Гениалните луди

Поведението на гениалните личности често е предизвиквало недоумението на съвременниците им. Неуравновесени, ексцентрични, необщителни или натрапчиво фамилиарни, непредсказуемо избухливи, капризни и обидчиви -повечето или всичко от изброеното влиза в характеристиката на велики творци от миналото до наши дни. Макар че биографите често се опитвали да придадат симпатичност и на най-чудатите им качества, анализът на постъпките, начинът им на общуване и разбира се, на творчеството им, оставя съмнение за дълбоки психични изменения.
Представители на психиатричната мисъл още преди век са забелязали, че изключителни личности се раждат обикновено в семейства, в които един от родителите се явява носител на потенциални дарби, а другият - на психични отклонения. Именно душевната болест се оказва ключът към вселената на изключителните им способности, а често - и към нерадостната им съдба.
Например слухови или зрителни халюцинации, характерни за душевните разстройства, са мъчили много от тях, при това не само нощем, какъвто бил случаят с Албрехт Дюрер, Йеронимус Бош, Балзак, Те имали и съвсем немотивирани за околните страхове, което ги хвърляло често в депресивни състояния. Великият руски поет Пушкин пък страдал от мъчителна хипохондрия и всеки момент очаквал да получи мозъчен кръвоизлив. Блез Паскал живеел с ужаса, че внезапно зад гърба му ще се отвори бездна и държал винаги наблизо стол, за чиято облегалка тревожно се вкопчвал от време на време.
Хората, страдащи от различни психози, имат неустойчиви връзки с обективната реалност и обикновено се чувстват по-добре сред собствените си фантазии. У шизофрениците обаче случващото се около тях може да придобие внезапно зловещ смисъл. Това съсипвало живота на творци от ранга на художника Ван Гог и мислителя Ницше. Гогол, унаследил от майка си прогресираща шизофрения, още в детството си проявявал пълна отчужденост към всичко и живеел в свой сомнамбулен свят. Бил дотолкова обсебен от собствените си видения, че демонстративно презирал околните. Патологичното високомерие, което развивал с годините, го лишило от всякакви приятелства. Именно нему принадлежи метафоричният израз "смях през сълзи", но вероятно авторът е влагал в него и далеч по-конкретен смисъл.
Известно е хиперманиакалното поведение, демонстрирано от испанския гений Салвадор Дали, задълбочило се дотам, че в края на дългия си живот той остава в дълбока самота и дори прислугата му го напуска. Автобиографичните му книги са истинско съкровище не само за обожателите на творчеството му, а и за психолозите, които по тях могат да проследят проявленията на неговата параноя. Типично за страдащите от това психично разстройство, той бил изключително непредвидим. От общителен и забавен събеседник внезапно ставал груб, даже зъл. Пословичната му ексцентричност била подхранвана от неистовата му суета и чувство за превъзходство, а съпругата си превърнал в обект на обожание.
Най-драматична е може би съдбата на епилептиците. Достоевски, наследил тази предразположеност по бащина линия, получил първия си епилептичен припадък, когато бил 30-годишен. От веднъж - два пъти месечно припадъците зачестили, ставали все по-продължителни и това развило у автора на "Идиот" страх от прогресираща деградация. Но въпреки страданията на болестта, писателят изглежда се боял от възможното й лечение. Обяснението е, че малко преди началото на всеки пристъп изпадал в екстаз, за който признал: "Не зная дали това блаженство продължава секунди, часове или месеци, но вярвайте ми, всички радости, които животът може да ми даде, не бих заменил за него."
Проследявайки живота на много гениални творци, някои автори са на мнение, че творческият им процес е резултат на житейски и здравословен дискомфорт. Нещо повече, те обясняват тяхната гениалност като следствие на психическо разстройство, а самият творчески акт - като терапия, дори като анестезия за душевните и физическите им страдания.
Така или иначе, при пялата несъвършеност на собствения си характер гениите успяват да създават образци на съвършенството и вселенската хармония. И всъщност това е, което ги отличава от нас, обикновените луди.