- При влизането в двора на Военноисторическия музей гледката е впечатляваща. Имате уникална колекция от страховити оръдия, танкове, вертолети, гаубици, ракетни устройства. Човек потръпва от гордост при мисълта за миналото. Днес героиката отживелица ли е?- В човешкия живот и в живота на обществото няма минало. Днешното и утрешното, както и миналото са едно. Аз лично без моите деди, без моя героичен прадядо, който загива в солунската операция, без дядо ми, който е участник в трите войни - двете Балкански и Първата световна, три пъти раняван, с три ордена за храброст, без моя баща, участник във Втората световна война - аз нямаше да стана офицер, нямаше да бъда това, което съм. И моите балканджии - аз съм от едно тетевенско село - носят у себе си този величав дух. Аз съм бил тринадесет години преподавател по история на военното изкуство - четири години във военновъздушното училище и девет години във военната академия - стигнах до извода, че в света три народа са родени да бъдат войници. Това са българите, германците и руснаците. Това е даденост. Генетична даденост! И понеже започнахте с двора на Музея, въртолетите и останалата техника, ще ви кажа - българската история е предимно военна история. Няма на света друга държава на такъв огнен кръстопът. И кой луд народ създава държава на такъв кръстопът? Българите! Аспарух. Ние говорим за Аспаруховата България на Балканския полуостров, но преди това е имало няколко Българин. Българите са от дълбоката древност. Те създават най-древния и най-точен календар досега - българския календар, в който Новата година е винаги в понеделник. - всеки ден и всяка година на една и съща дата!
Най-древното златно съкровище и най-древната обработка на злато е находка във Варненския акропол - преди Асирия... Най-древната култура на земята е намерена именно по нашите земи. Науката спори дали се петнадесет хиляди или осемдесет хиляди тракийските могили по нашите земи, от които са проучени едва около четиристотин. Имаме неимоверни археологически богатства. През земите ни са минали почти всички племена и народи, населили цала Западна Европа и островите. И за това сме народът с най-красивите жени и най-умните мъже! Казвам го сериозно и най-отговорно - това е положението! Двамата най-добри засега шахматисти - и мъжът, и жената - са българи. Да не говорим за кибернетиката, да не говорим за Асен Йорданов - конструктора на бойния самолет! Да не говорим за най-големия фалшификатор на долара в света - също българин, да не говорим за днешните млади таланти - върнаха се от Индия, донесоха по два-три златни медала от световно състезание по математика. . .Така че ние имаме своите многовековни здрави корени, здраво враснали се в тази земя. Български! Ние именно даваме на Европа един нов език, нова азбука, ние утвърждаваме в една трета от Европа източното православие, строителна култура, военно изкуство, да не говорим за школите на Симеон по литература. Били сме една от трите империи в Европа по времето на Симеон! Някои казват, че не си познаваме историята. Не е верно! Познаваме япо-доб-ре от много други народи. Има хора по света, които не знаят кой им е днешният президент - тях ги вълнува само бизнесът...Българинът е всестранно любознателен, много ученолюбив, много трудолюбив, много полезен, знае в кое направление как да работи. Ние сме наистина един изключителен народ!
- Отнася ли се това за днешните млади хора? Много от тях заминаха. Други правят планове да заминат...
