На около 7 километра от Угърчин, в северна посока, се намира местността Буков дол. Ако Иван Вазов е имал възможността да посети този район на Предбалкана, преди визитата си в Тетевен, суперлативите му за красотата на нашенската природа щяха да се отнасят за района на Буков дол. Този дол започва там, където се допират границите на местността Съртърла и дъбовата гора на мерата, а завършва с вливането си в река Каменица, недалеч от село Драгана. Източният бряг на дола е много по-стръмен, дори непроходм, каквито са урвите, но еднакво красив през всички сезони на годината. Преобладаващите дървесни видове тук са букът и габарът, откъдето идва и наименованието на дола. Срещат се и дъбове, круши, дрян, дори представител на редкия вид скоруша. Пролетно време този бряг ухае от мириса на разноцветни теменуги, синчец, биволско око и други.Утрата тук не са тихи, а огласяни от птичи звуци. Короните на дърветата са окичени с гнезда на гълъби гриваци, гургулици, и крадливи свраки. Лъкатушещият поток обгръща тучни поляни, по които са пасли стадата на четири рода, обитавали района. От билото на източния бряг на дола се разкрива плодородна общинска земя,която през летните месеци е обагрена като пъстроцветен килим. В дълбочина се виждат билата на предбалкански възвишения, зад които са закътани много селца.
За Митко, споменът за Буков дол е многопосочен. Тук има един варовиков камък, който е пряко свързан с неговото раждане. В детските си години тук е пасял овцете и кравите на семейството, срещал се е с диви зверове като вълк, чакал и лисица, отровните змии усойници и пепелянки.
Изтичала е двадесет и петата година от началото на двадесети век. Изминали са седем години от края на Първата световна война, в която България е участвала на страната на победените.
Преди две години е имало въстание, известно като Септемврийското - 1923 година, а преди 13 години България е участвала в още две войни - Балканската и Междусъюзническата. Освен загуби на хора, национална територия и репарации към победителите, българите, които в болшинството са се занимавали със земеделие, са имали ограничени като количество обработваеми земи. По тази причина засе-ляните животът е бил много труден, дори примитивен, на много места скотски не-хигиеничен. До средата на XX век е имало хора, които съжителствали с добитъка си. Да не говорим за обработката на земята, която се извършвала с дървено рало. Кравата освен за разплод и млеконадой се използвалада тегли каруцата и хомота при обработката на нивите. Селянинът бил малко грамотен. "Ходил е бос и със закърпени дрехи, недоумит сутрин и небръснат. . В района на Буков дол в селото си хората имали къщи с малки дворчета и обикновено там през зимата живели жените с децата, които ходели на училище. Мъжете и през зимата по-често били на колибата, за да се грижат за добитъка. В тези колиби до средата на XX век са живеели около 600 души. Ако човек посети този район сега (началото на XXI век), ще констатира, че няма дори следа от жилищни или каквито й да е постройки. Местата са запустели и обрасли с трънаци.
***
Четвърти октомври 1925 година е бил един от все още топлите и слънчеви дни. Още в зори майката на все още неродения Митко и неговата баба преминават Буков дол и отиват на нивата, на която ще изрязват царевични кочани. При този вид работа, извършителите са почти непрекъснато наведени към земята. Някъде към обяд майката на бъдещия Митко почувствала родилни болки и веднага с бъдещата му баба тръгнали към колибата си. Бързащите жени стигнали двадесетина метра до поточето на Буков дол, седнали върху грамаден варовит камък и там се родило момчето. Баба му прерязала със сърпа си пъпната връв, измили се на поточето и след кратка почивка продължили...
До тригодишна възраст рожденикът живял на колибата. Тогава неговият брат трябвало да тръгва на училище, поради което и Митко живял през учебната година в селото.
През летния период, до завършване на гимназиалното си образование, момчето помагало на семейството, като пасло овцете и кравите. Участвало в окопаването на царевицата, в жътвата, вършитбата и другите селскостопански дейности. В спомените си за този период трайно е запаметило как, пасейки овцете, е седяло на пасището, когато край него минало чуждо куче. Подхвърлило му парче от хляба, който дъвчело, в очакване кучето да го вземе. Но това не се случило. Кучето си подвило опашката между задните крака и продължило към пасящите наблизо овце. Щом стигнало до най-хубавото агне, го захапало за врата, преметнало го върху гърба си и побягнало към храсталаците. Чак тогава овцете се разбягали на всички посоки. Момчето разбрало, че край него е минало на куче, а вълк.
