Мао Дзъдун "открил" формулата на безсмъртието

Как да живееш вечно с въпрос, който вълнува мнозина, но отговор едва ли някога ще има. Комунистическият лидер Мао Дзъдун обаче пръв открил формулата за безсмъртие. Според неговата теория диети и каквито и да с въздържания тук не играят. Човек трябва да разчита единствено на любовта.
Полити кът свято вярвал в учението на даосите че мъж, преспал с хиляда девственици, пребивава на тази земя вечно. Уви, Мао не се съобразявал с безспорния факт, че даосите разпространявали въпросната мъдрост като поетична метафора. Комунистическият водач приел думите им буквално и се втурнал в любовни авантюри. Сменял гадже след гадже и навсякъде оставял след себе си деца.
В крайна сметка доживял до 83 години, което никак не е малко, ала естествено се разминава с представите ни за безсмъртие. Честно казано, Дзъдун се възползвал от ласките на девойките до 75-годишна възраст и после се отказал.
Според лекарите теорията как да постигнеш вечен живот е пълна глупост. Не е хубаво често да сменяме креватните партньори. Най-малкото причината е,че всеки от нас си отглежда свой собствен "парк" от микроби. Ако двойката живее постоянно заедно, микробите им започват да се "разбират" и свикват едни с други. Затова не бива да рискуваме с нови връзки, които не са по вкуса на организма ни и вместо безсмъртие ще ни донесат болести.

Орфей бил против жертвоприношенията

КОЙ е Орфей? Къде е живял и кога, от кого се е учил и защо е бил убит? Отговорът на тези въпроси ще намерите във филма на Стилиян Иванов "Истината за Орфей", който ЬТV ще излъчи на 6 май от 11 часа. Камерата на Мирослав Евдосиев е запечатала десетки археологически обекти и артефакти, доказващи, че в основите на европейската цивилизация стои не само ценностната система на Древна Елада и християнската религия, а и тракийската култура. Древните ни земи са раждали не само велики хора, но и велики идеи, които са се разпространили в цяла Европа. Една от тях е орфизмът.
Документалният филм на Стилиян Иванов разбулва мита, че Орфей е просто един певец - тази представа е непълна, дори елементарна. Защото Орфей е преди всичко реформатор на тракийските вярвания и култура. До неговата поява траките са почитали Богинята Майка, принасяли са в жертва животни и хора. Орфей обръща вярата към Бога Слънце и поставя край на жертвоприношенията. Той проповядва аскетизъм, смирение и любов -послания, които 13 века по-късно откриваме в християнството.Интересна тема, разгледана във филма, с и убийството на Орфей. Теориите по точи въпрос са много, но най-абсурдната според специалистите (д-р Георги Китов, проф. Иван Маразов, проф. Николай Овчаров, проф. Богдан Богданов и др.) е, че е бил убит от тракийските жени, защото не им обръщал внимание, влюбен в своята Евридика. Сред сериозните теории, обясняващи убийството, е тази, че учението на Орфей се е появило прекалено рано и много неща е променило. Нормално е било за онова време да бъде убит човек, който говори неща, неразбираеми за множеството, реформиращи вековни вярвания.