- Вижте, кръвта вода не става. Оцеляването е една от целите на техния живот и всеки има право да се провери там, където иска. На Запад даже няма израз „напуснал родното гнездо". Това е само при нас.. .Всичко друго може да се избира, да се предава и продава освен две неща: родителите и родината. Родина и отечество нямат множествено число. Моето отечество аз не го давам на никого. Така е при българите. Генетично! Както и онзи баир в Тетевенския балкан, който се казва Тежки рид - с колибата, както я наричахме . Това си беше къща на два етажа. Първият - от камък. Разкошна къща! С гьола, в който се къпехме заедно с прасетата, с планинското кладенче в букака, зелените поляни и ливади и цветята напролет, с изгрева, залеза, Стара планина. Това е моето Отечество и аз, ако трябва да легна в стария дядов окоп за моята България, ще легна именно за това мое Отечество, а не за вилите в Бояна и Бистрица на съвременните баровци и мутри! Аз бих ги вкарал в Белене не за това., че са откраднали парите, а за това, че не знаят как да ги похарчат. Но добре, че не знаят...Аз мога да ви кажа, че съм един щастлив човек, доволен от живота си днес, надявам се - и утре! И ще ви кажа защо. Първо, с това, което съм постигнал в живота си, аз съм надскочил много отдавна своите мечти. Аз даже не съм знаел, че има Военен музей, нито пък
съм мислил, че мога да съм негов началник! Имам две дъщери - имат си дечица, имат си работа, имат си къщи - добре са. С жената сме добре, още не ме е била, имаме над тридесет години брак. Женитбата е късмет, но аз съм късметлия и тъй като и аз никога не съм я бил, значи горе-долу нещата са добре. Вила нямам, ама там има нужда от мотика, не ми трябва... За какво? Всъщност, когато дядо ми разбра - този дядо, който е воювал в трите войни, че съм юнкер - т.е. той твърдеше, че съм юнкер, а не както казваха тогава курсант, ме попита: „А офицерин ще станеш ли"? Получил положителен отговор, продължи: „Ще станеш, чедо, ама трябва да станеш добър офицерин, защото по наше време имаше и лоши офицери. Но! За да станеш добър офицерин, дядовото, не трябва да се захващаш с две неща - много са опасни: с политика и мотика". Аз съм спазвал тази заръка и мисля, че дядо ми беше прав... Имаме прекрасна младеж. Нашата младеж учи с огромна любов историята ни, обича българщината. Разбира се, има и хора, които не се вълнуват от тези неща. Но няма как иначе. Всяко общество, всяка система има и минуси, и плюсове. Овчето стадо го води един коч - с извити рога, красавец! Най-отзад куцат две-три овчици - кьорави, кьопави. Така е и в човешкото общество. Нормално е.
- Какъв е днешният национален идеал?
- Вижте, винаги ще има враг. Докато има живи хора, ще има и оръжия, ще има кръв и кръвопролития. Това е даденост, това е начин да съществува човешкият живот. Ако силното животно не изяжда по-слабото, животът за три дена ще се самоликвидира. Откакто свят светува...
- Твърдите, че войната е закон на живота?
- Да, това е закономерност. Варшавският договор го няма, врагът станаха терористите. Утре ще се махнат терористите, ще дойдат същества от друга планета, ще започнат меж-дупланетните войни. Докато има хора, ще има оръжия, войни, кръв. Можем само да се молим да не е при нас, това е! Няма какво да се заблуждаваме. Чувал съм да казват: ама докога ще има оръжия, докога ще има кръв? Докато има хора, ще има и войни, и кръв, и оръжия. Аз в по-младите си години вярвах, че човечеството навлиза в пубертета, и като изживее пубертета, ще се откаже да воюва и ще има мир. Глупости! Мечти и надежди...Това винаги е било утопия - откакто съществува човечеството. Една прекрасна утопия. Социализмът и комунизмът са прекрасни като идея, но като реализация те са невъзможни. То се видя...Няма ли ги взаимното изяждане, борбата, кръвопролитията, жестокостта - животът свършва.
- Какво е все пак днешното лице на героиката?
- Вижте, аз казвам, че три народа са създадени да бъдат войници и единият от тях е българският, защото те са, първо, високоинтелигентни хора - генетично, по рождение; второ, добри хора - също генетично и по рождение, хора знаещи, можещи и талантливи. Ние нямаме загуби на бойното поле, но нямаме и много загуби на масата за преговори. Е, тук там са ни „по-ощипвали". Но ние грешим, като казваме, че сме малка държава. От четиридесет държави в Европа сме на дванадесето място. В първата една трета! Не сме даже във втората половина! Защо трябва да говорим, че сме малка държава!? Днешните ни идеали ли? Стигат ни тези 111 хиляди квадратни километра. За какво ми трябват чукарите на Македония и голите камънаци на Гърция? Е, излаз на Бяло море - да, ама то е вече минало, история, историята е наложила своята даденост, така че няма какво да мечтаем за Санстефански Българин и морета. Било е. Можем да се гордеем с това, което сме искали. Но! Дайте да се оправим с днешните земи. Благодатни са, плодородни са. Те наистина са част от рая. Имаме и красота, и балкани, и морета, и прекрасен климат, пейзажи, прекрасни хора, имаме всичко. Време ни трябва.. .Времето решава всички спорни проблеми на света. Минимумът на преходния период е 50 години. При нас са минали 20...Да оставим крушата да узрее. Всяко ускорение води до погибел. Така че да не бързаме, нашата относителна истинска история ще бъде написана най-малко след още 20 години...