...Понякога си спомня и за онези ранни есенни и късни пролетни дни, когато всеки понеделник тръгвало за училище от колибата. За да не закъснява за първия учебен час, излизало по тъмно. Като прибавим и страха от среща с диви зверове, вземало разстоянието на бегом.
Най-силно Митко се вълнува, когато си спомня за есента на 1943 година, когато учи в учителския институт в Стара Загора. Това е период, в който се води Втората световна война и има купонна система. Германски войски са дис-лоцирани почти навсякъде в България.
Заминал за Стара Загора, без да му издадат купон за хляб. Причината била, че баща му е комунист. От 15 септември до 20 декември 1943 година, се хранел само с варена царевица и печена тиква, за които не се искало купон. И взел, че написал писмо до кмета в родното си село, с което го предупреждавал - ако не му изпрати купони за хляб, да му мисли какво го чака, когато се прибере на село! Кметът праща писмото на началника на жандармерията, който се разпорежда за незабавно задържане и пращане автора на писмото в жандармерийската служба в Угърчин. После - транспортиране под конвой до Ловеч и предаване в околийското полицейско управление, 5 дни пълен глад в мазето на участъка върху въглищата. Стъл-бището на мазето нямало парапет. Още на първото стъпало получил ритник в гърба, пада и счупва прешлен на опашката си. На следващата сутрин с охрана от двама полицаи изминава 35 километра пеша, за да стигнат обратно до Угърчин. Вали сняг. Арестантът бил леко облечен, изтощен от глад и със силни болки в кръста. Пристигнали привечер, оставили го в карцера, върху циментовия под. През нощта се прибрал околийският началник и отишъл да го види. Мокритедрехи били замръзнали, тялото вкоченено и с висо! температура. Жандармeристът се погрижил да бъде задържан и брат му, а баща им всекидневно се явява в участъка, за да подписва, че не носи храна на партизаните.
Здравословното състояние на Митко се влошавало. Майката се поболя; от мъка и умряла...
И все пак Митко, издържал изпитите и се записал да продължи образованието си в Силистренския учителски институт.
През декември 1943 по искане на угърчинск; та полиция е арестуван Стара Загора. Срещу негс образувано дело по Закон за защита на държават С идването на 9.09.194 година делото остава без последствие.
На 10.09.1944 г. заедно партизаните влиза в Лов и участва в установяване на народната власт, като доброволец. В края на месеца заминава да продължи образованието си...
***
Завършил учителския институт през 1946 годш и пожелал да бъде назначен на работа в района Балчик. През този период имало призиви към младите учители да отидат в пораничните район, където нуждите били най-големи. Тръгнал за село Горучене. Училището било от от учебни стаи с дворно място 5 декара. Редом с него имало 70-метров геран. Като единствен водоизточник в селото се ползвал както за питейна вода, така и за водопой на добитъка. Имало назначен човек с ко който работел на геран Общинската администрация се състояла от кмета, наместник и прислужник, центъра на селото имат празно пространство за площад с две кръчми, това се изчерпвал броят на учрежденията и заведенията в селото. Електричество нямало, радиоприемни също. Учителите били двама мъже и една жена. Тя се настанила на квартира в една къща, а мъжете в училището. Изхранването на учителите се поемало от селяните поред. Занятията започвали навреме, но много скоро класните стаи се изпразвали - децата ходели да помагат на родителите си в полската работа. Така учили и недоучили, получавали оценки за завършено начално училище и прекратявали образованеието си. А дворът на училището бил голям, за да можел учителят да се подпомага, като го обработва...
Верен на идеята младите учители да работят в пограничните райони, Митко отива в село Студена, Свиленградско и още от първите дни научава, че в това село има болни от сифилис още от времето на кръстоносните походи. Освен това по време на Втората световна война нашите военни части били разположени вън от селото по тази причина. Това той споделил с четирима от младите учители. Олио, ориз и брашно получавали с купони. От селяните купували само яйца, боб и картофи. За вода, ходели нощм от далечен извор - не трябвало да се разбере от какво се притесняват учителите. Основно обядът бил пържени яйца. Митко си спомня, чрез през учебната година е изял поне хиляда яйца, после години наред не ги помирисвал. Така приключила практиката му като селски учител.
