Навръх столичния квартал „Слатински редут" кацна минаре. Всъщност такова е публичното тълкуване на ОНОВА НЕЩО, което било „творческо решение на архитекта" моля ви се... В мига, в който ужасена го зърнах, едва не припаднах.Беше една тиха и кротка семейна идилична неделя, в която, както традицията повелява, обядвахме с децата й техните невръстни дечица на моя девети етаж. Ястието и десертът бяха подобаващо вкусни, а употребеният алкохол в никакъв случай не бе замътил до такава степен мозъците ни, че да халюцинираме. Живо минаре! Помня, още на мига се пошегувахме, че ако в пет часа подир обяд излезе ходжата да запее и огласи квартала с молитви от Корана, няма да се учудим. Шега, шега, ама бая се размислихме що ще чини ОНОВА НЕЩО от лъскав метал над кръглия помпозен купол на новата жилищна сграда на срещуположната страна на улицата. Моя милост е човек с будна гражданска съвест и искам да кажа, че никак не ми е приятно, както и (дебело подчертавам) на всичките мои съкооператори и на останалите жители на този хубав столичен квартал, да пречупвам гледката си към Витоша през едно ... минаре.
След като дечурлигата си заминаха по живо, по здраво, водена от здравословно комшийско и гражданско (подчертавам) любопитство, изприпках да питам що е ОНОВА НЕЩО, дето е кацнало срещу моите джамове. Намерих за щастие един разговорлив човек от самия строеж, който с отривисто кимане на глава и усмивка потвърди моите първични предположения. Минаре бе, минаре... Ама иначе било висше архитектурно творческо решение на архитекта. Има си диплома човекът и може да забоде всяка своя откачена идея на един покрив - от космическа ракета до минаре! Свободия до шия!
Ние, жителите на квартала, дето не искаме минарета пред прозорците си, безгласни букви ли сме? Поне да беше джамия, та да имаше някакъв смисъл. А то - обикновена изгъзица!...
Няма коментари:
Публикуване на коментар