Бозджаада е първият остров в Егейско море, завладян от отоманците при нашествието им на запад и присъединен към тяхната империя през 1455 г. Древногръцкото му име е Тенедос, наречен на един от внуците на бог Посейдон - Тенес. Наклеветен от мащехата си, че има скверни желания към нея, той бил изхвърлен от баща си в сандък в морето. Ветровете и вълните го завели на малък остров, където младежът намерил спасение и останал да живее. През мястото са минали финикийци, атиняни, перси, римляни, византийци, венецианци...Фериботът, с който се стига само за половин час и срещу 3 турски лири, тръгва от пристанището Геикли, на 45 км от Чанак-кале. В почивен ден корабчето е пълно със семейства с малки деца и младежи с раници, отиващи да прекарат един ден сред прекрасната, недокосната природа на острова. Чанаккале е студентски град, така че присъствието на толкова много млади хора не е изненада.
Най-голямата забележителност на Бозджаада е огромната крепост, построена незнайно кога, но за която има данни отпреди 3000 години. Присъствието й не е случайно - островът, колкото и да е малък /едва 7 на 14 км/, е на стратегическо място, пазещ подхода от юг към Дарданелите, подобно на древната Троя. Можеш с часове да се катериш по крепостните стени и кули, от които се разкрива незабравима гледка към морето и пристанището, или просто да се отпуснеш на поляните, почервенели от цъфнали макове. Но по-интересно е да обиколиш острова. Това не отнема много време, ако си с кола или велосипед.
Непременно трябва да бъде посетена избата "Талай", където се произвеждат 1 млн. и 700 хил. литра вино годишно - бяло и червено, от местни сортове. Всъщност целият остров е покрит с лозя, това е един от винопроизводителните райони на Турция. Сред масивите са пръснати малки къщички. Всичките са нови, модерни. Оказва се, че някои са хотели, в които през лятото идват англичани, французи, вече и руснаци. Кметът Мустафа Мутай обяснява, че законът позволява на терен от 3 дка да се застроят само 80 кв.м. По-рано са разрешавали къщата да има втори етаж, който може да е малко по-широк, но сега е позволен само един етаж и мазе, за да се съхрани природата. Г-н Мутай управлява острова вече трети мандат -15 години,и строго съблюдава правилата за строителство. Има съвсем модерно виждане за бъдещето на Бозджаада -да построят яхтено пристанище, училище за сърф, въпроса за екологията островът наистина вече е дръпнал напред -построени са 17 вятърни генератора, които произвеждат ток не само за местните 2500 жители /за тях е достатъчен и един!/, а и за продажба на държавната електрокомпа-ния. Това е единственият източник на ток на острова. Кабелите се вкопават в земята, защото през зимата тук духат бурни ветрове и създават проблеми с електроснабдяването. Съвсем екологични са и плажовете, по-точно - диви. Затова ги обичат гмур-качи и сърфисти. Най-популярният е Аязмото. Той е пясъчен - рядкост в Егейско море. Над него е кацнал ресторант "Шахир", където можете да забравите и плаж, и плуване. Освен всевъзможните средиземноморски риби, непременно трябва да опитате местните специалитети пейнир есмеси - настърган кашкавал със зехтин, чесън и подправка, която се пази в тайна, бакла фава - бакла на пюре, или мезе от патладжан, домати и картофи.
Пристанището е единственото място, където живеят повече хора накуп. Тук са били построени къщи за българските изселници, но малцина от тях са останали - повечето продали жилищата и заминали за Измир и другиголеми градове. Все пак научаваме, че зъболекар-ката на острова и съпругът й, също стоматолог, са от Шумен. Има и друга нашенка - Вилдан Онур от Исперих, изселила се през 1977 г. След като се пенсионирала като доцент от Тракийския университет в Одрин, дошла на острова, където още смущава местните хора, яхнала своя мотоциклет.
В пристанищния град са събрани ресторантчета с маси направо на улицата, кафенета, магазини, украсени с части от стари лодки, рибарски мрежи, лампи, направени от шишета, и всевъзможни други приумици. Те са пръснати из тесните сокаци с покриви от романтични асми, глицинии и зокуми, под които времето сякаш тече със собствени, по-бавни темпове, а животът изглежда прост и естествен. " Бог е създал този остров, за да могат хората да живеят по-дълго , е казал някога Херодот за мястото, което днес носи името Бозджаада.
Няма коментари:
Публикуване на коментар