През месец април 1947 година Митко заминава за казармата. Служи в противовъздушен полк. Следвоенните години са тежки. Има купонна система. В казармата два дни седмично вместо хляб войниците получавали по два варени картофа. Обувките са брезентови с дървени подметки. След клетвата наборът заминава на лагер край морето. Само там била възможна безопасна стрелба по самолети. Не закъсняло и разпореждането, че там батареята ще зимува. Издълбали в земята дълбока и просторна яма за спално помещение /землянка/.
Така преминала зимата на 1947/1948 година. В късната пролет батареята се изнесла на палатки върху угар в района на Галата край Варна. През лятото войниците засищали глада си с месо от костенурки. Една нощ валял проливен дъжд. На сутринта вадите били протекли през палатката и изнесли бойните карабини, за да съхнат. Когато Митко вдигнал възглавницата си, под нея имало змия, с която незнайно колко време са в бригадирското движение на обектите Хинбоаз, линията Перник - Волуяк, химкомбината в Димитровград и други, се включили и войниците от батареята на Митко.
После когато се прибирал в родния Угърчин, му било предложено да кандидатства в Държавното противопожарно училище. Съгласил се. Назначен бил за инспектор в Окръжната пожарна служба на град Плевен. Следващата година е преназначен за инспектор преподавател в Държавното противопожарно училище в София, а година по-късно е повишен за н-к отделение (той и зам. началника по учебната част). Не минала и година, когато в МВР е създаден учебен отдел и той е преназначен на военизирана длъжност в него, за да се занимава с учебните дела в поделенията на противопожарните служби. През този период служителите не можели да се явяват по служебни въпроси още по-малко пред министъра, без да са уведомили за това прекия си началник. Това е първото нарушение, което Митко направил и за което не е наказан. Решил да постави въпроса за изпращане на пожарни специалисти на обучение в Съветския съюз. Обадил на секретаря на министъра и пожелал да го запише за прием. След кратко време секретарят позвънил на началника на управление „Кадри" и предал нареждането на министъра. Митко да се яви незабавно в кабинета му! Настъпила пълна суматоха. Началникът свикал ръководството, за да разбере дали някой знае защо министърът викал техен служител. Но чудото станало: След срещата министърът се обадил на началника на управление „Кадри" и наредил да сеподготви група от 10 противопожарни командири, за подготовка в московската школа. В групата да бъде включен и Митко.
Завършва школата с отличен успех през 1957 година, за което е обявен и за отличник на пожарната охрана на Съветския съюз.
Всичко вървяло добре, докато не започнали съкращенията в службите. Поделенията на противопожарната, за която е работил Митко, преминали към общинските съвети, а той - в поделение на МВР.
И се установил като кадровик в централното управление.
Един от зам.-министрите му възложил да проучи едно лице от провинцията и да подготви заповед за назначаването му. Преценката на кадровика била, че лицето имало наклонности към прояви, несъвместими с изискванията за служител на МВР. Зам. министърът споделил, че проучваният е син на негов приятел и как сега да му откаже?
Обаче Митко бил непреклонен... Същият ден в кабинета на този зам.-министър дошъл началникът на разузнавателното управление. Той искал да му препоръчат някой офицер, за да го назначи като кадровик в разузнавателно управление. „Няма по-подходящ от този човек, който и заради мен не направи компромис!" отсякъл зам.-министърът. Така Митко се превърна в „мръсно ченге" от ДС, както сега го наричат.
Политиката между двата лагера, наричана „студената война" се втвърдявала. В пресата са публикувани съобщения за нападнати ученици от семейства към посолствата на социалистически страни в САЩ. Това е.периодът, когато негърският водач Мартин Лутър Кинг развива бурна дейност за правата на негрите. Така че и вътрешните проблеми на страната допринесли за проявата на толкова брутални действия. Това наложило изпращането на специална охрана в дипломатическите ни представителства. Така Митко попаднал в САЩ...
...През пролетта на същата година се сбъдват опасенията на нашите анализатори. Негърският водач Мартин Кинг е убит. Негрите в столицата започват да разбиват, грабят и палят магазини. Няколко дни градът е в пламъци и дим. По улиците се движат блиндирани коли и войници. Където успее да засече грабители, полицията им прави снимки. Впоследствие ги разпознава и задържа.
Църквата оказва помощ на пострадалите. В продължение на месец ги храни, дава им дрехи и одеяла...
