![](https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEjgHzZ769HFTK6tYydmSOg-ifmYIum6DMqqX45SAPJSKKMxOfqxPmRpYYkNFti9HR_iyJgoHztdnm6CgVABg9lchnralnhmEDkgBemEW7b36X-1k9fAh1m6hF0Inw2TGFz6ZaVLjeGE4-E/s320/15.jpg)
Бащата на Левски е крайно добър и доверчив човек и скоро става жертва на своя съдружник. Поболява се и през 1844 година умира от тежка болест, отнела живота на много карловци. Не е запазен негов портрет. Майката на Левски - Гина, по баща Караиванова, знаем по една снимка. Скръбните очи гледат надалеко със странна увереност. Линията на устните издава изключителна вътрешна сила, безкрайна доброта и воля на човек, който знае да мълчи. Този типичен израз носи Левски и той подчертава нравственото му величие. Съдбата на братята и сестрите му е тъжна. Мария умира вече пораснала, от едра шарка, Христо(Тинко) след разправия с турчин, се спасява с бягство в Румъния, където попада сред хъшовете. Те са тези, които малко по-късно го погребват след смъртта му. Умира от задух. Петър - по-малкият брат на Левски, взема участие във въстанията. Ранен го откарват в София. Изтръгва се от ръцете на турските власти и през Цариград заминава за Русия. Участва в боевете при Шипка, където го раняват в стомаха и гърдите. След Освобождението умира в Карлово. Яна е вече мома за женене и съседите я подпитват за сватба. „Нека първо мине голямата Сватба" - отговаря тя.
Величието на Апостола, неговата легендарна революционна дейност, неговият нечут характер покоряват съвременниците му, а широтата на погледа върху общонационалното развитие и значимостта на едни или други обстоятелства върху целия възрожденски процес определят непреходното му място в съдбата на България ...Левски не носи придобитата култура на своите събратя - Раковски, Каравелов, Христо Ботев. Левски е там, където е народът, при неговите скърби и радости. Изпълнен с предвидливост за събитията, със здраво чувство за историческата мисия, той се издигна високо в съзнанието на своите съвременници и на следващите поколения със святото си дело и героичната си смърт. Повече човек на делото, отколкото на размисъла, той не ни завеща нищо литературно освен една автобиография, голям брой щгсма с организационно съдържание и бележника си с неговото -„НАГЮДЕЕЕЕ????" С четири въпросителни. Като хоругва, която ни пита нещо и днес...
Всеки ден, всеки миг.
Няма коментари:
Публикуване на коментар