Астрид Линдгрен ражда извънбрачно на 19

Без нейните Карлсон и Пипи Дългото чорапче вече няколко поколения не си представят своето детство. Колкото и да е странно, страхотен детски психолог, запечатал в образите си вечните черти на децата от която и да е раса или епоха, става най-обикновена и с нищо незабележителна на пръв поглед жена от шведската провинция - майка и баба, вдовица и домакиня с най-банална съдба. Отличителното за нея е, че цял живот не се разделя с вълшебния свят на детството - първо своето, а после онова на децата, внуците и правнуците си. Този първичен свят, който е най-добрата част от житейския й път, е безоблачен и наситен с радост и тя никога не се уморява да разказва за него па хората.
Децата не растат от храна, а от обич според писателката. Родителите й Самуел и Хана Ериксон, се влюбват още като тийнейджъри и не се разделят до смъртта си. В тази чиста и всеотдайна обич се раждат и израстват децата им. Сентенцията, че децата не растат от храна, а от обич, в този случай се покрива с действителността. Щастливото семейство, за разлика от героите в "Карлсон, който живее на покрива", не живее в столицата, а в не богата ферма в затънтеното градче Вимербю. Там големият син и трите дъщери /Астрид е родена през 1907 г. и е най-голяма от сестрите/ се чувствали превъзходно. И четиримата обичали да четат книжки и били големи фантазьори. Тяхната изобретателност в игрите по-късно става учебник за милиони деца не само чрез разказите за Пипи и Карлсон, но и чрез доста други, не толкова известни книги - "Емил от Льонеберя", "Братята с лъвски сърца", "Децата от улица " Тряскаджийска", "Мили мой Мио", "Роня, дъщерята на разбойника". Впрочем всички деца на семейство Ериксон стават творчески личности - братът и средната сестра на Астрид също са писатели, най-младата сестра е журналистка.
Но чудесното детство на Астрид свършва някак внезапно. Изведнъж тя разбира, че безгрижието, свободата и игрите остават в миналото. Опитвайки да "играе" на сериозна госпожица, забременява на 18 години. Не желаела да се омъжва, а си давала сметка, че е невъзможно да живее с извънбрачно дете в дълбоката провинция сред клюкарките. А и става дума за 20-те години на миналия век, за сложните следвоенни години в пуританска Швеция. Но и през ум не й минава да прави аборт. На 19 години, в далечния, чужд и равнодушен Копенхаген ражда сина си Ларс. Силната и независима по природа Астрид не изпаднала в депресия от така или иначе скандалната раздяла с детството си. Със свойствения си оптимизъм гледала напред. Оставя обожаваното си бебе на възпитание в Копенхаген и отпътува за Стокхолм, където започва работа в малка кантора. Не издържа дълго да вижда сина си само по празници и скоро го отвежда в гостоприемния дом на родителите си, където можела да го навестява по-често.
Щастието се връща след брака с търговеца на коли Линдгрен. В Стокхолм Астрид се запознава с перспективния търговец на автомобили Стуре Линдгрен и през 1931 г. се омъжва за него. Тогава щастливият живот отново започва за нея. Прибира Ларс при себе си и през 1934 г. ражда дъщеря си Карин. Астрид става домакиня и се наслаждава на всяка минута от майчинството си. Тихият семеен живот в малка и скромна квартира за нея припокри ва представата и за щастие. Мъжът й бил добър и жизнерадостен, бизнесът му вървял. Дразнели я само шумната му веселост и недодяланите му шеги, когато пийнел да "полее" някоя сделка. Но Стуре никога не бил агресивен или груб. Все пак той сигурно би се удивил, ако някой тогава му беше казал, че жена му ще създаде в бъдещите си творби такива невероятни смешници като Пипи и Карлсон. Господин Линдгрен умира в началото на 50-те години и оставя Астрид с две отраснали деца. Що се отнася до великолепното й творчество, първо се ражда "Пипи Дългото чорапче". В "сериала" за необикновеното момиченце писателката събира истории, които е слушала или преживяла в собственото си детство и които е разказвала на децата си. През 1944 г., по време на Втората световна война, написва "Пипи Дългото чорапче" като подарък за десетия рожден ден на дъщеря си Карин. Детето само дава името на героинята и романът излиза през 1945 г. Карлсон се появява на бял свят 10 години по-късно. Писателката го заселва на последния етаж на сградата, е живяло семейството й. Всички истории и в него са описани действителни случки, станали със самата нея или с някого от близките или познатите й.
Книгите й са преведени на 85 езика.Личният й живот на практика е лишен от произшествия: живее в една квартира повече от 50 години, дружи с едни и същи хора, след като овдовява, не помисля да създава ново семейство. Да пътува по света успява чак на стари години, когато е натрупала състояние от големите тиражи на книгите си. Но впечатленията от тези пътешествия не влизат в литературното й наследство - винаги е предпочитала да пише за обикновените и всекидневни неща и главно за детството си.
През дългия си живот /умира в съня си на 94 години, в Стокхолм/ Астрид Линдгрен получава много отличия, между които "Ханс Кристиан Андерсен" (1958), наградата "Луис Карол" (1973) и Международната литературна награда на ЮНЕСКО (1993). Обявяват я за почетен доктор на редица университети. А през 1999 г. е избрана за най-прочутата шведка на столетието. Публикувала е повече от сто книги, преведени на осемдесет и пет езика и издадени в сто и тридесет милиона екземпляра в целия свят. По нейни произведения са снимани над четиридесет игрални филма за деца.

