![](https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEgkHvmeD-xOQyr1ANXEwbGTVc3XGprmlGVDnjDQmg3sL_ioI-Jh7tQlI8G0SSGn2BFcuLsuH6dDrEH6LASTGmlOSURoon4vAlvRoS4NY8zgda-uQDIOZcU_l7BhZaefVSVEJYutviawzIw/s320/8.jpg)
Авторката е Елизабет Стрикланд, а режисьор Бо Херлънд. В ролите, освен внушително чуждестранно присъствие, бе и шефът на артистите у нас - Христо Мутафчиев, боядисан като негър. Определна като криминален фарс, постановката рисува мрачна картина в мрачна къща в английска провинция. В една съборетина в нейните покрайнини се събират жени, отдадени на спиритуализма. Авторката, лекар по професия, кръвожадно обобщава: "Там всички са за убиване и всички искат да се убият един друг!" За да натрапи идеята си, тя поставя отрова на всички места, за които може човек да се сети, дори и в думите и мимиките на персонажите. Играта на криеница приключва с появата на убиеца, за когото прозорливите още в началото се досещат. Резултатът - префърцунена пиеса в още по-снобското обозначаване на срещата - часът на черната мъгла, горчивият шоколад и страшните разкрития след 21.
Няма коментари:
Публикуване на коментар