Древния кръстопътен Пловдив

В град на кръстопът заедно са живели винаги хората в Пловдив, в този древен кръстопътен град, където са се срещали епохи, култури, нрави, носени от различни краища на света. Живели са НЕРАЗДЕЛНО: българи, гърци, турци, евреи, арменци, цигани... И не са знаели днешните думи „глобализация", „интеграция", „толерантност", „космополитизъм" ... Те просто приемали своите различия като даденост, която им е разнообразявала живота. И се раждали весели истории от техните специфични особености, които подслаждали еднаквостта на катадневието им. От уста на ухо се носели шегите и анекдотите за българи, евреи, арменци, турци, цигани...Защото само политици и държавници са ги делели. Те били тези, които кроели, прекроявали държави, местели граници, издигали стени между хората, хвърляли ги един срещу друг в кръвопролития и убийствени разпри и войни. За да разпарчатосат земите, откъсвали близки и сродници. А хората знаели, знаяти днес - няма разлики, които да ги делят, нито физиологични, нито расови, нито верски! Животът ни човешки е кратък сън тук, на тази приказна Земя, която е наш общ дом, за който трябва ЗАЕДНО да се грижим, за да го опазим за нас, човеците!
Когато бях дете, в Пловдив още имаше квартали, махали, условно наречени „еврейски", „арменски", „цигански"...Това деление вече е спомен. Младите почти не го знаят. Още много отдавна жителите започнали да се омешват, защото са дишали един и същи въздух, пили са една и съща вода, често се женели помежду си от тия „смесени бракове" се раждали деца красиви, умни, работливи, които също се влюбвали в този приказен град Пловдив, където устройвали своя семеен и професионален живот.
Една лека ограда ни делеше в родния ми дом в „Кършиака" със съседите ни турци, но през нея колко баници, баклави, халви, тиквеници си предавахме! Празниците ни ставаха ОБЩИ. Смехът, плачът прелитаха през тарабите и правеха по-леко съпреживяването на семейните тревоги, скърби, радостни и щастливи мигове... Защото народът ни е казал: „Няма по-близък и по-ценен от съседа!"
После ученичеството ми премина в „Мараша", в еврейската махала. Повечето от съседите ни по това време (1949 г.) се изселваха в Палестина - така казваха на новата си държава. Много отидоха, единици се върнаха, други се преселиха после в Швейцария, в Испания, в САЩ. Родните им къщи останаха тук, в Пловдив. Как ли са ги сънували, как ли са се пренасяли денем и нощем в града на тепетата, как ли са звънели в душите им песните на птиците, думите на приятелите им, словата на учителите им?
Когато някои от тях си идваха, плачеха от радост като се срещахме, търсеха с очи и сърце спомените си детски, младежки, семей-ни... Заедно с еврейчетата играехме, учехме, ходехме по лагери и бригади и никога, ама никога не сме се делили! Различието във външен вид е било само повод зараждането на веселие, забава, вицове. Не помня да е имало ДЕЛБА помежду ни, която да ни е ограбвала физически, умствено, душевно. И със съседите евреи си подавахме съдовес национални вкусотии, разменяхме си рецепти за манджи, сладкиши. Днес, когато се срещам с прияте^ лите си евреи, си говорим за махалата, връщаме времето назад, греем се в него, защото както старото вино опива, така и споменът стопля.
Евреите в града ни се занимаваха с търговия. По-бедните, по-необразованите търгуваха със семки, ядки, с печена тиква и с „магазинче" - подвижна количка, успяваха да изхранят себе си, семействата си, че и дом да си построят. Нямаше еврейско семейство без собствена къща и днес едни от найтхубавите къщи в Пловдив са останали от заможните евреи. Те имаха магазини за платове, за обувки, за кинкалерия на Главната улица на града. Как обичах да влизам в добре подредените им, пъстримагазини, отрупани с разнообразна стока! И как умееха да посрещат клиентите, да ги предразполагат, да им угаждат. Беше невъзможно да излезеш, без да си купил нещо! Защото те правеха от търговията почти изкуство. Не е случайно, че се носеше една приказка за стар евреин, който умирал и жена му довела цялото домочадие при него, за да се простят. Той слушал как тя изреждала синове и внуци и казал: „Е, всички са дошли. Ами кой е в магазина?"
