неделя, 7 юни 2009 г.

СВЕТИ ГЕОРГИ ПАЗИ БЪЛГАРСКОТО ВОЙНСТВО

"Българите ми се довериха и докато вярват в мене, аз ще ги пазя н никога няма да ги изоставям на бойното поле."
Тези думи според едно предание изрекъл сам св. Великомъченик Георги пред няколко млади български боляри конници. Скоро след покръстването на иашия народ небесният Победоносец е възприет за покровител на българското войнство. Това не е случайно - тъкмо от това време са запазени най-голям брой предания за чудотворството му.
Закрилничеството на светеца се проявява още по времето на Симеоновите войни с маджарите през 894-896 г. Малко преди решителната битка един млад наш воин на име Климент /кръстен на св. Климент Охридски и напътствай от него в Христовата вяра/ попада в голяма беда. Объркан и уплашен, той се загубва сред телата на убитите си другари и хуква да бяга към един хълм. Четирима маджари на коне препускат след него с извадени мечове. В този съдбоносен момент му се явява сам св. Георги със златно копие в ръка. Той укрива в гъст облак нещастния момък и преследвачите го подминават. После Чудотворецът го подслонява на едно скрито място, за да пренощува. Климент заспива и насън отново вижда св. Георги, който му съобщава, че войната ще бъде спечелена от българите, и му посочва място да се укрие. По-късно светецът по чудодеен начин връща момъка при близките му.
Старобългарският Ръкописен пролог от IXX-ХX век, който се пази в БАН, ни запознава с един удивителен разказ, известен като "Чудото на св. Георги с българина". Този българин, наречен Георги, на смъртното си легло разказал своите перипетии на игумена и братята в приютилия го далеч от родината му манастир. Той се представил само като" един от новопокръстения български народ" и разказал на монасите за делото на княз Борис-Михаил. Чудесата с Георги станали също по време на войните с маджарите. При една загубена битка, когато враговете били по дирите му, неговият жребец взел да изнемогва. Виждайки края си, момъкът призовал Бога за помощ и извикал още: "Свети Георги, при светото Кръщение свещеникът ме нарече на твоето име; аз съм твой раб, избави ме сега от езичниците!" Предният десен крак на коня затънал в земята и се счупил, а Георги успял да скочи и се скрие в една долчинка. Маджарите вече тичали към коня му и краят бил близо, но той отново с вяра призовал Господ да му изпрати своя мъченик Георги на помощ. Едва изрекъл тия думи, жребецът дотърчал при него съвсем здрав. Българинът го яхнал и недосегаем за вражеските стрели, начаса се намерил в своето село, което се намирало на три дни път от това място.
След време, когато цар Симеон пак почнал да събира войска срещу маджарите, явил се насън на Георги мъж голобрад и тъй светъл, че не можел да бъде гледан в лицето. Той му заръчал да си купи друг кон, защото сегашният, който го спасил през миналата битка, ще умре внезапно на третия ден от тръгването. Заповядал му още да одере по чудо оздравелия тогава крак на коня и каквото намери там, да не употребява за нищо друго, а само за кръст и да мълчи за всичко, докато не види славата Божия. "Господарю, кой си ти, на когото не мога да гледам лицето?", попитал момъкът. "Аз съм Христовият раб Георги, когото ти молитвено призоваваше", отговорил светецът и изчезнал.
Преди да отиде на война, Георги повикал свещеника да отслужи молебен, заклал най-хубавия си вол и по десет овце и свине, които раздал на сиромасите. Тръгнал, както му поръчал великомъченикът, с два коня и наистина на третия ден по-старият паднал и издъхнал. Когато одрали крака му, намерили под коляното три железни обръча, които държали здраво пукнатата надлъж кост. С много труд Георги ги извадил и те скоро му потрябвали. Връщайки се жив и здрав от войната, той заварил жена си болна от огница. След седмица-две, като видял, че спасение няма, взел обръчите и се помолил: "Господи, по молитвите на Тази, която Те е родила, и на светия Твой угодник Георги, изцели Твоята рабиня Мария!" Сетне положил върху нея първо единия, после втория обръч, и когато това сторил и с третия, жена му начаса станала здрава от леглото. Тогава Георги помолил ковача да му екове от тях кръст.
Много чудеса станали с този кръст - и бесове прогонвал, и недъзи изцеля-вал, и на война спасявал. Все с името и по молитвите на св. Георги Победоносец, който никога не е отвръщал лице и от българския род.

Няма коментари: