Една от най-приятните гледки край връх Зелениковец е да се види там, горе на най-високата скала - дива коза. Стои изправена, вперила поглед в далечината. Недостижима!Искам да ви разкажа за една коза - красавица. Донесоха я миналата година от районана Етъра - подарък за внучето на баба Магдалена, което носи името на дядо си Петър. Тя се окози рано. Яренцето-мъжкарче отгледаха вкъщи. Две седмици му търпяха щуротиите в приземната стая, където вечер се събира цялото семейство. Няма как - навън е студ, а то - слабичко, хилаво. Трябваше да позаякне, да поотхвръкне малко. Поотърсисеирешиха да го заменят с женско, та да остане за домазлък. И така, майка Козла стана приемна майка на доведеното козле - Зизи. Въпреки, че не му е биологичен родител, тя го прие като свое рождено. Зизи и Козла всеки ден излизат с козаря на паша. Минават под моста - горе е магистралата и е опасно цяло стадо да пресича. Оттатък животните се чувстват свободни, козарят метне тояжка нарамои.. .пей сърце. Свирка си момчето, но и наблюдава. Вижда, че от известно време Зизи не бозае от майка Козла, а търси друга някоя млечна коза. Чуди се козарят - каква е тая работа?
И гледам, Магдалена вързала Козла и я тегли - води я при стадото, а Зизи подтичва встрани. Козарят казва:
- Добре е днес да я върнеш вкъщи, Магде, и да я наблюдаваш. Има й нещо на козата, виж, омърлушена е...Извикай ветеринаря да я види.
Прегледаха Козла - лекарства, инжекции, но състоянието й не се подобрява. Налага се хирургическа намеса - друга начин нямало... В стомаха й откриха изкуствено влакно - сизал, цяла топка. Колко ли е страдало животното, ама като не може да говори...
Ето, затова Зизи не е сукала от нея - да не я мъчи...
И ето, дойде времето, когато отново се събраха. Надвечер Зизи се връщаше от паша. Магдалена отваря широко вратата на задния двор. Козла, като видя козле-то, вдигна високо глава, изправи се и застана на задните си крака. Козлето пъргаво се втурна към нея - от очите му се отрониха сълзи. Гледката беше зашеметяваща!
Сълзи съм виждала и у сърничка, но това е друга история...
Няма коментари:
Публикуване на коментар