От евреите пловдивчани са взели тяхната предвидливост, пестеливост, благоразумие. И аз обичам да се подготвям за зимата още през лятото - като видя зимни дрехи и обувки добри и с изгодна цена, набавям си ги предварително. Така са оцелели здравите корени на еврейския народ, пръснат от безмилостната история по света. Оцелявали са и са просперирали, та и досега има една шега, че „на световния пазар един евреин струва колкото трима арменци".
Но към арменците имам голяма симпатия! Може би тук влиза в роля „законът" за привличането на противоположностите, защото аз съм бяла, руса, синеока, а арменците са със силни и ярки черти, тъмнооки, къдрокоси. Имам много приятели арменци. Те са сърдечни хора със златни ръце, прочути майстори златари, часовникари, шивачи... Захвърлила ги е съдбата по разни краища на Земята, но те са съпричастни един кьм друг, трудолюбиви и необикновено жизнени, витални, весели. Спътници неизменни в живота им са песните, музиката, шегигс. Нали помните, че до последните дни на тежкия живот на големия ни пое! Яворов верни му останаха приятелите арменци, в чиято компания той се е чувствал добре? Затова им е посветил едно от най-хубавите си стихотворения „Арменци". А те са народ благодарен, признателен! Издигнали са му паметник в Ереван - красивата столица на Арменската република. Паметник на Яворов те посреща и в духовното имсредище в Стария Пловдив, където живее голяма част от арменската общност. Тук са събрани на едно място арменска църква, параклиси, училища, читалище...И когато в ранна есен се чества църковният празник „СурпКеворк" (Свети Георги), дворът се изпълва с достолепни, красиво облечени и усмихнати арменци, с техни приятели и съмишленици. Особено мило е да слушаш жизнените им песнопения, да чувстваш сплотеността им, загрижеността им един за друг. Това ги е съхранило, спасило в жестоката съдба, която им е отредила историята.
Затова и аз, водена от обич и интерес към арменците, когато живях в Москва, в първото си излизане извън Русия, отлетях за Армения. В душата ми останаха красивите здания на Ереван, изкусните паметници, пръснати из страната им, потресаващият мемориал, посветен на жертвите от геноцида... Всичко, което видях, беше рожба на талантливите арменски майстори архитекти, художници, скулптори. А те са и още големи математици, астрономи, композитори, музиканти, певци! Надарен народ! Опазил си чедата, съхранил си особеностите, нравите, фолклорните ценности със старание и с особен хумор, от който и до днес се раждат весели приказки и анекдоти. Няма да забравя как в автобусната си екскурзия из Ереван спряхме доедно голямо, но не особено интересно здание и се питахме какво ли ще е това, а екскурзоводката ни рече, че не бива да сме дошли тук и да не сме видели „Радио Ереван", откъдето почват арменските вицове.
Много от хубостите на Армения съм запаметила, но най-важното е, че в душата ми са влезли арменците с гостоприемството си, с изкуствата си, с отзивчивостта си и верността към род и Родина. И в родния ми Пловдив арменското присъствие винаги е било ярко и важно. До голяма степен чарът на града на тепетата се дължи и на своеобразието, което му придава неговата арменска общност, живееща и до днес около и в Стария град.
В Пловдив са много и циганите. Запомнила съм едно предание за появата им по нашите земи. Когато започнало придвижването на турците от дълбочината на Азия към Мала Азия и към Европа, османците намерили на река Чингам едно племе с неизвестно име. Мъже и жени пеели, свирели, говорели високо, живеели безгрижно. Не били много, затова турците ги взели със себе си - да ги веселят. Не ставали за бой, за война. Жените не били и за харема, а ги взели за слугуване. И понеже нямали име, нарекли ги чингами, от река Чингам, та после станали цигани...
България е накръстовище и по земите й са минавали много народи! Но знаем, че точно от смесването на боите се раждат красивите картини, та и нашитекрасиви хора са родени о омесването, от сливанет на различното. А появилит се напоследък противо поставяния на различнит етнически общности са па от управляващите, от иконс мическите сблъсъци, коит дойдоха от тоя безкрае преход към „нов живот” Икономическите сътресени разместиха улегналите плас тове в многонационални! ни етнически прослойм забравиха си, объркаха с местата много от хората. Иначе, мъдрите човеци знаят, помнят, че хубости красотата се ражда от пъстрото, от разнообразни колорит!