Стара Волга крие мумия

Мумифициран труп, престоял в багажника на вехта волга цели дванайсет години, най-после бил открит и погребан. До последния му дом го изпратила държавата, тъй като никой не разкрил самоличността му. Човек да престои в тясно, затворено помещение толкова дълго време и да не се разложи, е рядко срещана гледка, твърдят криминалистите. Затова и мумиите в коли се броят на пръсти по целия свят.
Необичайната случка, станала в началото на април, е с адрес Нижни Новгород. Любопитната пенсионерка Наташа В. забелязала, че в двора на съседката й Ирина С. през нощта се е появила черна волга. Колата била паркирана пред входа на заключен гараж. Ирина от няколко месеца гостувала на сина си в друг град и къщата й стояла празна. Затова още щом забелязала чуждата кола, преданата й комшийка надушила, че става нещо нередно, ала интересно, и веднага набрала номера на милицията. В началото униформените не обърнали сериозно внимание на сигнала на възрастната жена. Мислели, че нещо не е до видяла, пък и в този тих и мирен край рядко ставали престъпления. Решили все пак да проверят за какво става дума и да успокоят развълнуваната възрастна дама. Още щом отворили вратите на волгата обаче, останали поразени - вътре било пълно с оръжия. Имало пушки, пистолети и ножове, достатъчни за малка армия. Някои от тях изглеждали доста вехти и с полепнал по тях дебел слой прах, което подсказало на разследващите, че отдавна не са били използвани.
Милиционерите повикали подкрепление от спецслужбите, с които продължили огледа. Тогава дошъл редът на багажника. Вътре лежал, сякаш непокътнат от времето, труп на мъж, чиято самоличност тепърва ще се уточнява. В хода на разследването бързо се изяснило, че черната волга е била обявена за издирване точно преди дванайсет години. От тогава до сега е била търсена навсякъде, ала напразно. Как е попаднала в двора на Ирина и кой е седял зад волана, продължава да е загадка с множество неизвестни. Предстои да се изясни и дали с оръжията не са извършени други престъпления. Интересното е, че по останките на жертвата не личи да е претърпяла насилие. Вероятно мъжът е бил отвлечен, а впоследствие зарязан барабар с автомобила. След направени експертизи волгата все пак е била върната на собственичката й, 40-годишна жителка па града.
В американския град Синсинати криминалистите попаднали на друга, не по-малко зловеща гледка - идентифицирали жена- мумия, останала пред телевизора три години. 62-годишната Йоанна Пул отдавна не била добре със здравето. За нея се грижел братовчед, който я посещавал у дома. Усетила, че смъртта скоро ще я навести, американката помолила опекуна си да й изпълни последно желание. То било да не бъде погребвана, тъй като смята скоро да се върне на земята. Наивникът взел, че я послушал и престанал да я посещава. Така Йоанна си умряла и никой не разбрал за тъжния факт. Въпреки това съвестта на братовчеда проговорила и той се наканил един ден да види как е 1 (пенсионерка). След тригодишна раздяла неговото наказание било пръв да допадне па страшната мумия.

