Диктаторът бил страстен комарджия

Да играе, да рискува, да печели -това жизнено кредо на Стефан Стамболов най-точно го обрисува като личност. Особено ярко се проявява то в страстта му към хазарта. Запален комарджия, някогашният хъш играел на всякакви видове карти с всякакви хора, без разлика на ранг и положение. Случвало се по цели денонощия да не стане от масата. Пронизителният му поглед не само лесно отгатвал състоянието на противниците, но и сякаш ги хипнотизирал, подчинявал. Най-много обаче му помагала решимостта му да рискува докрай. Когато губел, той продължавал да играе, като непрекъснато удвоявал мизата, докато в крайна сметка картата не се обърнела и не си възвърнел загубеното.
От учителя на Фердинанд по български език Добри Ганчев научаваме, че когато новоизбраният княз обикалял страната заедно с майка си и Стамболов, премиер-министърът устройвал комарджийска вакханалия почти във всеки град. Веднага искал карти ако нямало, нареждал тутакси да се купят и канел местните първенци на масата. Ако те успявали да се "покрият" , задоволявал се с част от свитата. В Калоферския манастир, където отседнали, до 3-4 часа в стаята му се играела бакара. Слагали стражар да слухти и пази, тъй като Кобургът мразел картоиграчеството. Веднъж обаче стражарят заспал, князът го прескочил, влязъл без почукване и какво да види? В стаята едва се диша от дим, по масата купчини злато и сребро, на пода раздрани и нахвърляни каити. смачкани папироси. От Фердинанд мразел картоиграчите. Отвратен, Фердинанд смъмрил първия си министър и с гнуслива гримаса излязъл. Съвсем навреме, за да не чуе сочната ругатня, раздала се зад гърба му.
Като всеки диктатор, и в играта на карти Стамболов създавал свои правила. Той дава картите, "банката" е винаги в него - другите трудно вземат кредит от нея, но за него това не важи. Не можеш да напуснеш играта, дори да съзнаваш, че ти е време - как да разсърдиш всесилния? "Деца имам бе, Стамболов, какво искаш от мене!", проплаква при една такава ситуация Димитър Греков. Характерен е случаят с Ото Билек, представител на няколко чуждестранни фирми у нас. Двамата играят в софийския Юнион клуб - Билек има късмет и
постоянно печели. Изнервеният премиер непрекъснато удвоява мизата и по такъв начин загубата му се качва на 16 000 наполеона. "Гърлото на Стамболов почна да изсъхва. Той каза пак " квит или дубъл". Б. се изчерви и мълчеше, не знаеше какво да прави. Касаеше се за огромната сума 320 000 франка, които той вече печелеше и които можеше да изгуби изведнъж, ако продължи играта. Стамболов беше блед, очите му горяха и силно светеха, един отрицателен отговор на Б. можеше веднага да го опропасти. Но Б. няма смелостта да направи това. Той отговори с пресипнал глас: "Да." Раздадоха се картите и Стамболов спечели." Вижда се, че печалбите на премиера идвали най-вече от страха на другите играчи да го оставят да загуби. Как смеел Билек да се противопостави на "силния човек" утре като нищо той можел да го изгони от страната! Ако в двореца и пред дипломатическия свят е принуден да "пази поведение", в хазарта Стамболов отприщва грубостта и безцеремонността си докрай. Веднъж в Пловдив хвърля една петолевка право в лицето на министър Иван Салабашев, който се тюхка за загубата си. За печалбите си обича да разказва дълго, гаврейки се с противниците си, сладостно описвайки и най-дребните перипетии на играта. Веднъж все пак е уличен в мошеничество, но изобщо не трепва. "Занаятът е мръсен, каква честност търсиш?" е отговорът му и играта продължава пак по неговите правила...