Казанлъшко-балканската русалка

Родена е на 10 февруари 1849 г. в Казанлък, в дома на заможния търговец на розово масло Вълчо Миразчиев. Той бил корав човек и не допускал съдружници в доходната си търговия. Конкурентите му се съюзили и със заплахи го принудили да емигрира във Влашко. Установил се в Гюргево и отворил тухларска работилница. Много хъшове намирали в нея препитание и подслон. Тодорка завършва в Казанлък девическото училище. В Гюргево се омъжва за казанлъчанина Петко Бакърджиев, който бил пръв помощник и доверено лице на баща й. Покрай хъшовете в тухларната Тодорка се включва в революционното движение и получава псевдонима Дългата коса. Често пренася през Дунава вестници, писма, книги и оръжие. В Русчук винаги отсяда в дома на Баба Тонка.
Тодорка била красива, напета жена с необикновено дълга коса. Всички революционери, които са оставили спомени, пишат по няколко реда за нея. Любен Каравелов я нарича „нашата казанлъшко-балканска русалка". С особено патетични слова я описва Стоян Заимов: „Дамата от Казанлък е висока, едра и стройна гиздосия, с черни очи и правилни черти на лицето... Когато говори, малко заплита, но тя е от ония пелтеци, които природата нарочно създава, за да покаже какво ще се рече приятно-музикална реч... Обноските, гласът, гизда-востта, разумният поглед, черните гъсти вежди и гъста коса на тази хубавица правят особено впечатление на наблюдателя... И действително, като че ли казанлъшката трендафилова долина е слепила в това нежно същество отбор на всичко най-нежно, що е имала, като че ли трендафиловата долина е изляла всичките си скъпи благовония в състава, от който е направила тази горска русалка."
Тодорка прекрачва тогавашните обществени норми и табута, като става актриса и се включва в трупата на Добри Войников. Появява се на сцената с одеждите на княгиня Райна и Десислава. По онова време било „неморално" да играят жени, особено семейни. Прочутата пиеса „Райна княгиня" е поставена на русенска сцена от Добри Войников между 1872 и 1874 г.и на нея за първи път у нас главната роля играе жена Тодорка Бакърджиева.
След Освобождението семейство Бакърджиеви се преселва във Варна, където неочаквано Петко умира. Останала вдовица с малко дете, Тодорка продължава да е театрална актриса и една от любимките на публиката. През 1888 г.бившият печатар от Дановата печатница вПловдив, казанлъчанинът Иван Попов, и писарят Васил Кирков купуват в София едно място (днес там се намира Народният театър) и построяват със заем дървена барака. Наричат я театър „Основа". На 4 декември театърът разтваря врати - представена е пиесата „Хубавата Сидония" от Шоке. Сред основателите на първата професионална трупа е и Тодорка Бакърджиева.
През 1891 г. актьорите тръгват из страната да изнасят спектакли. По пътя в трупата възниква! конфликти. Причината е Тодорка Бакърджиева. която въпреки че е придружавана от 10-годишния си син Светослав, напористо ухажва младия си колега Васил Кирков. Никой не е в състояние да възпре увлечението й. Актьорът Димитър Антонов открито говори, че „с такъв неестествен и несъответстващ на възрастта брак нашият млад, талантлив и със светло бъдеще артист би загинал безвъзвратно, ако свърже съдбата си с тази жена..."
На 13 август трупата пристига в Русе и играе три пиеси - „Благородникът", „Галилей" и „Влюбените воденичари". Представленията се изнасят в салона на Никола Балкански, който се намира на гърба на ул. „Александровска", срещу старата пожарна команда.
Конфликтите не престават. Бакърджиева, „вечно неспокойна и винаги предразположена да се кара и вдига скандали", е обзета от „неоправдана подозрителност и болезнена ревност". Само да види, че някоя от останалите актриси поглежда или говори с Кирков, тя се спуска отгоре й като „разярена тигрица,за да й издере очите и да я обсипе с цинични и груби думи".
На 20 август трупата пристига в Разград. На следващата сутрин младият Кирков „с едно крайно притеснение" съобщава на колегите си, че от този -жа Бакърджие-ва е негова годеница и ги кани да почетат събитието с по чаша бяло вино. Всички са като попарени. През септември трупата гастролира във Варна. Бакърджиева плува в свои води, тук има близки и роднини. На 14 септември 1891 г., в 10 часа, в дома на прочутия капитан Петко Киряков се извършва венчавката на Тодорка Бакърджиева с Васил Кирков. Едновременно се венчава и сестрината й дъщеря Екатерина Христова с актьора Георги Златарев. Капитан Петко сияе от радост, доволен и щастлив да види в дома си такава рядка радост - две сватби в един ден. Сред гостите има и няколко млади и хубави туркини, дошли от любопитство да видят българска сватба. Младоженките са натъкмени с бели рокли и накичени с цветя. Когато венчават Кирков, при размяната на пръстенитеедна от младите туркини не издържа и казва: „Ох, ох, отиде момчето! Язък, язък! Тю... брее... Яндъ,яндъ... (Изгоря, изгоря...)".