В тази година, посред бял ден, когато се връщала от училище, била нападната и голямата дъщеря на Митко. Бандитите я повалили на тротоара и с камък я блъскали по главата. Движението по улицата е интензивно, но никой не спира колата и не се намесва. Такова по принцип е поведението на всички американци към
инцидентите. Всеки се спасява по единично...
... Митко изчакал да изтече и втората година, с което приключвал престоят му в САЩ. Понеже не бил отзоваван, написал писмо на външния министър, с което му напомнил, че макар и да има неограничени права, не може да нарушава българските закони относно щата и щатната дисциплина. Министърът препратил писмото до началника на разузнаването...
На Митко възложили, след завръщането му от САЩ да осъществява връзката между МВР и разузнавателното управление. После го пенсионирали.
Тогава бил на 49 години, имал дъщеря на 12, трябвало да работи, но като пенсионер не можел да взема заплата повече от 120 лева.
През 1980 година Митко постъпил на работа във външнотърговската организация „Енергоимпекс" в служба „Личен състав". От там е бил предложен за задгранична работа, но по семейни причини отказал. Болести...
Първоначално с главоболие, после и с припадък, започват проблемите на дъщеря му, която е бита в САЩ. Трябвало да минат години, за да се разбере, че има доброкачествени тумори на мозъка. Правят й пет операции, в резултат на което изгубва слуха си, получава пареза на краката и сега е инвалид. Внуците му са над 24-годишни. Не знам дали негласно винят и дядо си, че е водил майка им в чужбина, в резултат на което те също са потърпевши. А той, пустият му Митко, роден върху камък сред полето, все още вярва, че е защитавал интересите на Родината си. А нищо, че го наричат „ченге с нечисто минало"...
***
Тук Митко се унася в спомени.
Когато рухването на един свят става пред очите ти, а ти си участвал по някакъв начин в изграждането му съвсем доброволно, съзнавайки, че това, което вършиш, е в интерес на българското общество, е израз на морал. Унищожаването на този морал сега се заменя със съблазнителното консумативно мислене. С внушаването, че правото е на страната на силния, ане на справедливия. В ранна възраст децата попадат под влияние на бездуховността. И в крайна сметка стават част от консумативната среда на населението, която не допринася за общото развитие и усъвършенстване на нацията.
Статистическите данни показват, че броят на децата, които пушат и пият, употребяват наркотици, отпадат от училище, расте. Резултатите от кандидатстудентските изпити сочат, че знанията на учениците са все по-незадоволителни. Все по-малко четат.
България и за в бъдеще ще остане бедна страна, ако продължава да се унищожава държавната собственост. Тя не трябва да пада под 50%, ако ще се води социална политика.
Тук Митко се унася в мълчание. После се усмихва тихо и загадъчно. Като че ли си спомня афоризма: „Казах им нещо и ме направиха на нищо"... А може и да не се случи така. Няма по-голям съдник от съвестта. Митковата е чиста...
За Митко, споменът за Буков дол е многопосочен. Тук има един варовиков камък, който е пряко свързан с неговото раждане. В детските си години тук е пасял овцете и кравите на семейството, срещал се е с диви зверове като вълк, чакал и лисица, отровните змии усойници и пепелянки.
Изтичала е двадесет и петата година от началото на двадесети век. Изминали са седем години от края на Първата световна война, в която България е участвала на страната на победените.
Преди две години е имало въстание, известно като Септемврийското - 1923 година, а преди 13 години България е участвала в още две войни - Балканската и Междусъюзническата. Освен загуби на хора, национална територия и репарации към победителите, българите, които в болшинството са се занимавали със земеделие, са имали ограничени като количество обработваеми земи. По тази причина засе-ляните животът е бил много труден, дори примитивен, на много места скотски не-хигиеничен. До средата на XX век е имало хора, които съжителствали с добитъка си. Да не говорим за обработката на земята, която се извършвала с дървено рало. Кравата освен за разплод и млеконадой се използвалада тегли каруцата и хомота при обработката на нивите. Селянинът бил малко грамотен. "Ходил е бос и със закърпени дрехи, недоумит сутрин и небръснат. . В района на Буков дол в селото си хората имали къщи с малки дворчета и обикновено там през зимата живели жените с децата, които ходели на училище. Мъжете и през зимата по-често били на колибата, за да се грижат за добитъка. В тези колиби до средата на XX век са живеели около 600 души. Ако човек посети този район сега (началото на XXI век), ще констатира, че няма дори следа от жилищни или каквито й да е постройки. Местата са запустели и обрасли с трънаци.
***
Четвърти октомври 1925 година е бил един от все още топлите и слънчеви дни. Още в зори майката на все още неродения Митко и неговата баба преминават Буков дол и отиват на нивата, на която ще изрязват царевични кочани. При този вид работа, извършителите са почти непрекъснато наведени към земята. Някъде към обяд майката на бъдещия Митко почувствала родилни болки и веднага с бъдещата му баба тръгнали към колибата си. Бързащите жени стигнали двадесетина метра до поточето на Буков дол, седнали върху грамаден варовит камък и там се родило момчето. Баба му прерязала със сърпа си пъпната връв, измили се на поточето и след кратка почивка продължили...
До тригодишна възраст рожденикът живял на колибата. Тогава неговият брат трябвало да тръгва на училище, поради което и Митко живял през учебната година в селото.
През летния период, до завършване на гимназиалното си образование, момчето помагало на семейството, като пасло овцете и кравите. Участвало в окопаването на царевицата, в жътвата, вършитбата и другите селскостопански дейности. В спомените си за този период трайно е запаметило как, пасейки овцете, е седяло на пасището, когато край него минало чуждо куче. Подхвърлило му парче от хляба, който дъвчело, в очакване кучето да го вземе. Но това не се случило. Кучето си подвило опашката между задните крака и продължило към пасящите наблизо овце. Щом стигнало до най-хубавото агне, го захапало за врата, преметнало го върху гърба си и побягнало към храсталаците. Чак тогава овцете се разбягали на всички посоки. Момчето разбрало, че край него е минало на куче, а вълк.
...Понякога си спомня и за онези ранни есенни и късни пролетни дни, когато всеки понеделник тръгвало за училище от колибата. За да не закъснява за първия учебен час, излизало по тъмно. Като прибавим и страха от среща с диви зверове, вземало разстоянието на бегом.
Най-силно Митко се вълнува, когато си спомня за есента на 1943 година, когато учи в учителския институт в Стара Загора. Това е период, в който се води Втората световна война и има купонна система. Германски войски са дис-лоцирани почти навсякъде в България.
Заминал за Стара Загора, без да му издадат купон за хляб. Причината била, че баща му е комунист. От 15 септември до 20 декември 1943 година, се хранел само с варена царевица и печена тиква, за които не се искало купон. И взел, че написал писмо до кмета в родното си село, с което го предупреждавал - ако не му изпрати купони за хляб, да му мисли какво го чака, когато се прибере на село! Кметът праща писмото на началника на жандармерията, който се разпорежда за незабавно задържане и пращане автора на писмото в жандармерийската служба в Угърчин. После - транспортиране под конвой до Ловеч и предаване в околийското полицейско управление, 5 дни пълен глад в мазето на участъка върху въглищата. Стъл-бището на мазето нямало парапет. Още на първото стъпало получил ритник в гърба, пада и счупва прешлен на опашката си. На следващата сутрин с охрана от двама полицаи изминава 35 километра пеша, за да стигнат обратно до Угърчин. Вали сняг. Арестантът бил леко облечен, изтощен от глад и със силни болки в кръста. Пристигнали привечер, оставили го в карцера, върху циментовия под. През нощта се прибрал околийският началник и отишъл да го види. Мокритедрехи били замръзнали, тялото вкоченено и с висо! температура. Жандармeристът се погрижил да бъде задържан и брат му, а баща им всекидневно се явява в участъка, за да подписва, че не носи храна на партизаните.
Здравословното състояние на Митко се влошавало. Майката се поболя; от мъка и умряла...
И все пак Митко, издържал изпитите и се записал да продължи образованието си в Силистренския учителски институт.
През декември 1943 по искане на угърчинск; та полиция е арестуван Стара Загора. Срещу негс образувано дело по Закон за защита на държават С идването на 9.09.194 година делото остава без последствие.
На 10.09.1944 г. заедно партизаните влиза в Лов и участва в установяване на народната власт, като доброволец. В края на месеца заминава да продължи образованието си...
