ТАКА ДАЛЕЧЕН И БЛИЗЪК…

Не че откривам топлата вода, но като се гмурна по-надълбоко в същността на житейските неща, стигам до извода, че всичко в този свят наистина е относително. Примери колкото щеш: природолюбителят например ще съзерцава величието на горския огромник - дъба, разперил мощни клони в небето. Ще се прехласва пред мъдростта божия, че колкото са му клоните нависоко, толкова са корените му надълбоко. Ако има чувство за хумор, ще плъзне ласкаво длан по жилавия му ствол, ще му прошушне (във връзка с корените): „Хей, приятелю, не ти стига висенето, ами си имаш и богат нощен живот". Ако пък край тази красота мине някой „манговец”, ще го огледа от всички страни, ще го потупа по дънера (както потупва „манговицата" по задника) и ще плюне заканително: „Ех, де да ми беше подръка брадвичката, що дръво ще накълцам на манговчетата за огрев...
Та думата беше за относителността. Дядо Боже правилно е отделил делниците от празниците, казано накратко: шест към едно. Но нали Негово величество човекът всехитрува, разбутал делничния ред, тарикатски вмъкнал в стройната му редица то не би „Бабинден", „Ден на полицая", „Ден на металурга", „Ден на жената".. .Какво му беше лошото на този последния споменат ден. В жилите му течеше гореща кръв и страстни желания за плътски лудории. И млади булки, и жени, тръгнали към пенсия, го очакваха с нетърпение. Що цветя и букети прегръщаха от любящите си съпрузи и мъже темерути. Що банкети се вихреха. Имаше и подаръци силно веществени - от мъжете любовници. По предприятия и учреждения ставаха най-големите свалки. Главни счетоводители безцеремонно целуваха подчинените си служителки. Случваше се заводски шефове да врътнат ключа на някоя канцеларска стая... Наистана, какво му беше лошото на този уж мразовит, но горещо сърдечен ден, та някой най-безцеремонно му дръпна шалтера. Ама така стана то - тъй наречената демокрация нацвъка куп дивотии, а 8 март взе да й пречи.
Относителността и тук изплези език: „Аре, бегайте с тези селении, соц-дивотии и партийна секретарщина!", крещят демократчетата. Даже вместо Трифон Зарезан докараха Свети Валентин. Какъв ти 8 март! Него сигурно в СССР са го измислили!...
Така е, младостта владее света. В нея е ножът, в нея е саламът. Днес възрастните жени (не искам да кажа бабички), преживели осмомартенските лудории, подсмърчайки, си го честитят телефонно. И добавят: „Ех, Ваня, спомняш ли си?...
Е, добре де, каквото било - било! Нищо не ни пречи на този ден (въпреки високото кръвно) да си гаврътнем по чашка, да си спомним с добро толкова далечния и близък празник.