Първият досег с големия артист ми направи огромно впечатление. Пред мен стоеше човек с исполински ръст и пронизващ поглед. Говореше бавно, естествено, без никаква поза. В същото време богатирската му осанка излъчваше голям респект." Така баритонът Петър Золотович, който заедно с директора на Софийската опера Мойсей Златин посреща на гара Драгоман Шаляпин, описва великия бас.През октомври 1934 г. по покана на руската емиграция у нас Шаляпин посещава България и гастролира на сцената на Операта и на Народния театър с бурен успех. Пет вечери българските любители на музиката гледат и слушат Шаляпин в три от коронните му роли - на Борис Годунов от едноименната опера, на княз Голицки и хан Кон-чак от" Княз Игор". Спектаклите му са истински триумф. След края на последното представление, засипан от овации и комплименти, Фьодор Иванович се обръща към публиката: "драги приятели, още от детството си съм чувал за далечната родна страна, която тръгнали да освобождават моите бра-
тя руси. И тогава слушах една песен, която и до днес пазя в своето сърце. Тя се пее така." И подхваща "Шуми Марица окървавена..." Цялата зала става на крака, по лицата на мнозина се стичат сълзи. Точно по това време са възобновени дипломатическите отношения между България и Съветска Русия. Като политически представител на Съветите у нас пристига Фьодор Разколников. Син на генералска щерка и дякон, член на Болшевишката
партия от 1910 г. и любимец на Троцки, той заема важни партийни и държавни постове, подвизава се и като писател, художник, журналист. Вестникарите у нас не пропускат да отбележат с какъв вкус той и жена му обзавеждат дома си и посолството с изискани дамаски и мебели, шикозни полилеи, старинни картини и вази, много от които идват с багажа му. Дипломат с опит от Естония и Дания, Разколников очевидно започва да променя възгледите си за правилността на болшевишките методи. Той е силно обезпокоен от продължаващите репресии срещу стари партийни кадри в родината му и затова, когато през 1938 г. го викат незабавно в Москва, не се завръща, а заминава на Запад. Установява се във Франция, откъдето пише открито обвинително писмо до Сталин. Задочно изключен от партията и обявен за" враг на народа", на 12. Х.1939 г. Фьодор Разколников почива при странни обстоятелства -паднал от прозореца. Мнозина виждат в това "дългата ръка" на НКВД. Именно във Франция бившият червен дипломат се среща с Шаляпин и му разкрива, че и той е трябвало да стане жертва на Сталиновия терор, разпрострял се далеч зад граница. По време на гастрола му в България съветските тайни служби са готвели покушение срещу него. Планът бил големият певец да бъде арестуван тайно и отвлечен, а след това погубен. Макар да се познава отдавна с Горки, а през 1919 г. да има и лична среща с Ленин, Шаляпин си е спечелил ненавистта на новата власт с едно парично дарение за бедстващи руски културни дейци в емиграция, което прави през 1927 г. През август "за подпомагане на белогвардейците" той е лишен от званието народен артист и му е забранено да влиза в СССР. Известието за лишаване от съветско гражданство му връчва един наш сънародник - българинът Кръстьо Раковски, който тогава е посланик на СССР във Франция. Великият бас напуска посолството разплакан.
Мистериозна е и смъртта на Фьодор Шаляпин -човек с богата физика и здраве, той умира само за няколко месеца през 1938 г. в Париж. Лекарите с недоумение вдигат рамене и определят състоянието му като някаква странна, много рядко срещана форма на левкемия. В средите на емиграцията се говори, че и в този случай личи "почеркът" на съветските тайни служби. В последния ден на великия певец по всички френски и английски радио-канали звучи неговият глас в знаменитата ария на умиращия Борис Годунов.
Няма коментари:
Публикуване на коментар