Елин Пелин бил много скромен и като писател, и като човек. Не обичал да се самоизтъква. Нещо повече - когато някои в негово присъствие се интересували от личността му, той старателно отбягвал да каже: "Аз съм Елин Пелин".Било през 1924 година. Елин Пелин и Асен Белковски ловели риба в Искър, край гара Роман, отвъд големия железопътен мост -там, където Малкия Искър се влива в Големия Искър. Били на левия бряг на реката, на десет-петнадесет И крачки от железопътната линия. Местността била красива, а реката - богата на едри сомове. Учителка от местното училище водела класа си на разходка към "Манастирското". Като видяла Белковски, тя се отправила към него и го заговорила. Между другото учителката го запитала откъде е.
- От София сме и двамата с моя приятел Елин Пелин - отговорил той и го посочил с ръка.
- Нима това е Елин Пелин? - запитала учителката с любопитство.
- Да, същият.
И тя се отправила с учениците към него. Заобиколили го, изгледали го от глава до пети, както държал въдицата, без да го заговорят. Не ги заговорил и той. 8 мълчание минали няколко минути. Един от учениците приближил до учителката и тихо я запитал:
- Госпожице, това ли е Елин Пелин?
- Не е. Този въдичар е най-обикновен софиянец. Елин Пелин изглежда другояче. Аз го познавам. Често съм го срещала в София, когато бях студентка. А онзи въдичар се е припознал или иска да се пошегува с нас.
И дала знак да продължат разходката покрай реката.
- А защо не им каза, че си Елин Пелин? - запитал Белковски писателя.
- Защото ми беше неудобно, стеснително.
Няма коментари:
Публикуване на коментар