***
Завършил учителския институт през 1946 годш и пожелал да бъде назначен на работа в района Балчик. През този период имало призиви към младите учители да отидат в пораничните район, където нуждите били най-големи. Тръгнал за село Горучене. Училището било от от учебни стаи с дворно място 5 декара. Редом с него имало 70-метров геран. Като единствен водоизточник в селото се ползвал както за питейна вода, така и за водопой на добитъка. Имало назначен човек с ко който работел на геран Общинската администрация се състояла от кмета, наместник и прислужник, центъра на селото имат празно пространство за площад с две кръчми, това се изчерпвал броят на учрежденията и заведенията в селото. Електричество нямало, радиоприемни също. Учителите били двама мъже и една жена. Тя се настанила на квартира в една къща, а мъжете в училището. Изхранването на учителите се поемало от селяните поред. Занятията започвали навреме, но много скоро класните стаи се изпразвали - децата ходели да помагат на родителите си в полската работа. Така учили и недоучили, получавали оценки за завършено начално училище и прекратявали образованеието си. А дворът на училището бил голям, за да можел учителят да се подпомага, като го обработва...
Верен на идеята младите учители да работят в пограничните райони, Митко отива в село Студена, Свиленградско и още от първите дни научава, че в това село има болни от сифилис още от времето на кръстоносните походи. Освен това по време на Втората световна война нашите военни части били разположени вън от селото по тази причина. Това той споделил с четирима от младите учители. Олио, ориз и брашно получавали с купони. От селяните купували само яйца, боб и картофи. За вода, ходели нощм от далечен извор - не трябвало да се разбере от какво се притесняват учителите. Основно обядът бил пържени яйца. Митко си спомня, чрез през учебната година е изял поне хиляда яйца, после години наред не ги помирисвал. Така приключила практиката му като селски учител.
През месец април 1947 година Митко заминава за казармата. Служи в противовъздушен полк. Следвоенните години са тежки. Има купонна система. В казармата два дни седмично вместо хляб войниците получавали по два варени картофа. Обувките са брезентови с дървени подметки. След клетвата наборът заминава на лагер край морето. Само там била възможна безопасна стрелба по самолети. Не закъсняло и разпореждането, че там батареята ще зимува. Издълбали в земята дълбока и просторна яма за спално помещение /землянка/.
Така преминала зимата на 1947/1948 година. В късната пролет батареята се изнесла на палатки върху угар в района на Галата край Варна. През лятото войниците засищали глада си с месо от костенурки. Една нощ валял проливен дъжд. На сутринта вадите били протекли през палатката и изнесли бойните карабини, за да съхнат. Когато Митко вдигнал възглавницата си, под нея имало змия, с която незнайно колко време са в бригадирското движение на обектите Хинбоаз, линията Перник - Волуяк, химкомбината в Димитровград и други, се включили и войниците от батареята на Митко.
После когато се прибирал в родния Угърчин, му било предложено да кандидатства в Държавното противопожарно училище. Съгласил се. Назначен бил за инспектор в Окръжната пожарна служба на град Плевен. Следващата година е преназначен за инспектор преподавател в Държавното противопожарно училище в София, а година по-късно е повишен за н-к отделение (той и зам. началника по учебната част). Не минала и година, когато в МВР е създаден учебен отдел и той е преназначен на военизирана длъжност в него, за да се занимава с учебните дела в поделенията на противопожарните служби. През този период служителите не можели да се явяват по служебни въпроси още по-малко пред министъра, без да са уведомили за това прекия си началник. Това е първото нарушение, което Митко направил и за което не е наказан. Решил да постави въпроса за изпращане на пожарни специалисти на обучение в Съветския съюз. Обадил на секретаря на министъра и пожелал да го запише за прием. След кратко време секретарят позвънил на началника на управление „Кадри" и предал нареждането на министъра. Митко да се яви незабавно в кабинета му! Настъпила пълна суматоха. Началникът свикал ръководството, за да разбере дали някой знае защо министърът викал техен служител. Но чудото станало: След срещата министърът се обадил на началника на управление „Кадри" и наредил да сеподготви група от 10 противопожарни командири, за подготовка в московската школа. В групата да бъде включен и Митко.
Завършва школата с отличен успех през 1957 година, за което е обявен и за отличник на пожарната охрана на Съветския съюз.
Всичко вървяло добре, докато не започнали съкращенията в службите. Поделенията на противопожарната, за която е работил Митко, преминали към общинските съвети, а той - в поделение на МВР.
И се установил като кадровик в централното управление.
Един от зам.-министрите му възложил да проучи едно лице от провинцията и да подготви заповед за назначаването му. Преценката на кадровика била, че лицето имало наклонности към прояви, несъвместими с изискванията за служител на МВР. Зам. министърът споделил, че проучваният е син на негов приятел и как сега да му откаже?
