Бай Ганьо вече шета из нета

Електронни книги и виртуални библиотеки завземат все повече читателите у нас. Виртуалният роман е реалност, която постепенно се превръща в мания. В епоха на доминиращи в ежедневието мобилни комуникации романите, с които сме свикнали като деца, се промениха до неузнаваемост. Библиотекари и книжари вече сами признават, че сега най-големият им враг не е бездуховността, а достъпността, която електронните книги и библиотеки предлагат. За да се справи с това предизвикателство, книжарският бранш все повече виртуализира новите издания. Все повече романи на доказали се писатели излизат с приложени дискове и след шумна рекламна кампания в интернет пространството. Виртуализирането е един от факторите, който води до огромното разпространение на т.нар. чиклит роман или женска литература, която е изключително лека и бърза за четене. В тези книги са включени неангажиращи истории от ежедневието, които не впечатляват с нищо повече от това какви са. В тях се търси отъждествяването на читателя и непринудеността, с която отгръща всяка следваща страница. Друг последен хит и масова -тенденция на пазара са сборните романи, в които голяма група хора се включват в описанието на дадена тематика. Примерно - няколко поколения германци разказват за впечатленията си от рухването на Берлинската стена - как и доколко се е отразило това събитие на живота им. Български и доста по-нов във времето проект се казва "Аз живях социализма", осъществен от писателя Георги Господинов, журналистката Диана Иванова и психолога Румен Петров. Интернет сайт събира личните истории и носталгични спомени на хората, родени преди или през гледните години а соцрежима. "С този сайт ние искаме да окуражим именно това споделяне и говорене и да включим нови и неизвестни гласове в разказите за миналото", споделят авторите още на първата страница. Над 200 истории са събрани през погледа на студенти или отдавна доказани в професиите си хора - имена като Петър Слабаков и Евгени Дайнов. Преди две години излезе печатният вариант на цялата инициатива, като събра 171 лични истории в малка оранжева книга, която само за няколко месеца успя да изчерпи тиража си. През последните няколко години цялото виртуално пространство изобилства с идеи и дискусии за нови произведения. Има случаи, в които приятели от някои интернет форуми сами събират пари и отпечатват сказанията си, измисляни пред компютъра в съботните следобеди. Друг е случаят със специализираните форуми за литература, където хиляди произведения биват буквално разнищвани от вманиачени книжни плъхове, които им правят обстоен анализ, спорят за герои, сюжет и цел, и откриват факти от книгата, за които дори авторът не би предположил, че съществуват. Любопитен факт е, че все повече ученици и студенти използват информацията от подобни дискусионни форуми за теми и разработки или направо молят със съответните финансови доводи някой от виртуалните разбирани да ги изготви вместо тях.