* * *

Семейството се установява в София. Тодорка полага трогателни грижи за младия си съпруг, настоява той да замине да учи драматическо изкуство в чужбина. Привлича за каузата и д-р Иван Шишманов, тогава началник на отделение при Министерството на народното просвещение, който от своя страна се застъпва пред министъра Георги Живков. В началото на 1893 г. Кирков заминава за Виенабез право на пътни пари, само с оскъдна стипендия от 100 лв. месечно. Записва се в театралното училище на известния педагог Макс Ото. Получава нередовно парите от Българя и след пет месеца прекъсва учението и се завръща в София. Заема отново мястото си в трупата...
Тодорка забравяла текстовете, фъфлела на сцената и непрекъснато се карала. Васил Налбуров и Иван Попов се опитвали няколко пъти да убедят министър Живков да я уволни, но срещали отказ. Зад много министерски писалища седели бивши поборници, които тачели своята съратница от революционните години. Особено силно се разгаря брожението срещу Тодорка през 1894 г., когато за режисьор на трупата е назначен Радул Канели, завършил предната година драмати-ческата школа на Рабгов в Петербург като стипендиант на Фердинанд. Канели не си поплюва и държи Тодорка да напусне трупата по „неспособност". Васил Кирков е силно засегнат и на 29 август 1894 г. пише прошение до Министерството на просвещението, в което се жалва, че в трупата цари нездрава атмосфера, която трови актьорите и неим позволява да се развиват творчески. Кирков твърди, че той и съпругата му са несправедливо преследвани и че бил ощетяван при раздаването народите. Това се дължало на съперничеството между режисьора и актьорите, защото отнетите роли той запазвал за себе си. В отговора си Канели обвинява Кирков, че след завръщането си от Виена станал прекалено капризен и претенциозен...
Скоро отношенията между Тодорка и Кирков започват да боксуват. Семейният бюджет силно е изтънял - спряна й е поборническата пенсия. Голямата възрастова разлика също си казва думата. След четири години бракът им се разпада. Сцената вече носи на Тодорка само огорчения и тя я напуска. Постепенно потъва в самота и забрава. Настъпват тежки години на крайна немотия. Изпада в депресия и получава тежко психическо заболяване. Умира на 8 март 1934 г. в Горна баня, където е погребана. След развода си с Бакърджиева Васил Кирков среща в театъра своята голяма любов - Надя, учителка в софийско училище. Дълго и упорито ухажва бъдещата си съпруга. Много време му трябва да сломи съпротивата на родителите й, които и дума не давали да се издума за зет артист, при това разведен. В крайна сметка любовта побеждава и Надя става съпруга на Кирков. Бракът им е щастлив и трае 24 години, прекъсва го смъртта на артиста. Двамата имат шест деца, едното от които умира малко момиченце - блъсва го кола. От стреса Кирков заболява от диабет.
Големият актьор изиграва десетки блестящи роли, но образът на Хамлет му донася безсмъртна слава. След близо 40-годишна кариера през 1926 г. Кирков е уволнен от театъра, защото бил стар и паметта му отслабнала. Когато му съобщили новината, той казал само: „Кой може да уволни Кирков!?" С понижено самочувствие той обикаля провинцията, участва в театрални спектакли в Пловдив и Плевен, където се задържа през сезона 1927/28 г. като режисьор и актьор. Трябвало да понесе още унижения - отнета му е титлата „Почетен артист", после му е спряна добавката от 3000 лв. към пенсията. Кирков се разболява и остава дълго в болница. На 28 ноември 1931 г. Кирков умира от рак. На колоните на Народния театър е окачен надпис: „Първият артист Васил Кирков почина". Погребан е величествено, два дни хиляди млади и стари се прекланят пред тленните му останки.
Синът на Бакърджиева - Светослав, известно време пътува с майка си из провинцията. Включен е в трупата и изпълнява малки роли. Особено умело играе момиченцето от „Картоиграчите", за което публиката винаги го награждава със силни ръкопляскания. Но сцената не примамва Светослав. Той завършва Военното училище. Като офицер участва в двете войни и достига чин подполковник. След Ньойския договор напуска армията и се занимава с търговия.