елин Пелин? - запитала учителката с любопитство.
- Да, същият.
И тя се отправила с учениците към него. Заобиколили го, изгледали го от глава до пети, както държал въдицата, без да го заговорят. Не ги заговорил и той. 8 мълчание минали няколко минути. Един от учениците приближил до учителката и тихо я запитал:
- Госпожице, това ли е Елин Пелин?
- Не е. Този въдичар е най-обикновен софиянец. Елин Пелин изглежда другояче. Аз го познавам. Често съм го срещала в София, когато бях студентка. А онзи въдичар се е припознал или иска да се пошегува с нас.
И дала знак да продължат разходката покрай реката.
- А защо не им каза, че си Елин Пелин? - запитал Белковски писателя.
- Защото ми беше неудобно, стеснително.

Областните управители - най-скъпите чиновници

Областните управители се превърнаха в най-скъпите ни чиновници.
Това стана ясно вчера от отчета на средствата за командировки, отделени от правителството ни за последните три месеца на миналата година. Губернаторите са изхарчили повече пари за пътуване из страната, отколкото министрите и зам.-министрите. От ноември до декември за командировките в страната областните управители са пръснали над 6800 лв., а обиколки на министрите са стрували с 600 лв. по-малко - общо 6200 лв. Предходното тримесечие обаче министрите са давали двойно повече средства за командировки. В този период губернаторите изразходвали над 7200 лв., а на министрите са платени близо 16 хил. лв. Все пак в тези суми не са включени парите за задграничните пътувания на властта. Като цяло обаче през последните три месеца на миналата година сумата за командировки в страната се е свила. Общо са похарчени почти 16 хил. лв., а за предходното тримесечие за пътни са дадени над 27 хил. лв. От тези пари правителството е платило и обиколките в страната на шефове на държавни агенции и техни заместници, членове на комисии, както и на ръководители на държавни институти. Междувременно вчера общинските съветници в Стара Загора тихомълком си увеличиха парите за участие в заседания на градския парламент и в постоянните комисии. Почти без дебати те единодушно вдигнаха заплатата си от 40% на 60% от минималната работна заплата на общинската администрация. На практика това означава 350-400 лв. на месец допълнително възнаграждение, тъй като почти всички съветници имат собствен бизнес или работят и на други места. Общинарите подминаха с мълчание забележката на единствения си колега, който беше против увеличението на парите, че в условия на криза това е подигравка с избирателите.

Изгониха възпитателя бияч

Възпитателят бияч от бургаския интернат "Коджакафалията" от вчера не е на работа.
Възпитаничка на 15 години от дома е с пукната глава след пререкания с възпитателя. Инцидентът стана в сряда. Все още в дирекцията и в отдел "Закрила на детето" няма писмено уведомление за случилото се, в петък ще има среща в общината с ресорния заместник-кмет и директора на интерната. Възпитателят и момичето имат различни разкази по повод инцидента. В "Социално подпомагане" не знаят дали възпитателят е отстранен, или е взел отпуск. За последния месец това е вторият случай в социалното заведение с пострадал. През февруари 12-годишен възпитаник на дома нарани окото на възпитателка.