КАВАЛЕРИ ПО ЕВРОПЕЙСКИ

Не знам дали ви се е искало да свършите някаква къщна работа, но да ви е неудобно, защото съседът може да ви види и да рече: „Женчо, пак препаса престилката..." Най ме беше страх-продължаваше да ми разказва бай Иван -от съседа. Излезем ли пред блока, той най-много одум-ваше мъжете къщовници. Много им се присмиваше. „Вижте го, женчо, пак нарами килима..."-вика.
Един ден реших да изненадам жената. Изпържих пържоли, направих салата, сварих супа и когато реших да я застроя, тук яйце ,там яйце - няма. Рекох си да отида до съседите, както правят жените - за щипка сол, за чаша олио... Предварително мислих, ако ме питат защо ми е яйцето, какво да кажа. Да кажа, че ще си правя маска за косата не върви - вече нямам коса. Абе, викам си, ще вървя, пък...
Позвъних един път, никой не се обади. Чух само някакво пъшкане. Рекох си, тука има нещо. Пъшкането се усили. Сякаш съседът душеше някого. „Къде съм го заврял, къде?" - чух пак гласа му. Помислих си, че съседката е кръшнала нещо и той пита къде е скрила любовника. Натиснах бравата да разбере, че отвън все още има човек и ако е намислил нещо, да се откаже. Натиснах още по-силно звънеца и чух: „Момент". Наострих слух и пак: „Абе, аз защо не взема ножа!..." Пак пъшкане. Брех - рекох си, - отиде женицата! Макар че много, много не я обичах, защото непрекъснато ме шпионираше, дожаля ми за нея, честно ви казвам. Все пак жив човек е...
- Абе, комшу! - провикнах се аз, за да чуе, че не съм си отишъл. Бях решил да стоя на вратата, докато разбера какво става вътре.
- Сега, сега! - обади се пак съседът и чух пак пъшкане, охкане. После едно „храс", сякаш й отряза главата! Но в този момент съседът се показа, ухилен до уши.
- Кажи, бе, комшу! -рече той ни лук ял, ни лук мирисал.
Бутнах вратата и се за-оглеждах за следи от кръв. Нищо. Всичко си беше мирно и тихо. Леглото изпънато... Стоях като втрещен, а съседът ме гледаше ухилен и ме подканваше да седна. Хем исках да остана малко, хем пък се страхувах, че жена му всеки момент може да дойде на себе си и да проплаче от гардероба.
- Е, как се накани? - запита той с усмивка. - То няма време да седнем да се почерпим като хората, все работа, работа... На какво си? На вино ли, на ракия ли?
„Мръсник" - рекох си на ум и станах от стола. Женаму още може да не е издъхнала, а той ще черпи...
- А, на нищо - отвърнах аз с пресъхнало гърло. - Ако имаш едно яйце да ми услужиш, дай, че много бързам.
- И повече да ти дам - засмя се пак съседът.
Грабнах яйцето и изтичах у нас. Мисълта за ножа не ме напускаше. Бърках яйцето и си мислех: за какво ли ставаше въпрос?... Кръв не видях! Човек нямаше...
В този момент на вратата се позвъни. Набързо бутнах купичката в хладилника, като си помислих: „Сигурно е полицията. Разбрали са и идват да ме разпитват като свидетел..." Отворих вратата. Беше съседът... Помислих си, че ще ме убеждава да не казвам нищо, ако съм разбрал. Няма да стане...
- Извинявай, комшу -казва, - то да не излезе, че искам да ми се реваншираш, ама одеве, като дойде, малко се забавих, защото тъкмо бях запасал престилката на жената да измия чиниите и докато отвържа този пусти възел ... Срязах го с ножа. Има рожден ден, та рекох да я зарадвам. Обаче не можах да намеря препарата за чиниите. Ако имаш нещо...
- Имам, как да нямам... „Зелен ПУР". Жената винаги се зарежда с него.
- На, цяло шише!
- Ще го върна - каза той.
- Няма проблем. И моята мие с „ПУР". Нали сме европейци - вика, - трябва да сме кавалери...