ГЕРГЬОВСКИТЕ ПАРАДИ ТРОГВАТ СТОЛИЧАНИ

За ден на войската празникът на св. Георги Победоносец е обявен още на 9.01.1890 г., а от следващата година става и празник на кавалерите на Ордена за храброст. Известно време армейските чествания и военните паради стават на 27 ноември - деня на победата ни при Сливница през Сръбско-българската война от 1885 г. Подписаният през 1919 г. точно на тая дата позорен Ньойски договор скоро я обезсмисля като ден на тържество. Цар Борис връща традицията и тържествените гергьовски паради отново стават всенародна демонстрация на родолюбие и патриотизъм.
Особено паметен е парадът на 6 май 1937 г., когато при изключителна тържественост царят връчва на полковете от софийския гарнизон новите бойни знамена. От знаменната зала в Двореца са извадени за последно сбогом и старите, обвеяни с барутен дим и неувяхваща слава полкови светини, за да бъдат отнесени в Пантеона на българската слава. Под звуците на "Шуми Марица" шестте стари знамена на славните софийски полкове, разпокъсани от стотици куршуми, обикалят целия площад.
Софийският митрополит Стефан поръсва всяко от новите бойни знамена със светена вода с думите: "Благославя се и се освещава това военно зйаме, за да пребъде вечно славата на българската войска, тъй както е вечен животът!" След това Борис III с позлатено чукче заковава на всяко от тях позлатен гвоздей с вензела си. Той лично връчва бойното знаме на всеки полкови командир.
Тържественият парад е предвождай от кавалерите на ордена" За храброст", чиято достойна осанка въпреки побелелите коси трогва не едно сърце. И на този, както на всички други паради ветераните и инвалидите от войните са на специална почит и царят лично се ръкува с всекиго от тях.
Тази прекрасна полувековна традиция е отменена с един замах с 16-о постановление на Министерския съвет от 2.05.1947 г., което определя за боен празник на войската - септември. След три години празникът е преместен на не по-малко печална дата - 23 септември, в чест на злощастния септемврийски бунт от 1923 г. Днес погледът на българския воин отново е отправен към св. Георги Победоносец - поне на 6 май.