Китки за красота и здраве

Невенът, или наричан още магдаленско цвете, дъждовно цвете и мъртвешко цвете, освен в градини, избуява и като самораслек по селските торища и ниви. Това доказва, че той съвсем не е капризен и е лесен за отглеждане. Невенът е предпочитана китка в градината не само заради красотата на жълто оранжевите си цветчета, но и заради неговите лечебни качества. Това цвете е известно и с това, че предсказва какво ще бъде времето - ако седем часа след утрото цветчетата му са затворени, това значи, че още същия ден ще вали. Заради това в миналото невенът се е считал за най-точен дъждопоказател.
В народната медицина растението се използва изцяло - ведно с цветовете, стъблата и листата. Билкари твърдят, че невенът трябва да се бере само при силно слънце, тъй като тогава лечебната му сила е най-голяма.
Сокът от пресните дръжки премахва брадавици и краста, а чаената запарка от невена лекува лишеи и подувания на жлезите, като с нея се мажат пострадалите места. Измиването на очите с хладък чай усилва зрението, а промивки със запарка от цветето лекуват трудно заздравяващи рани.
За всякакви лишеи и рани по кожата може да си приготвим домашен мехлем, като размесим накълцан на ситно невен със свинска мас. Ако някой има непоносимост към свинска мас, за приготвянето на мехлема може да използва и растителна мазнина.
Две равни чаени лъжички цветчета от невен в чаша вода са благотворно пургативно средство за разхлабване. Лавандула за лек и гонене на молци
В градината или на балкона лавандулата разнася ухание, което се долавя и в дома. Произходът на това растение е от района на Средиземно море, среща се в Южна Франция, приморските Алпи, Източна Испания, Италия и Северна Африка. Лавандулата е светлолюбива култура, затова трябва да и се избере огрято от слънцето място, което.й помага да натрупа повече етерично масло в цветовете. Трябва да се има предвид обаче, че тя не понася прекомерна влага. Не е необходимо да я пресаждаме. Презимува на закрито или на открито
място, но ако расте на двора, през студените месеци трябва да и осигурим зимна защита от натрупани върху нея борови клонки. През пролетта клонките се отстраняват и растението се подрязва.
Лечебните свойства на лавандулата са много - тя действа нервноуспокоително, болкоуспокояващо и дезинфекционно, прилага се при неврастения, сърдечна невроза, мигрена.
В българската народна медицина лавандулата се употребява при шизофрения, парализи, газове, гастрит, безсъние, виене на свят, ревматизъм, ускорено сърцебиене, главоболие, стомашни болки. Наложена на лапи, тя помага при стомашни болки, парализи, ревматизъм, натъртване, ужилване или ухапване от насекоми. Запарка от билката се използва за жабурене при зъбобол и гаргара при гърлобол. За целта 1 супена лъжица от билката се залива с 400 мл. вряла вода и кисне 1 час. Изсушените цветове на лавандулата съдържат успокояващи, дезодориращи и подпомагащи храносмилането вещества. Използват се като чай, за бани и средства за поддържане на тялото. Свежият мирис на лавандулата е повод клонки от нея да се поставят между прането, с което се свързва и латинското й име. Цветовете на растението, поставени между дрехите, прогонват молците.