Хоругвата

Речем ли да надникнем в биографиите на дейците на духовната ни и политическа свобода, ни посреща епическата снага на Балкана. Балкана - Ерусалим на Възраждането ни, откъдето се понасят пламенните проповеди на апостолите на свободата. Левски тръгна от там и остана при народа-довереник на страданията и неволите му. След една среща с Любен Каравелов и благодарение на практическия си опит той стига до извода, че свободата трябва да се извоюва с организиран бунт. Това гледище е в духа на историческия момент - четническият период е изживян, без да даде необходимото за Освобождението. Идеята за бунта трябва да има в основите си тайните революционни комитети. Убеден, че „вълкът не може да бъде брат на агнето", Левски взема Хоругвата на организирания бунт и тръгва към зората на Светата свобода.
Бащата на Левски е крайно добър и доверчив човек и скоро става жертва на своя съдружник. Поболява се и през 1844 година умира от тежка болест, отнела живота на много карловци. Не е запазен негов портрет. Майката на Левски - Гина, по баща Караиванова, знаем по една снимка. Скръбните очи гледат надалеко със странна увереност. Линията на устните издава изключителна вътрешна сила, безкрайна доброта и воля на човек, който знае да мълчи. Този типичен израз носи Левски и той подчертава нравственото му величие. Съдбата на братята и сестрите му е тъжна. Мария умира вече пораснала, от едра шарка, Христо(Тинко) след разправия с турчин, се спасява с бягство в Румъния, където попада сред хъшовете. Те са тези, които малко по-късно го погребват след смъртта му. Умира от задух. Петър - по-малкият брат на Левски, взема участие във въстанията. Ранен го откарват в София. Изтръгва се от ръцете на турските власти и през Цариград заминава за Русия. Участва в боевете при Шипка, където го раняват в стомаха и гърдите. След Освобождението умира в Карлово. Яна е вече мома за женене и съседите я подпитват за сватба. „Нека първо мине голямата Сватба" - отговаря тя.
Величието на Апостола, неговата легендарна революционна дейност, неговият нечут характер покоряват съвременниците му, а широтата на погледа върху общонационалното развитие и значимостта на едни или други обстоятелства върху целия възрожденски процес определят непреходното му място в съдбата на България ...Левски не носи придобитата култура на своите събратя - Раковски, Каравелов, Христо Ботев. Левски е там, където е народът, при неговите скърби и радости. Изпълнен с предвидливост за събитията, със здраво чувство за историческата мисия, той се издигна високо в съзнанието на своите съвременници и на следващите поколения със святото си дело и героичната си смърт. Повече човек на делото, отколкото на размисъла, той не ни завеща нищо литературно освен една автобиография, голям брой щгсма с организационно съдържание и бележника си с неговото -„НАГЮДЕЕЕЕ????" С четири въпросителни. Като хоругва, която ни пита нещо и днес...
Всеки ден, всеки миг.