БЯЛА НАДЕЖДА

Още от древни времена хората се радвали на това миловидно и нежно създание на природата - кокичето. Според някои предания по времето, когато Адам и Ева били изритани от Рая, същия този ден валял сняг. Ева била не само отчаяна и бясна заради глупостта си, която станала^причина да напуснат приказните Райски градини, където царувала вечна пролет, но страдала и проклинала жестокия студ. За да й вдъхнат надежда, смелост и кураж, няколко снежинки се превърнали в красиви бели цветчета. Така кокичето станало цвете на надеждата, слабичко, нежно създание, което първо надига главичка от студените преспи.

От митологията е известно, че с неговата примамливост то е като послушно дете на нимфата Амриха, с което тя известява хората за настъпващата пролет. По-късно, през средновековието, било символ на целомъдрие и чистота. Съществуват поверия, които гласят, че кокичето носи щастие само на онзи, който е успял пръв да го види. Аз бих добавил - и на всеки, който му се усмихне и го погали, но без да го къса.
Тревожен е фактът,че популацията на кокичетата намалява, защото заради прекомерната им красота хората искат да ги притежават и безмилостно ги късат. Казано е: ако обичаш нещо, някого, дари му свободата. Не късайте кокичето! Радвайте му се, но го оставете там, където е поникнало.Там то ще оцелее най-дълго и след него ще поникнат нови и все повече цветя. Бяла надежда...