Обаче Митко бил непреклонен... Същият ден в кабинета на този зам.-министър дошъл началникът на разузнавателното управление. Той искал да му препоръчат някой офицер, за да го назначи като кадровик в разузнавателно управление. „Няма по-подходящ от този човек, който и заради мен не направи компромис!" отсякъл зам.-министърът. Така Митко се превърна в „мръсно ченге" от ДС, както сега го наричат.
Политиката между двата лагера, наричана „студената война" се втвърдявала. В пресата са публикувани съобщения за нападнати ученици от семейства към посолствата на социалистически страни в САЩ. Това е.периодът, когато негърският водач Мартин Лутър Кинг развива бурна дейност за правата на негрите. Така че и вътрешните проблеми на страната допринесли за проявата на толкова брутални действия. Това наложило изпращането на специална охрана в дипломатическите ни представителства. Така Митко попаднал в САЩ...
...През пролетта на същата година се сбъдват опасенията на нашите анализатори. Негърският водач Мартин Кинг е убит. Негрите в столицата започват да разбиват, грабят и палят магазини. Няколко дни градът е в пламъци и дим. По улиците се движат блиндирани коли и войници. Където успее да засече грабители, полицията им прави снимки. Впоследствие ги разпознава и задържа.
Църквата оказва помощ на пострадалите. В продължение на месец ги храни, дава им дрехи и одеяла...
В тази година, посред бял ден, когато се връщала от училище, била нападната и голямата дъщеря на Митко. Бандитите я повалили на тротоара и с камък я блъскали по главата. Движението по улицата е интензивно, но никой не спира колата и не се намесва. Такова по принцип е поведението на всички американци към
инцидентите. Всеки се спасява по единично...
... Митко изчакал да изтече и втората година, с което приключвал престоят му в САЩ. Понеже не бил отзоваван, написал писмо на външния министър, с което му напомнил, че макар и да има неограничени права, не може да нарушава българските закони относно щата и щатната дисциплина. Министърът препратил писмото до началника на разузнаването...
На Митко възложили, след завръщането му от САЩ да осъществява връзката между МВР и разузнавателното управление. После го пенсионирали.
Тогава бил на 49 години, имал дъщеря на 12, трябвало да работи, но като пенсионер не можел да взема заплата повече от 120 лева.
През 1980 година Митко постъпил на работа във външнотърговската организация „Енергоимпекс" в служба „Личен състав". От там е бил предложен за задгранична работа, но по семейни причини отказал. Болести...
Първоначално с главоболие, после и с припадък, започват проблемите на дъщеря му, която е бита в САЩ. Трябвало да минат години, за да се разбере, че има доброкачествени тумори на мозъка. Правят й пет операции, в резултат на което изгубва слуха си, получава пареза на краката и сега е инвалид. Внуците му са над 24-годишни. Не знам дали негласно винят и дядо си, че е водил майка им в чужбина, в резултат на което те също са потърпевши. А той, пустият му Митко, роден върху камък сред полето, все още вярва, че е защитавал интересите на Родината си. А нищо, че го наричат „ченге с нечисто минало"...
***
Тук Митко се унася в спомени.
Когато рухването на един свят става пред очите ти, а ти си участвал по някакъв начин в изграждането му съвсем доброволно, съзнавайки, че това, което вършиш, е в интерес на българското общество, е израз на морал. Унищожаването на този морал сега се заменя със съблазнителното консумативно мислене. С внушаването, че правото е на страната на силния, ане на справедливия. В ранна възраст децата попадат под влияние на бездуховността. И в крайна сметка стават част от консумативната среда на населението, която не допринася за общото развитие и усъвършенстване на нацията.
Статистическите данни показват, че броят на децата, които пушат и пият, употребяват наркотици, отпадат от училище, расте. Резултатите от кандидатстудентските изпити сочат, че знанията на учениците са все по-незадоволителни. Все по-малко четат.
България и за в бъдеще ще остане бедна страна, ако продължава да се унищожава държавната собственост. Тя не трябва да пада под 50%, ако ще се води социална политика.
Тук Митко се унася в мълчание. После се усмихва тихо и загадъчно. Като че ли си спомня афоризма: „Казах им нещо и ме направиха на нищо"... А може и да не се случи така. Няма по-голям съдник от съвестта. Митковата е чиста...
Няма коментари:
Публикуване на коментар