четвъртък, 11 юни 2009 г.

Стамболов вадил пищов, за да обладае жена

През 1885 г. Петко Каравелов оглавява второто правителство на либералите, а Стамболов е председател на Народното събрание. По това време той е почти всекидневен сътрапезник в дома на министър председателя, чиято съпруга Екатерина е интелигентна и образована жена. Още при запознанството им тя е удивена от двойствената му физиономия. Когато говори предпазливо, гладко, с богата нюансировка в гласа, Стамболов й се струва " донякъде привлекателен". Мълчеше ли, нещо зверско се отпечатваше в лицето му, очите му под дебелите черни вежди изпитателно се впиваха в събеседниците, иронична усмивка кривеше дебелите му устни, а без нея лошият разрез на устата издаваше низките инстинкти на дива натура", пише в спомените си Екатерина Каравелова. Въпреки вниманието, с което удостоява домакинята, Стамболов не успява да спечели приятелството и доверието й. Една случка веднага след Съединението й показва колко е била права в резервите си. Докато мъжът й и княз Батенберг са на път за Пловдив, Екатерина и едногодишната й дъщеричка Рада, току що пристигнали от Русе, са принудени да преспят в наета софийска квартира. В другата половина на къщата се намира ресторант "Бое-мелбург". Едва легнала, уморената от път жена е смутена от неприлични песни, викове и смехове, чуващи се зад стената. Между всички особено изпъква скокливият глас на Стамболов - той не знае, че Каравелова се е завърнала, и се е разпищолил докрай. Пиянската оргия в това съдбоносно за страната време не само не дава на нея и на детето й да спят, но и бързо декласира председателя на парламента в очите й.
Друг един случай окончателно сваля маската на благоприличие, надявана в обществото от Стамболов. Останала сама един следобед вкъщи, Каравелова не се чувства добре и казва на слугинята да не приема никого. Скоро обаче Стефан Стамболов с мъжка компания нахлува в антрето и без да се притеснява от отсъствието на домакините, влиза в столовата и поръчва да сложат самовара. Екатерина е в съседната стая -дели ги само една врата. Така тя е принудена да изслуша разговори,"каквито дотогава и след това
никога не бях чувала". Разпуснато и безпардонно Стамболов разказва за „разни свои связи с жени и подробно за последния си роман с госпожа 3.", без да се притеснява от интимни подробности "из развитието на тоя роман, достигането конечната цел и бързото разочарование". Двамата му спътници на няколко пъти се опитват да спрат циничните му подигравки и присмех, ала той ги сипе без срам. Как се е чувствала зад вратата добродетелната руска възпитаничка, която цял месец след венчавката си остава девствена поради свян от секса, дори не можем да си представим. Ясно е, че оттук нататък за нея Стамболов си остава "първобитен човек с азиатски наклонности" . В спомените си Екатерина Каравелова признава още, че тази случка й послужила да не вярва ни в уверения на любов вечна, ни в мъжки клетви." Кога някой в момент на ослепение заплашваше да се самоубие, пред мене мигновено възкресяваше обстановката в еврейската къща, когато Стамболов със смях занимаваше компанията как е вадил револвер, за да накара обезумялата жена да се поддаде на неговото желание..."

Няма коментари: