И сто години демокрация да минат, и селото пак ще се празнува 9-ти септември, нищо че вече сме в двайсет и първи век!Тъй се кълняха трийсетина беловласи старци и баби, още двайсетина млади социалисти им пригласяха, ама по-плахо, щото оттук нататък именно те трябваше да изпълнят партийната повеля за непреходност на идеите, покълнали в този беден някога край и избуяли в годините след соцреволюцията, щедро поливани от нароилите се партизани и ятаци. Именно те - борците за народна свобода, като яхнаха волгите и мерцедесите, не забравиха родния си край, изсипаха държавни пари и селото заприлича на спретнат град. После как партийната му "ядка" да не е най-сплотената в този иначе запуснат край..
Беше 9-ти септември 2003-та, както и в минали години, прогресивната част от селото с парите на замогнал се местен червен бизнесмен спретна партиен купон на площада. За да има масовост, онзи паралия пусна за народа кебапчета по трийсет стотинки, скарите ока-диха района и привлякоха като магнит народонаселението. Вторник, ама празничен - привечер хората наизлязоха, кой с левче, кой с два - пооблажиха се край масите, пък и лаф моабет завъртяха. И току поглеждаха към кръчмата, където - вече без пари, "ядката" набиваше на корем всякакви вкусотии и ги поливаше обилно с вино. Петдесетина човека представляваха цвета, червеният цвят, който в този тесен, сплотен от идеите кръг се кълнеше да продължи идеите и през новия век. Сал един обаче едва креташе помежду им, изнемогнал от работа и превит под тежестта на сервитьорската табла. Откак спря работа като водар и почна като сервитьор, Рачо Гърдата не беше виждал толкова зор в кръчмето, което сега се пръскаше по шевовете от ядене, пиене, цигарен дим и идеи.
Тук му е мястото да кажем две думи за пролетария, известен с женския си прякор. Мъжът гонеше шейсетте и цял живот беше прекарал покрай вадите, знаеше напоителните канали по-добре от бръчките на лицето си и нямаше равен в управлението на водите, което си имаше тънкости и някои... благинки. Заради тях, пък и заради волния живот Рачо се бъхтеше от сутрин до вечер на полето; и през демокрацията оцеля, защото тук нищо не никнеше без водата на реката. Пак той опази помпите, които изкарваха живителната влага до плодородното плато, от него зависеше кога и на кого ще потече благинката. И колко.
Дали от стоенето в калните вади или от нещо друго, но най-напред го пипна някакво възпаление на белите дробове, после, голям срам, му откриха онкологично заболяване - на лявата гръд. Оперираха го в окръжния град и семейството му до последно пазеше тайна, но едно младо докторче, пръкнало се някога в селото, веднъж си раз-върза езика и приказката за бо- лежката му тръгна из селото. Тъй се сдоби и с прякора си. Като излезе от болницата, червеният големец, за когото работеше, прояви човещина - предложи му да замени водите с други води, дето като кръчмар и сервитьор сипваше в питиетата на кръчмата - и тя негова. И Рачо се съгласи. Падаше и по някой лев бакшиш, когато местните хайлази се понапиеха, сипваше им и от собствената си пърцуца - също допълнителен доход. Пиячите пък си плащаха и заради майтапа, който си правеха с него. Като удареха малко повече, все се намираше някой да се провикне: "Ей, Рачо, цръкни още едно. " Демек - от гърдата. Ама си го уважаваха хората, щото пускаше и вересия.
Към седем вечерта девето-септемврийци каталясаха от ядене и пиене, най-подир и Рачо подви крак, седна и той като хората на масата, взе да хапва бързо-бързо и да притуря по глътка вино. И тогаз в кръчмата влезе Зарко Белята. Тъй му викаха, щото от нищо правеше кавга, която нерядко преминаваше и в бой. Беше дребен, но жилав и вреден. На младини изяде поне по кокошка от всеки дом, като не забравяше да се шмугне и в мазите за ракия и вино. Всички го знаеха, никой не можа да го хване. Селяните го побийваха, но Зарко бягаше бързо... Като почна демокрацията. Белята пръв развя синия байрак в червеното село. За което яде бой. Биеха си го редовно по изборите и той като че ли поомекна, почти прие червената идея. Особено когато имаше кяр.
Тъй беше и днес. Беше се по-насмукал, докато оправяше една моторетка на комшията, и привечер с леко омекнали колене тръгна към площада. Видя, че в кръчмата купонът продължава и без много да му мисли, отвори вратата. Отпървом не го забелязаха, после тук-таме се възцари мълчание, но Белята също беше напред с питиетата и вдигна стиснат умрук: "Ротфронт, другари, да ви е честит празникът!" От една-две маси му теглиха по една майна, но по-сговорчивите и тези, които имаха техника /а белята беше признат майстор на моторите/, вдигнаха чаши насреща му и незлобиво го поканиха на една от масите.
Веднъж седнал, осъзнал победата си, Зарко се озърна за сервитьора и като го видя, че зоба кебапчета, му ревна: "Ей, Рачо, стига си набивал кайма, че ще ти текне кърмата, дай една порция и на мен, ама по-го-лямжка... И цръкни от червеното..."
Приседна му залъкът на Рачо, пък и коленете не го държаха от голямото тичане с таблата, не стана веднага, даже хич и не се надигна. Наложи се Зарко още няколко пъти да сиповтаря поръчката, като междувременно пийваше от чашите на масата и замезваше от чуждите чинии. А когато след няколко минути Рачо най-после тропна пред него чиния с изстинали кюфтета, реши да го унищожи с думи: "Не си вече гърда, влачиш се като цицата на баба ми по земята..."
В общата тупурдия почти никой не го чу, но сервитьорът се сви като ударен, рязко се обърна и без да иска, удари с таблата по главата Белята. И тогаз стана една...
С няколко удара пияният събори сервитьора на пода и докато другите ги разтърват, един зъб излетя от устата на бития, а кръвта от носа му зяноса специално извадената за празника нова бялапрестилка. Жилав беше Белята, като пиявица се беше залепил за другия мъж и млатеше ли, млатеше. Най-подир, когато няколко едри мъже от червените отново припознаха в него класовия враг и порядъчно го поотупаха, успяха да отлепят от жертвата. После със силни шутове предадоха тялото му на плочника на площада. Но купонът свърши и леко разочаровани, деветосептемврийци се изнизаха по къщята си.
Гърдата как да е посъбра по-судата от масите, помагаше му и циганката Меси, дето някой я беше кръстил Месалина заради активния полов живот с поне половината село. Остави я да мие и бавно пое към къщи.
Жена му беше отишла в града при внуците, като запали лампата, отиде при огледалото и направо се изплаши от външния си вид. Крошетата на Белята бяха превърнали лицето му в кърваво месиво, дясното му око синееше, кръв пак протече от носа и едното му ухо, полуразпрано от точен и силен удар. А от цъфналата му като трътка уста зееше тъмната празнина от липсващия зъб. И тогава побесня, спомни си и думите, гад-нярските думи на Белята.
Слезе в обора и извади завитата в найлонов чувал двуцевка, от една кутия дръпна три-четири патрона, два мушна в цевите и тръгна към къщата на врага. Наближаваше полунощ, когато с приклада на оръжието заблъска по външната порта на Белята. Разбудена, майка му викна насреща какво иска, а монтьорът, който спеше на горния етаж, се появи сънен на прозореца. Като мярна силуета му. Рачо гръмна напосоки и едрите сачми разбиха едно от гипсовите ангелчета, с които бе украсена фасадата - току до главата на Белята. Онзи се уплаши, но предвидливо се беше въоръжил и хвърли едно секирче по стрелеца. Острието профуча и се заби в чатала му.
Белята не чака ефекта от попадението, ами бързо се дръпна навътре в стаята, взе да върти телефона на полицията, ама в тъмното не улучваше цифрите. Майка му, която си падаше по криминалетата, бързо съобрази и му викна да не пали лампата, щото ще стане мишена. Но беше вече късно.
Силуетът му се очертаваше идеално зад пердето, едно друго перде - на омразата, болката и обидата, се беше спуснало пред очите на Гърдата. И като се приближи бързо на три-четири метра, сервитьорът вдигна пушката и стреля.
Добре че не беше куршум, щеше да отнесе Белята. Но и сачмите свършиха добра работа - целият сноп се заби в плешката на бияча, една по-чевръста стигна чак до бъбрека. Когато го вкараха към болницата, извадиха само оловото от кожата му, онази - чевръстата, си му я оставиха за вечен спомен.
Осъдиха Гърдата на три години затвор. Само че условно -селото се надигна и кажи-речи цялото се подписа в защита на Рачо. По тоя край такива подписки все още хващаха дикиш Пък и нали пак идеха избори... А Белята изведнъж се укроти стана хрисим, взе и по-рядко да се докарва до екстаз. Местните зевзеци допълнително го нака заха - вече не споменаваха пре дишния му прякор, взеха да му думат Сачмата. Лиши се от него и Рачо. Лют човек, как да му речеш...Току-виж, извадил ся нейде нещо друго.
Няма коментари:
Публикуване на коментар