Без нейните Карлсон и Пипи Дългото чорапче вече няколко поколения не си представят своето детство. Колкото и да е странно, страхотен детски психолог, запечатал в образите си вечните черти на децата от която и да е раса или епоха, става най-обикновена и с нищо незабележителна на пръв поглед жена от шведската провинция - майка и баба, вдовица и домакиня с най-банална съдба. Отличителното за нея е, че цял живот не се разделя с вълшебния свят на детството - първо своето, а после онова на децата, внуците и правнуците си. Този първичен свят, който е най-добрата част от житейския й път, е безоблачен и наситен с радост и тя никога не се уморява да разказва за него па хората.Децата не растат от храна, а от обич според писателката. Родителите й Самуел и Хана Ериксон, се влюбват още като тийнейджъри и не се разделят до смъртта си. В тази чиста и всеотдайна обич се раждат и израстват децата им. Сентенцията, че децата не растат от храна, а от обич, в този случай се покрива с действителността. Щастливото семейство, за разлика от героите в "Карлсон, който живее на покрива", не живее в столицата, а в не богата ферма в затънтеното градче Вимербю. Там големият син и трите дъщери /Астрид е родена през 1907 г. и е най-голяма от сестрите/ се чувствали превъзходно. И четиримата обичали да четат книжки и били големи фантазьори. Тяхната изобретателност в игрите по-късно става учебник за милиони деца не само чрез разказите за Пипи и Карлсон, но и чрез доста други, не толкова известни книги - "Емил от Льонеберя", "Братята с лъвски сърца", "Децата от улица " Тряскаджийска", "Мили мой Мио", "Роня, дъщерята на разбойника". Впрочем всички деца на семейство Ериксон стават творчески личности - братът и средната сестра на Астрид също са писатели, най-младата сестра е журналистка.
Но чудесното детство на Астрид свършва някак внезапно. Изведнъж тя разбира, че безгрижието, свободата и игрите остават в миналото. Опитвайки да "играе" на сериозна госпожица, забременява на 18 години. Не желаела да се омъжва, а си давала сметка, че е невъзможно да живее с извънбрачно дете в дълбоката провинция сред клюкарките. А и става дума за 20-те години на миналия век, за сложните следвоенни години в пуританска Швеция. Но и през ум не й минава да прави аборт. На 19 години, в далечния, чужд и равнодушен Копенхаген ражда сина си Ларс. Силната и независима по природа Астрид не изпаднала в депресия от така или иначе скандалната раздяла с детството си. Със свойствения си оптимизъм гледала напред. Оставя обожаваното си бебе на възпитание в Копенхаген и отпътува за Стокхолм, където започва работа в малка кантора. Не издържа дълго да вижда сина си само по празници и скоро го отвежда в гостоприемния дом на родителите си, където можела да го навестява по-често.
Щастието се връща след брака с търговеца на коли Линдгрен. В Стокхолм Астрид се запознава с перспективния търговец на автомобили Стуре Линдгрен и през 1931 г. се омъжва за него. Тогава щастливият живот отново започва за нея. Прибира Ларс при себе си и през 1934 г. ражда дъщеря си Карин. Астрид става домакиня и се наслаждава на всяка минута от майчинството си. Тихият семеен живот в малка и скромна квартира за нея припокри ва представата и за щастие. Мъжът й бил добър и жизнерадостен, бизнесът му вървял. Дразнели я само шумната му веселост и недодяланите му шеги, когато пийнел да "полее" някоя сделка. Но Стуре никога не бил агресивен или груб. Все пак той сигурно би се удивил, ако някой тогава му беше казал, че жена му ще създаде в бъдещите си творби такива невероятни смешници като Пипи и Карлсон. Господин Линдгрен умира в началото на 50-те години и оставя Астрид с две отраснали деца. Що се отнася до великолепното й творчество, първо се ражда "Пипи Дългото чорапче". В "сериала" за необикновеното момиченце писателката събира истории, които е слушала или преживяла в собственото си детство и които е разказвала на децата си. През 1944 г., по време на Втората световна война, написва "Пипи Дългото чорапче" като подарък за десетия рожден ден на дъщеря си Карин. Детето само дава името на героинята и романът излиза през 1945 г. Карлсон се появява на бял свят 10 години по-късно. Писателката го заселва на последния етаж на сградата, е живяло семейството й. Всички истории и в него са описани действителни случки, станали със самата нея или с някого от близките или познатите й.
Книгите й са преведени на 85 езика.Личният й живот на практика е лишен от произшествия: живее в една квартира повече от 50 години, дружи с едни и същи хора, след като овдовява, не помисля да създава ново семейство. Да пътува по света успява чак на стари години, когато е натрупала състояние от големите тиражи на книгите си. Но впечатленията от тези пътешествия не влизат в литературното й наследство - винаги е предпочитала да пише за обикновените и всекидневни неща и главно за детството си.
През дългия си живот /умира в съня си на 94 години, в Стокхолм/ Астрид Линдгрен получава много отличия, между които "Ханс Кристиан Андерсен" (1958), наградата "Луис Карол" (1973) и Международната литературна награда на ЮНЕСКО (1993). Обявяват я за почетен доктор на редица университети. А през 1999 г. е избрана за най-прочутата шведка на столетието. Публикувала е повече от сто книги, преведени на осемдесет и пет езика и издадени в сто и тридесет милиона екземпляра в целия свят. По нейни произведения са снимани над четиридесет игрални филма за деца.
Няма коментари:
Публикуване на коментар