ПРОГНОЗАТА за времето е първото нещо, за което си мисли сутрин, след като отвори очи 47-годишната Красимира Бъчварова.Учителката по физическо възпитание в столичното 199 ОУ „Св. Апостол Йоан Богослов" никога не е преподавала на възпитаниците си в истински физкултурен салон.
Три пъти седмично малчуганите от софийското школо спортуват на двора. Независимо дали температурите са под нулата, или е прекалено топло. Изключение се прави само когато навън е кучешки студ или вали дъжд.
,Дямаме избор. Целогодишно сме на двора. Децата се оплакват. Недоволстват. Пригодили сте актовата зала за спорт, но там не достига нито името, нито въздух.
“Всички се мъчим", въздиша учителката с 26-годишен стаж и натъпква две волейболни топки в найлонов плик, след като току-що е приключила заниманията на открито. Зад гърба й стърчат металните ограждения на започната, но недовършена сграда на физкултурния салон. Бъчварова, нейните колеги и 400 ученици чакат финализирането на строителния обект вече 14 години.
„Никой не знае кога ще стане готов. Училището беше открито през 1996 г. без салон. Тогава той беше на кота нула. Имахме уверението, че ще бъде завършен по врете на втория мандат на Стефан Софиянски. Минаха доста мандати, а салонът все още не е достроен", поглежда пустеещото бетоново скеле в двора на училището си директорката Лиляна Мачканска.
В същото положение е и колежката й от 149 СОУ „Иван Хаджийски" Людмила Василева. Одисеята на физкултурния салон в столичния квартал „Овча купел" бие по време рекорда на школо в другия край на София.
„Чакаме довършването на салона от 21 г. В лломента той е рушаща се конструкция. Няма охрана, не е оградено и е изключително опасно както за учениците така и за минаващите покрай него", снижава безпомощно тона на гласа си директорката Василева.
Тя и колегите й решили „временно" проблема с липсата на база, като обединили две обикновени класни стаи. В тях няма механизирана вентилация и се разчита на проветрение през свободно отварящите се прозорци. Децата не могат да тичат, за да не пълнят с прах стаите. Не могат да правят и упражнения на шведска стена. Такава липсва, защото няма носеща стена, на която да се постави съоръжението. Таваните са прекалено ниски, за да се монтират кошове, а за волейболно или футболно игрище и дума не може да става.
„Помещението става единствено за часове по гимнастика. Организирали сте програмата си така, че през Зимните месеци децата да покриват тези дисциплини, а когато се Затопли, да наваксат с топката", разяснява Людмила Василева.
Към схема „Направи си сам" са минали и в 199-о училище. В столичното школо са префасонирали във физкултурен салон актовата зала. На мястото на столовете са наредени дюшеци, а при катедрата - греда и шведска стена.
„Часовете се дублират и се засичат по две паралелки. Тогава става пълна лудница. Това е положението", обяснява директорката Лиляна Мачканска.
Според инспектори от Столичния РИОКОЗ подобно положение е недопустимо.
„В такова помещение дори един пълен клас е много, а да не говорим за два. Условията към физкултурните салони са толкова много, че в люмента няма училище, което да ги покрива напълно", обобщават проверителите.
Директорките на двете столични школа са наясно, че ако се спазва Законът за спорта, нито едно от тях не трябва да съществува. Според нормативните разпоредби учебно заведение не може да бъде открито без физкултурен салон.
„За съжаление София и България като цяло изостава силно в тази посока в сравнение не само с европейските, но и със съседните държави. Повечето от физкултурните салони в над 220-те софийски училища са амортизирани, малолгерни и не отговорят на съвременните изисквания. Таваните са ниски, не достигат съблекални", коментира столичният общински съветник от ДСБ Вили Лилков. Преди седмици Лилков внесе предложение за построяването на 25 спортни зали за ученици, което беше одобрено от колегите му в столичния общински съвет.
Лиляна Мачканска и Людмила Василева приемат скептично инициативата.
„Направихме подписка. Изпратихте пълния набор от документи е столична община, с люлба салонът да бъде завършен и да не се руши направеното дотук, но засега няма никаква реакция. Спортът възпитава и не ние сте измислили сентенцията „Здрав дух, здраво тяло". На дюна на агресията, затлъстяването и болестите, от които страдат деца дори в 4-ти клас, подобно нехайно отношение е непростимо и опасно", поклаща глава Лиляна Мачканска и хвърля тъжен поглед към пустеещите основи на физкултурния салон, който никога не са имали учениците й.
Вили Лилков, столичен общински съветник от ДСБ: Правим 25 нови зали
- Г-н Лилков, как върви инициативата ви за изграждането на 25 нови спортни зали в столицата?
- Главният архитект е възложил да се разработят типови проекти. След като бъдат изградени 2-3 пилотни сгради, ще се изяснят калкулирането и моделът на останалите обекти, които ще бъдат изградени през следващите години. В момента се правят проучвания в дворовете на училищата, за да се изясни къде може да бъдат построени такива зали.
- Защо се появява този проблем?
- Повечето от училищата в София са строени преди 1989 г. Сградите са стари и амортизирани. Въпреки че се полагат перманентни ремонтни грижи за тавана и пода, тези зали не са адекватни на съвременните изисквания. В Английската гимназия салонът е 18 на 10 метра, което е абсолютно непригодно. Навсякъде в Европа децата разполагат с модерни бази, снабдени със съблекални, тоалетни, трибуни. В Македония по правителствена програма се изграждат 31 спортни зали, 50 игрища и 30 тенис корта. Румъния също има такъв централизиран проект, по който са построени и модернизирани 400 спортни зали. В други европейски държави този процес отдавна е приключил. Затова смятам, че предложението ми за построяването на 25 нови физкултурни салони е напълно нормално и адекватно.
Няма коментари:
Публикуване на коментар