ПОКУШЕНИЕ СРЕЩУ ШАЛЯПИН ГОТВЕЛИ В СОФИЯ

Първият досег с големия артист ми направи огромно впечатление. Пред мен стоеше човек с исполински ръст и пронизващ поглед. Говореше бавно, естествено, без никаква поза. В същото време богатирската му осанка излъчваше голям респект." Така баритонът Петър Золотович, който заедно с директора на Софийската опера Мойсей Златин посреща на гара Драгоман Шаляпин, описва великия бас.
През октомври 1934 г. по покана на руската емиграция у нас Шаляпин посещава България и гастролира на сцената на Операта и на Народния театър с бурен успех. Пет вечери българските любители на музиката гледат и слушат Шаляпин в три от коронните му роли - на Борис Годунов от едноименната опера, на княз Голицки и хан Кон-чак от" Княз Игор". Спектаклите му са истински триумф. След края на последното представление, засипан от овации и комплименти, Фьодор Иванович се обръща към публиката: "драги приятели, още от детството си съм чувал за далечната родна страна, която тръгнали да освобождават моите бра-
тя руси. И тогава слушах една песен, която и до днес пазя в своето сърце. Тя се пее така." И подхваща "Шуми Марица окървавена..." Цялата зала става на крака, по лицата на мнозина се стичат сълзи. Точно по това време са възобновени дипломатическите отношения между България и Съветска Русия. Като политически представител на Съветите у нас пристига Фьодор Разколников. Син на генералска щерка и дякон, член на Болшевишката
партия от 1910 г. и любимец на Троцки, той заема важни партийни и държавни постове, подвизава се и като писател, художник, журналист. Вестникарите у нас не пропускат да отбележат с какъв вкус той и жена му обзавеждат дома си и посолството с изискани дамаски и мебели, шикозни полилеи, старинни картини и вази, много от които идват с багажа му. Дипломат с опит от Естония и Дания, Разколников очевидно започва да променя възгледите си за правилността на болшевишките методи. Той е силно обезпокоен от продължаващите репресии срещу стари партийни кадри в родината му и затова, когато през 1938 г. го викат незабавно в Москва, не се завръща, а заминава на Запад. Установява се във Франция, откъдето пише открито обвинително писмо до Сталин. Задочно изключен от партията и обявен за" враг на народа", на 12. Х.1939 г. Фьодор Разколников почива при странни обстоятелства -паднал от прозореца. Мнозина виждат в това "дългата ръка" на НКВД. Именно във Франция бившият червен дипломат се среща с Шаляпин и му разкрива, че и той е трябвало да стане жертва на Сталиновия терор, разпрострял се далеч зад граница. По време на гастрола му в България съветските тайни служби са готвели покушение срещу него. Планът бил големият певец да бъде арестуван тайно и отвлечен, а след това погубен. Макар да се познава отдавна с Горки, а през 1919 г. да има и лична среща с Ленин, Шаляпин си е спечелил ненавистта на новата власт с едно парично дарение за бедстващи руски културни дейци в емиграция, което прави през 1927 г. През август "за подпомагане на белогвардейците" той е лишен от званието народен артист и му е забранено да влиза в СССР. Известието за лишаване от съветско гражданство му връчва един наш сънародник - българинът Кръстьо Раковски, който тогава е посланик на СССР във Франция. Великият бас напуска посолството разплакан.
Мистериозна е и смъртта на Фьодор Шаляпин -човек с богата физика и здраве, той умира само за няколко месеца през 1938 г. в Париж. Лекарите с недоумение вдигат рамене и определят състоянието му като някаква странна, много рядко срещана форма на левкемия. В средите на емиграцията се говори, че и в този случай личи "почеркът" на съветските тайни служби. В последния ден на великия певец по всички френски и английски радио-канали звучи неговият глас в знаменитата ария на умиращия Борис Годунов.

