На корицата на „Златния стан" е снимана уникална хурка-ликадка от района на Югоизточна България. Този предмет прилича по-скоро на творба на изкуството, отколкото на нещо, с което жените са прели памук и коноп през 60-те и 70-те години на миналия век. Украсата е правена с така наречената овчарска резба. Предметът прилича хем на православен кръст, хем има формите на женска фигура. Интересното е, че в Странджанския край, където ги правят, това не е дело на майстор. Изработват се от обикновените мъже, в свободното им време, обяснява Красимира Кръстанова.Според нея хурката-ли-кадка има невероятна ритуална сила в живота на старите странджанки. Ако младо момче хареса момиче и му подари такъв предмет, това е явен знак, че го харесва. При женитба мъжът сам трябва да издяла и украси ликадката за съпругата си. И я подарява или на годежа, или на сватбата, или след „обезбулването". То е на третия ден след женитбата. В районите като Странджа Сакар тази традиция е продължила почти до наши дни. Аз съм намирала тези предмети от ходенето си „натерен" в онзи район през 80-те години. Старите жени все още си пазеха тези хурки, разказва специалистът по етнология.
В дома си има малка колекция от такива стари изящни предмети. Най-странният от тях обаче е една издялана дървена пръчица, в чийто долен край са оставени да стърчат оригиналните й клончета. „Това е „джуруляк" -нещо като едновремешен миксер. С него българките са бъркали ястията си, когато е трябвало да ги смесят с нещо", казва г-жа Кръстанова. После показва как е въртян с две длани миксерът от времената, когато парната машина все още е била чудо на технологията.
„Обиколила съм десетки села у нас. Хората трябва да започнат да ти вярват и да ти имат доверие, преди да успееш да вникнеш напълно в начина им на живот. Хубаво е да останеш и живееш в един район поне няколко дни. Етнологията хем търси традициите, хем и съвременността. Когато вникнеш в стереотипите на една група, после можеш да й помогнеш да преодолее предразсъдъците си", твърди доктор Кръстанова. „В Странджанския край е виждала много обезлюдени села. Съществуват и доста места, запазили традиционната си архитектура. Но в същото време вече има и многомодерни домове и хотели за почиващи - казва тя. - Дали модерният човек още вярва на преданията за лековити води и магически енергийни места? Онова, което е свързано с човешкото здраве и вярванията за него, ще се възпроизвежда непрекъснато. Пак ще се ходи на лековито аязмо, пак ще се правят молебени за раждане на дете или добро здраве. А самият ритуал може да се трансформира и модернизира непрекъснато", обяснява тя.
По време на обиколките си спомни интересно посещение в село Еркеч, което е между Варна и Бургас. „Нямаше автобуси за връщане всеки ден и аз помолих да ме настанят в някоя местна къща. Прие ме старата баба Петра. Дъщеря й Катя веднага ме попита: „Знаеш ли къде си дошла? Майка ми е прочута баячка, лечителкаи гледачка на боб!" Попитах баба Петра настина ли гадае на боб и тя ме изненада: „Дори ще те науча и ти да го правиш!" И седна и ми показа как прави това. Гледането на боб се оказа проста система от комбинации - зърната, ако паднат така, значи едно. Ако изглеждат другояче, смисълът се променя. Чисто и просто става въпрос за система. Поисках да ми обясни за баенето и тя беше откровена: „Ако ти кажа как става, ще си загубя силата!" А след това ми предложи: „Дай аз да ти бая, все едно си болна, пък ти гледай и слушай! Така аз ще спазя принципа, пък ти ще научиш каквото те интересува". Това е една гъвкава система при българите - хем дава нормите на поведение, хем начините те да бъдат заобиколени, ако ни се струват неразумни", подчертава доктор Кръстанова.
Покрай родителите си се запалила по етнологията. Те винаги са се интересували от миналото и историята. „Така, преди да защитя докторат, се научих да тъка и изработвам текстил. Дори станах член на Задругата на майсторите, а навремето това беше много трудно нещо - спомня си тя. - Много млади хора записват специалността етнология в Пловдивския университет. Тя има най-висока акре-дитация и за нея се борят студенти с много силен бал. Едни от тях се интересуват от изучаването на традициите, а други се насочват към програмите по културен туризъм и културно проектиране", добавя Красимира Кръстанова.
Няма коментари:
Публикуване на коментар