Степна кобилка

Тя била именно такава - в душата й нямало място за равнодушие. Страстно живяла, страстно играла на сцената и в киното, страстно любила, страстно желаела щастието - просто, женско, такова, от което да ти се разтупти сърцето и да ти се насълзят очите.
В началото на юли миналата година иконата на съветското кино Нона Мордюкова се пресели при приятелите си Василий Шукшин, Владимир Висоцки, Андрей Миронов... Кралицата на екрана е включена от Британската енциклопедия „Кой кой е" в списъка на 10-те най-велики актриси на XX столетие.
Най-голяма от децата в семейството, казачката Нона имала проблеми в училище. Цялото й същество се противяло на всякакви ограничения и рамки. И вкъщи се бунтувала тежко й било да се справя с отглеждането на петте по-малки братя и сестри...
Нона решила да става актриса. За изпита в Академията по филмово изкуство в Москва подготвила както всички кандидат-студенти стихотворение, басня иоткъс от драматична роля. За разлика от останалите момичето избрало мъжки монолог. А когато от комисията, явно заинтересувани от „природния феномен”, й казали да импровизира нещо, представила себе си - казачката. Първокурсничката веднага била забелязана от преподавателя Сергей Аполинариевич Герасимов. Той имал зад гърба си много филми. Във всичките играла и неговата красива жена (били 20 години заедно), вече звезда на съветското кино - Тамара Макарова. Но страстта му към Нона била всепоглъщаша. Особено след като снимал „Млада гвардия" с Мордюкова в ролята на Уляна Громова. Той даже й направил предложение. Тя го завела в родния си край на сгледа. За студентите и артистичните среди Герасимов бил бог и цар - висок, малко над 40-те, елегантно облечен. Най-близките и съседите обаче започнали да подмятат на Нона: „Ти какво, млад не можа ли да си намериш, та такъв плешивец доведе?" Не се омъжила. Но скоро след това се влюбила и станала жена на своя състудент Вячеслав Тихонов (по-късно също звезда на съветското кино). През 1950 година се родил синът им Володя...
Нона Мордюкова не пушела и не пиела, но била страхотна компаньонка - пеела, шегувала се - ис-гински вулкан от страсти. Гой изригвал твърде често. Редили се малки и големи роли, а сякаш в синхрон с тях - малки и големи любови в кадър и в живота. Само че всичките тези мъже, които се оказвали до нея, така и не могли да намерят място в сърцето й. А със съпруга си се чувствала самотна, все нещо не й достигало, макар и да били заедно. С Василий Шукшин (пак звезда на съветското кино) нещата се задълбочили, но тя не се решила да зареже мъжа си...
През 1963 година се развела с Тихонов. Синът им вече бил голям - красив, умен, талантлив, също избрал актьорската професия - но имал проблем със сърцето. Двама негови много близки приятели умрели от предо-зиране с наркотици. Нона изобщо не си помисляла, че и с нейния Володя може да се случи такова нещо... Но през юни 1990 г. се случило. Владимир умрял от сърдечна недостатъчност, причинена от предозиране с опиати.
Чак след осем години се снимала във филма „Майка”. Ролята се получила възвишена и трагична. За този период режисьорът Денис Евстигнеев разказва така: „Тя бе заобиколена от петима млади артисти, вече доста наложили се. Отнасяха се към нея с безгранично възхищение. Можеше да тропне с крак и всички ние щяхме да се изпънем като струни, но тя никога не си позволи нещо подобно. Никога не се възприемаше, помълчала и после казала: „Ой, Шурка, за Бога не трябва да се разговаря, а да се мисли...”. Ето такава обикновена и велика е тя във всичко. Звезда.