Диктаторът бил страстен комарджия

Да играе, да рискува, да печели -това жизнено кредо на Стефан Стамболов най-точно го обрисува като личност. Особено ярко се проявява то в страстта му към хазарта. Запален комарджия, някогашният хъш играел на всякакви видове карти с всякакви хора, без разлика на ранг и положение. Случвало се по цели денонощия да не стане от масата. Пронизителният му поглед не само лесно отгатвал състоянието на противниците, но и сякаш ги хипнотизирал, подчинявал. Най-много обаче му помагала решимостта му да рискува докрай. Когато губел, той продължавал да играе, като непрекъснато удвоявал мизата, докато в крайна сметка картата не се обърнела и не си възвърнел загубеното.
От учителя на Фердинанд по български език Добри Ганчев научаваме, че когато новоизбраният княз обикалял страната заедно с майка си и Стамболов, премиер-министърът устройвал комарджийска вакханалия почти във всеки град. Веднага искал карти ако нямало, нареждал тутакси да се купят и канел местните първенци на масата. Ако те успявали да се "покрият" , задоволявал се с част от свитата. В Калоферския манастир, където отседнали, до 3-4 часа в стаята му се играела бакара. Слагали стражар да слухти и пази, тъй като Кобургът мразел картоиграчеството. Веднъж обаче стражарят заспал, князът го прескочил, влязъл без почукване и какво да види? В стаята едва се диша от дим, по масата купчини злато и сребро, на пода раздрани и нахвърляни каити. смачкани папироси. От Фердинанд мразел картоиграчите. Отвратен, Фердинанд смъмрил първия си министър и с гнуслива гримаса излязъл. Съвсем навреме, за да не чуе сочната ругатня, раздала се зад гърба му.
Като всеки диктатор, и в играта на карти Стамболов създавал свои правила. Той дава картите, "банката" е винаги в него - другите трудно вземат кредит от нея, но за него това не важи. Не можеш да напуснеш играта, дори да съзнаваш, че ти е време - как да разсърдиш всесилния? "Деца имам бе, Стамболов, какво искаш от мене!", проплаква при една такава ситуация Димитър Греков. Характерен е случаят с Ото Билек, представител на няколко чуждестранни фирми у нас. Двамата играят в софийския Юнион клуб - Билек има късмет и
постоянно печели. Изнервеният премиер непрекъснато удвоява мизата и по такъв начин загубата му се качва на 16 000 наполеона. "Гърлото на Стамболов почна да изсъхва. Той каза пак " квит или дубъл". Б. се изчерви и мълчеше, не знаеше какво да прави. Касаеше се за огромната сума 320 000 франка, които той вече печелеше и които можеше да изгуби изведнъж, ако продължи играта. Стамболов беше блед, очите му горяха и силно светеха, един отрицателен отговор на Б. можеше веднага да го опропасти. Но Б. няма смелостта да направи това. Той отговори с пресипнал глас: "Да." Раздадоха се картите и Стамболов спечели." Вижда се, че печалбите на премиера идвали най-вече от страха на другите играчи да го оставят да загуби. Как смеел Билек да се противопостави на "силния човек" утре като нищо той можел да го изгони от страната! Ако в двореца и пред дипломатическия свят е принуден да "пази поведение", в хазарта Стамболов отприщва грубостта и безцеремонността си докрай. Веднъж в Пловдив хвърля една петолевка право в лицето на министър Иван Салабашев, който се тюхка за загубата си. За печалбите си обича да разказва дълго, гаврейки се с противниците си, сладостно описвайки и най-дребните перипетии на играта. Веднъж все пак е уличен в мошеничество, но изобщо не трепва. "Занаятът е мръсен, каква честност търсиш?" е отговорът му и играта продължава пак по неговите правила...

Стамболов вадил пищов, за да обладае жена

През 1885 г. Петко Каравелов оглавява второто правителство на либералите, а Стамболов е председател на Народното събрание. По това време той е почти всекидневен сътрапезник в дома на министър председателя, чиято съпруга Екатерина е интелигентна и образована жена. Още при запознанството им тя е удивена от двойствената му физиономия. Когато говори предпазливо, гладко, с богата нюансировка в гласа, Стамболов й се струва " донякъде привлекателен". Мълчеше ли, нещо зверско се отпечатваше в лицето му, очите му под дебелите черни вежди изпитателно се впиваха в събеседниците, иронична усмивка кривеше дебелите му устни, а без нея лошият разрез на устата издаваше низките инстинкти на дива натура", пише в спомените си Екатерина Каравелова. Въпреки вниманието, с което удостоява домакинята, Стамболов не успява да спечели приятелството и доверието й. Една случка веднага след Съединението й показва колко е била права в резервите си. Докато мъжът й и княз Батенберг са на път за Пловдив, Екатерина и едногодишната й дъщеричка Рада, току що пристигнали от Русе, са принудени да преспят в наета софийска квартира. В другата половина на къщата се намира ресторант "Бое-мелбург". Едва легнала, уморената от път жена е смутена от неприлични песни, викове и смехове, чуващи се зад стената. Между всички особено изпъква скокливият глас на Стамболов - той не знае, че Каравелова се е завърнала, и се е разпищолил докрай. Пиянската оргия в това съдбоносно за страната време не само не дава на нея и на детето й да спят, но и бързо декласира председателя на парламента в очите й.
Друг един случай окончателно сваля маската на благоприличие, надявана в обществото от Стамболов. Останала сама един следобед вкъщи, Каравелова не се чувства добре и казва на слугинята да не приема никого. Скоро обаче Стефан Стамболов с мъжка компания нахлува в антрето и без да се притеснява от отсъствието на домакините, влиза в столовата и поръчва да сложат самовара. Екатерина е в съседната стая -дели ги само една врата. Така тя е принудена да изслуша разговори,"каквито дотогава и след това
никога не бях чувала". Разпуснато и безпардонно Стамболов разказва за „разни свои связи с жени и подробно за последния си роман с госпожа 3.", без да се притеснява от интимни подробности "из развитието на тоя роман, достигането конечната цел и бързото разочарование". Двамата му спътници на няколко пъти се опитват да спрат циничните му подигравки и присмех, ала той ги сипе без срам. Как се е чувствала зад вратата добродетелната руска възпитаничка, която цял месец след венчавката си остава девствена поради свян от секса, дори не можем да си представим. Ясно е, че оттук нататък за нея Стамболов си остава "първобитен човек с азиатски наклонности" . В спомените си Екатерина Каравелова признава още, че тази случка й послужила да не вярва ни в уверения на любов вечна, ни в мъжки клетви." Кога някой в момент на ослепение заплашваше да се самоубие, пред мене мигновено възкресяваше обстановката в еврейската къща, когато Стамболов със смях занимаваше компанията как е вадил револвер, за да накара обезумялата жена да се поддаде на неговото желание..."

