БЪЛГАРСКА ЕКЗОТИКА

Покрай топ новината за свинския грип, който заплашва цялото земно кълбо, и някои действия на една близка доскоро нам страна, които носят същия епитет, някак си незабелязано тече визитата на германския генерален прокурор Моника Хармс, която е на посещението в нашата страна по покана на българския си колега Борис Велчев. И която, общо взето, доста дипломатично фиксира едни нашенски порядки, които няма как да бъдат наречени другояче, освен свински.
Живеем ден за ден, после ще мислим какво да правим с тлъстата мръвка - тя и без туй е кът по трапезите. Сигурно ще ни се наложи да оправдаем и славянското "гостоприемство" - дано го направим достойно.Но госпожа Хармс, въпреки великолепното си възпитание, бръкна право в раната на ежедневието ни, което вече 20 години сме принудени да водим. Та тя ни рече, че в Европейския съюз ценели бързото наказателно преследване. И че наказанието трябвало да бъде налагано почти веднага след извършване на съдебното деяние. Едва тогава хората щели да имат доверие в съдебната система. Точна и безпощадна оценка на ставащото в правосъдната система у нас.
Заболя ме повече, отколкото ако грипчето се прехвърли и върху агнетата. Повече и от факта, че от русофил съм на път да се превърна във фоб. Защото ако тези свинщини витаят нейде из въздуха, аз всеки ден се сблъсквам с несправедливостта в своето ежедневие.
Убийци се разхождат на свобода, мастити крадци карат бентлита и само от време на време, когато Европа ни кори за тях, Темида вземе, че ги тури за малко в ареста. Или само ги привика за обяснения.
Интересно е как г-жа Хармс би коментирала прясната новина, че двама следствени ще се кандидатират за депутати. И че шансовете им да станат такива са съвсем благоприятни. Как ще коментира, че един педофил дълго време продължаваше да си тътри задника из кулоарите на парламента? И само той ли е престъпникът там... Лошото е, че ЕС очевидно е вдигнал ръце от българската екзотика. И като не може да ни спаси от собственото ни правосъдие, се опитва поне да оварди фондовете си от нашенските измами. Европа дава, но България в затвора не вкарва тези, които вземат - в тъмното и под масата. Затуй звучат тъжно думите на умната госпожа: " Останах с впечатлението, че българските ми колеги са на добър път."
Къф път бе, госпожа! Двайсет години пътуваме. И тъгуваме.