Вечният и безсмъртният

Ще да са знаели хората от Шоплука, че и от цяло Българско, какво ще им отговори техният Апостол, но искали да го чуят от устата на Левски. Мъдро, а и много разбираемо, той им казва с малко думи голяма и силна истина: борбата ни с поробителя не е за цар, за властелинство и ново султанство, въстанието ще направи сегашния роб свободен и мирен човек, Отечеството ще възстанови държавата, заличена от погромите и бесовете на тираните. Поробеният ще стане господар на себе си, ще гради и управлява. Не цар, нали и сега снимаме султан, а човешки правдини и свобода за българите, за цяло Българско! И колко ли са останали недоволни, че няма да се сбъдне желанието им да сложат бай си Васил за цар, зер той най-първом от всички заслужава...
Назовавалият от селяните прости Светец искал да спечели не за себе си, а за народа си цял. Друга ще е съдбата.
Не става дума за песнопения в прослава на Всевишния, а за моноспектакъл със същото заглавие. Той беше изпълнен от актрисата Мария Гинкова в концертното студио на Радио Варна. Залата не е голяма и създава усещане за близост, уюти спокойствие. Бях впечатлен от стройната осанка на актрисата, облечена с дълга черна рокля. Още като я видях, си спомних шеговитата мисъл на френския писател Едмон Ротан, която звучи така: „Хубавата жена не е за слушане, а за гледане и възхищение". В конкретния случай обаче трябваше не само да гледам, но и да слушам. Признавам, че вниманието ми се раздвояваше между стройната й фигура и словото - нейното артистично дарование.
Прав е френският писател Едмон Ротан, но животът доказва, че хубавата жена поражда не само възхищение, но и...греховни помисли...
Ако загуби - губи само себе си. И губил, се извисява на пиедестала на безсмъртието. Бесилото, на което увисна със страшна сила, стана символ на вечната му слава. Очите овлажняват, дланите се свиват в корав юмрук, готови да се стоварят върху султански глави, сърцето ридае, вълнува се, гневът не помрачава погледа - светлина облива ореола в митичния образ на Дякона.
О, бесило славно - ще изрече великият Ботев, близък другар на Левски. Гласът му няма да заглъхне като в пустиня, а ще се разлее от Бяло море до Дунава по Румелийски полета. Хайдушкият Балкан ще пее песен за Апостола, а на Странджа баир гората ще приглася.
Жив, живее, ще живее. Вечният и безсмъртният!