Петокласничка губи девственост от петима

Имената в този материал са променени. Не е важно и названието на града в Североизточна България, където се е разиграла тази "случка". Причината след 12 години разтакаване по съдебните инстанции петте момчета са вече зрели мъже, някои - със семейства и деца. А момичето, ще я наречем Калина, също има малко момиченце. Но най-вече заради това, че все още не е ясно - имало ли е изнасилване в далечната 1996-а година. Или не.
Градчето е със смесено българо-турско население. Факт, който впечатлява единствено външните хора. Тук от векове е така и местните дотолкова са свикнали с друговерците, че никой не обръща внимание на това. Още повече че съвременният живот отдавна е размил строгите граници на порядките.
Така е и в дискотеката. Всъщност заведението трудно може да се нарече така, по-скоро е чалгаджийница. Манета и фолк се смесват в натежалия от тютюнев дим въздух, на дансинга танцуващите основно въртят гюбеци под разискрените погледи на пиячите около тях.
Възрастта на посетителите е от детска до пределна. Докато момиченца с полуоформени тела играят кючек, няколко чичковци с мътни погледи претакат уиски, един даже дими с пура, давейки се от погълнатия дим. Местните баровци, забогатели предимно от контрабанда от братска Турция, конкурират ланците си с една друга групичка от яки момчета – класически мутри. Те обаче не закачат баровците, защото знаят, че се имат с техните началници.
Има и една група младежи, които са между бърбъна и гроздовата ракия - бачкатори от големия строеж. Днес са взели заплата, която изтича в запотените бутилки водка. Петър и Пламен са сред тях и не правят изключение. Дошли са чак от София и им остава още месец работа в този затънтен край, после ще му мислят накъде. Работят като кранисти и парите са добри, но единственото развлечение в града е тази опушена дискотека, без да броим кръчмите, в които можеш само да се напиеш и сбиеш.
Докато очите на Пламен обикалят телата на всички момичета и мислено ги разсъбличат, Петър се е съсредоточил върху едно от тях. Защото му е гадже. Калина също го стрелка с очи - кранистът е хубав и як, откроява се сред колегите си. Нищо че другите май го смятат за малко смотан.
Петокласничката има стройно и хубаво тяло, знае, че мъжете я харесват и не пропуска да се възползва от това. Не отказва почерпка, наскоро ходи с Петър и другарите му до морето. Дава да я прегръщат и целуват, но - дотук. Даже и в хотела край брега, въпреки че спаха в една стая, тъй и не се премести в неговия креват. Имаше чувството, че майка й я гледа отнякъде и сърдито й размахва пръст.
Тази вечер обаче пийването й дойде в повече и доста лекомислено се съгласи да отидат до квартирата на Заро -приятеля на Петър. Гаджето й рече, че трябвало да си вземе якето и тя тръгна с него да поеме малко свеж въздух. В гарсониерата обаче кранистът си поиска своето - момчетата от бригадата го спукваха от майтап, че не може и да си поиска като хората. И сега, въпреки всички усилия, удари на камък. Малката му даде да я поопипа - и толкоз. Тръгнаха обратно към дискотеката. Калина, доволна, че е "устискала" и този път, нещо чуруликаше, до нея навъсен крачеше Петър. Вече влизаха в градинката пред заведението, когато насреща им се появи Заро. В града му се носеше славата на женкар, през квартирата му бяха преминали поне половината от момичетата, които сега танцуваха в дискотеката. Поговорваше се, че някои от тях са били и насилвани, но официално оплаквания в полицията нямаше. Пък и как да има, като баща му беше някаква голяма "меверейска клечка" - работеше чак в София. Заро беше порядъчно пийнал, но още като видя двамата, разбра, че "случката" не се е случила. На малката й се носеше славата, че стига само до флирт, а на краниста, с когото се бяха сприятелили покрай водката - че е голям мухльо. Трябваше да му се помогне.
