Привечер е. Вглъбени в себе си, хората бързат да се приберат след работа. Пътят ми минава през столичната градинка мужду университета и парламента и както винаги, тя е оживена като мравуняк. На мястото си е и познатият ни с експресивните си изпълнения гайдар Петър Бонев, който от началото на демокрацията е избрал за своя сцена този район. Сякаш изпаднал като в транс, музикант изтръгва уникални звуци от пискуна. Далеч от него, на циментовия бордюр, стои кутийка за желаещите да му пуснат някоя пара.Пред мен се задава добре облечена възрастна жена, явно влязла в ролята на бейбисистър, както е модно днес да се наричат вече бабите. До нея стои сладко момиченце, накипрено в розово, някъде да бе трети клас. Изведнъж дамата се обръща към него и почти му излайва: "Глей го тоя как скача кат петел!". Ашколсун, бе, кокона Поликсени, както е написал Алеко Константинов. До такава степен се възмутих от думите й, че усетих се, че забавям ход, за да мога по-добре да разгледам авторката на това хвъркато изречение. Наистина тя може и да не знае нищичко за въпросния гайдар, но ме изуми, че на тази жена й липсва усетът към самородния талант, уважението към всеотдай-ността на музиканта, който в студ и пек свири с часове и за себе си, и за хората край
него. Едва ли тези пари му стигат в неговото битие, но любовта към народната песен се оказва по-силна от материалното, затова трудно можеш да останеш безразличен към емоционалните му изпълнения. С грубия си коментар бабата "възпитателка" едва ли ще култивира у невръстното дете любов към музиката и стойностните неща в живота ни.
А Петър Бонев е самоук гайдар от Стара Загора и доколкото знам само за 30-ина дни е успял да изучил инструмента, и то по неволя, когато изпаднал на улицата. Като артист на свободна практика дори има издаден албум с български народни песни в негово изпълнение. Известен е като странстващия бард, познат на цяла България. Със своята гайда е представял страната ни в чужбина в групи - влюбени в автентичния фолклор родни ентусиасти. Гайдата му е огласяла дори и лъскавия парижки булевард "Шан-з-Елизе"...
Няма коментари:
Публикуване на коментар