Смърт на злите кучета!

Много народ! Е, не чак толкова много, но доста разнообразен и разнолик. Руси, кестеняви, мургави, съвсем мургави. И плакати, какви ли не плакати: „Искаме сигурност!”, „Искаме закрила”, „Искаме пълни портфейли!", „Оставка!", „Искаме заплати и пенсии в едри банкноти!", „Уважавайте труда на децата!”... Че е протест, протест е. Но някак си странен.Хората са обърнали джобове на сака и панталони. Така - с дъното навънка. По тоя начин дават да се разбере, че е безсмислено някой да се опита да ги отараши, т.е. преджоби. И жени имаше сред протестиращите. Не чак толкова, но повече от мъжете. И кое ме впечатли най-много - от всякакъв род и десен бяха жените и никоя не носеше чанта. И по-скромно облечените, и тузарките. Някои си бяха довели децата. Ама не съм сигурен дали бяха техни тези деца. И те викаха „Безопасен труд!”, „Уважение към риска!”, „Закрила на децата!”.

И изведнъж ми просветна - протест на джебчиите! Обърнах си и аз джобовете (моите, нали са пенсионерскй джобове), също са празни, и се смесих с тълпата. И ми стана напълно ясно какво точно означаваттези плакати: „Уважение къмриска!”, „Искаме сигурност!”, „Искаме заплати и пенсии в едри банкноти!”, „Искаме пълни портфейли!", „Закрила на децата!"... Ами да, риск има. Ако някой здравеняк те усети, че го тарапшш, току-виж те насинил от бой. А струва ли си да рискуваш за една петарка? Поне петдесетак да е! Ами децата? Има разни нерваци, дето млатят и невръстни крадльовци...

Само един плакат не можах да разбера:,,Избийге кучетата!" Така въртях, иначе суках - неясноинеясно. Но един протестиращ ме ориентира. Този с антикучешкия вопъл не бил от джебчиите, а от дворните крадци, дето на село се подвизават. Присламчил се към джебчиите, за да види каква е хавата и има ли ефект. За да се обединят на следващия протест. Щял да доведе и крадците по домовете в градовете. Техните искания щели да бъдат: „По-прости ключалки!", „Стига метални врати!", „Алармата е позор за собственика!", „Не отглеждайте добермани, бултериери, питбули и германски овчарки. Смърт на злите кучета!".

- Да! - долови мисълта ми съседът, който ме осветляваше. - Следващият път няма да е мижав протест. Всички, всички, ще излязат!

Изтръпнах от ужас, страшен ужас! „Хиляди, маса народ...", както го беше казал един поет. Джебчии, селски крадци, кокошкари, градски, взломаджии... И изведнъж ми просветна: Боже, та това ще е чудесно, фантастично! Докато такива протестиращи са събрани на едно място, останалите хора ще си отдъхнат и ще бъде един чудесен спокоен ден! Обаче... Файда никаква... Защото има и крадци, дето нито са джебчии, нито кокошкари, нито взломаджии. Те не ходят на протести, но от тях няма отърване. Нито закон ги лови, нито пък фейлетони ги стряскат. Те въобще не ги четат...

Та, както казах, тях закон не ги лови. Едни са много високо за уцелване. Е, закон не ги лови, но понякога, дето се вика, куршум ги лови. Сами един друг си го пускат... Един вид - на самообслужване са. В това ми е надеждата...