Нещо се заприказваха, после - ни в клин, ни в ръкав-Заро хвана петокласничката за рамото, завъртя я към себе си и изрева в лицето й: "Ти кво се правиш на недостъпна, ма!" И й извъртя един як шамар. После, докато ошашавеният Петър го гледаше с отворена уста, помъкна Калина обратно към гарсониерата. След тях мълком закрачи кранистът.
В апартамента никой не промълви и дума. Заро извади някакво пиене в кухнята и с очи посочи на Петър да си сипва, после подкара малката към другата стая. След миг до Петър долетя някакво скимтене, плач и после настъпи тишина.
Двайсетина минути по-късно на вратата на кухнята се появи Калина със зачервени от сълзи очи, но мигом се врътна и влезе в банята. След нея дойде Заро, сипа си една чаша и се върна в хола. После пак се яви Калина и едва тогава Петър събра смелост, почти й се развика - с мен не искаше да го правиш, пък виж сега как бързо се предаде. Чул приказките им, дойде и Заро, погледа ги, погледа ги и им рече: "Я отивайте в хола... Оставям ви и се връщам в дискотеката."В хола върху чаршафа Петър видя малко червено петънце, но Калина го придърпа към себе си и през сълзи му рече: "Той ме насили - ти ще си ми първия..."
На краниста му се доповръща, като видя близо до лицето си един използван предпазител, останал от "предшественика" му. Но на шкафчето имаше и за него...
Докато бяха в хола, откъм кухнята се дочуха някакви приказки, после смях. Когато по някое време Петър и Калина отидоха там, завариха още две момчета и приятеля му Пламен заедно със Заро да разпиват водка и да замезват с нарязани направо върху покривката домати. Кранистът
ги познаваше бегло, но гаджето му изтръпна -бяха от най-известните гамени на града. Пий на екс, рече домакинът на приятеля си и Петър изпразни една водна чаша с водка. Задави се, тръгна да повръща в банята. Когато се върна, едно от момчетата и приятелката му ги нямаше в кухнята. Като в мъгла чу приглушен вик откъм хола, но вече май му беше все едно... После и другото момче тръгна към съседното помещение, а първото се върна и доволно поиска да се чук-нат с краниста. Накрая в хола потъна и Пламен...
Беше към два след полунощ, когато на вратата се позвъни, после яростно се затропа с юмрук. Заро отвори и рече да препречи входа, но жената насреща му го отхвърли като сламка и нахлу в кухнята. Беше Янка, сестрата на Калина. Без много приказки я хвана за ръката и я помъкна навън.
На другия ден ченгетата започнаха да прибират "любовниците" на петокласничката, чиито родители подадоха жалба в полицията. Дали поради номера, или защото в групичката фигурираше и Заро, вършеха работата си немарливо. То всичко е ясно бе, после разправяше един от тях - кво толкова да я къдрим.
Само че в следващите дни, месеци и години се оказа, че без "къдренето" процесът буксува ли, буксува. Нарушенията, извършени при до съдебното производство, развързаха ръцете на адвокатите на обвиняемите, а пропуснатият златен шанс престъплението да бъде доказано още в първите седмици тъй и повече не се появи. В крайна сметка даже се появиха подозрения дали въобще е била насилвана Калина. Единственото със сигурност доказано нещо от тази кошмарна нощ бе, че е преживяла първия си полов акт. Актове...
Дванайсет години след това подсъдими по делото останаха само Петър и Пламен - другите към момента на извършване на деянието бяха непълнолетни и с времето обвинението към тях отпадна. Двамата кранисти, вече женени и с деца, се държаха спокойно. Не отричаха, че са преспали с Калина, но в един глас твърдяха, че това е станало доброволно.
Момичето, вече млада майка, не се яви в съдебната зала.
Сега делото предстои да се гледа във Върховния касационен съд. На предишна инстанция Петър и Пламен са оправдани.