неделя, 7 юни 2009 г.

Чудеса по Гергьов ден

Кой каквото иска да говори, но празниците са хубаво нещо. Като опънеш две ракии, в очакване на третата се настройваш философски.
Мислиш си, например, за кризата. И на лицето ти грейва усмивка. К'ва криза бе, половин България се изнесе но чужбина да троши пари, що лъскави джипове и лимузини разнасят славата ни в близки и далечни страни. Живеели сме бедно? Я четете вестници - тази година по празниците сме изяли пет пъти повече агнета. По пазарите се вият опашки за зеленчуци и ягоди.
Тия, дето отидоха да празнуват в чужбина, направиха добро на останалите по къщята си българи. Да се разхождаш днес по улиците на българските градове си е живо удоволствие. Тротоарите са само за пешеходци, градският транспорт цъка като часовник. Даже домовите крадци си вършат тихо работата. Да не говорим, че и вечните дразнители - депутатите, са се сврели по родни краища и далечни континенти, мазнят бради и не ни натрапват досадното си присъствие. Червените ходят по църкви и се кръстят, царистите никакви ги няма, сал от синия отбор се носи гюрултия кой да води бащина оредяла дружина. В "Пирогов" докторите, останали без работа, си спомниха, че има медицински сестри, и почнаха да ги заглеждат.
Пиеш си ракията, а над главата ти с грохот преминават петте български изтребителя - за да ти напомнят, че сме имали армия. Десетина МТЛБ-та от времето на Тринадесетия конгрес на БКП бълват гъсти кълба дим редом до два-три натовски бронетранспортьора - сила, сбрана на един площад! Всичката ни сила... А от екрана се леят спомени, спомени за славните дела на българската ни армия. Напред, на нож сал хладно оръжие ни остана.
Хубаво нещо са празниците, хеле Гергьовден. Лошото е, че всяко чудо - за три дни. В четвъртък градовете отново ще се препълнят и ще станат непроходими, хората ще си спомнят за празните кесии и ще сложат мрачните маски на лицата си. А онези, вечните от политиката, ще се завърнат и в движение ще запълнят екраните, няма да мръднат оттам до следващите празници. За да ни обещават празници и през делниците, но само с тях и около тях. Мъка...
Но днес е празник. Я по-добре след третата ракия да си сипя и четвърта. Празник е сега - пий, България!

Няма коментари: