Така пееше някога Видин Даскалов и всички му пригласяха. Защото и мелодията беше хубава, а и за жените си е истина. Че сме хубави като ангели, така си е. Но дали и душите ни са ангелски?!Жената винаги е била в центъра на вниманието - на събитията, на войните дори. Тачена и обиждана, обичана и мразена, хубава и грозновата... Зависи от гледната точка, от ъгъла, от който е гледана. Но каквато и да е жената в очите на другите, тя си остава онова нежно цвете, което се нуждае от грижи и любов. За да може момиченцето да стане девойка, а тя да се превърне от жена в белокоса кралица-владетелка на човешкото множество. Може мъжете да отричат, но доказано е, че жената е по-силната, по-търпеливата, по-любвеобилната. Тя е стожерът, тя е огнището, тя е огледалото, в което се оглеждат всички. Тя е онази невидима везна, която трябва да уравновесява събитията, за да успокои, да стопли, да оправи объркания свят и възникналите спорове.
Жената е тази, която с ласкава длан ще приспи детето, ще прогони с нежност умората, напрежението и злостта от лицето на мъжа. Ще изглади с обич гънките в човешките взаимоотношения. Тя носи товара на семейните грижи, на родителските права, на служебните несгоди. А трябва винаги да е усмихната и любвеобилна. Да не издава умората и негодуванието си. И трябва да е уважавана и обичана, да се свещенодейства пред нейния образ.
Може да не е светица, но е готова да приеме цялата любов на света. За да може, когато си отива, с гордост да каже: „Живях достойно! ? Може да не дадох всичко от себе си, но поне това, което съм сторила, е било за доброто на всички!"
Няма коментари:
Публикуване на коментар