- Как ще бъде оценено след 20 години днешното време, като какво?
- Като преходен период.
- Като катастрофа или възраждане?
- Рано е още за абсолютно точно мнение. Реална оценка се прави, когато това събитие стане история.
- Стана ли българският войник и офицер истински натовец?
- Можем ли да изберем друг път освен НАТО? Мо-жем ли да изберем друг път освен Европейския съюз? Не можем. Фактът, че не ние избираме, значи, че не можем. Това са дадености, това е потребност. Трябва да бъдем реално обективни, да се съобразяваме с действителността - такава, каквато е, а не каквато ни се иска. В някои неща нямаме право на избор. Даже няма на кого да се сърдим...
- Българският офицер по царско време е бил ерудиран, начетен, ездач, кавалер, строен, възпитан и е бил мечта за софийските богати момичета. А сега?...
- Аз ще^погледна малко по друг начин на офицерското съсловие. Повече от 40 години нося пагони. Ще ви кажа нещо, което вероятно не знаете. Аз съм изследвал един випуск на влизащите във Военното училище на Негово величество през 1927 г. От приетите 120 човека - 80 са синове на селяни ! От останалите 40 само на един баща му е по-значим търговец. 39 са синове на ваксаджии, чадърджии, строителни работници, занаятчии, тухлари. Народна кръв! От нашето офицерс-тво след Освобождението до днес за 130 години 80-90 процента са служили вярно и предано на майка България независимо от правителство, царе, президенти. И едно 10-20 процента са, да кажем, служили на своите интереси, не са били честни и предани на идеята. И така е било винаги. Моят дядо -участникът в трите войни, и другите от моето село, които се бяха върнали живи, говореха за две неща: за войни и за жени. Когато говореха за жени, ни гонеха, така че останахме неподготвени, но за войните слушахме всичките им разкази. И разказваха така: „Чедо, като тръгна-а-ме на мурабето да бием турчина, първите два-три дена избихме лошите си офицери, мамицата им мръсна! В гръб ги изпотрепахме и тогаз тръгнааме да бием турчина..." Няма друга такава професия, в която началникът, най-умният... най-старшият - да води своите подчинени на явна смърт. И ако те не вървят след неговото сърце, ако той ги е наранил, ако той ги е обидил, те отмъщават. Командирът на полка води войниците зад гърба си. Казва: „След мен, юнаци!"
Той води зад гърба си от 4 до 6 хиляди човека, всеки с патрон в цевта. И всеки може да му тегли куршума, ако нещо не му харесва. Няма друга такава професия! Затова казвам, че нашият музей е манастир на българщината, но той е и тъжен манастир, защото всичките ни герои са мъртви. 200 хиляди войници, загинали в петте войни след Освобождението. За 65 години България води 5 войни. 200 хиляди убити и половин милион ранени и осакатени. И тези 200 хиляди са оставили сто и деветдесет хиляди вдовици - само два процента са били ергени. И тези вдовици са имали над 900 000 дечица сирачета. Десетилетия мъка и мизерия, сълзи, кървища и чудесии.. .Това е тъжната страна на войната... Тъжната страна на офицерството. В никоя държава синовете на големците и на политиците не стават офицери...
- Днешните младежи мечтаят ли за такава кариера?
- О, да! И момчета, и момичета. Ние мислим, че сме върхът на човечеството, но сме като всички преди нас и като всички след нас. Изяждаме се както в миналото, даже сега е по-фино, по-перфидно ипо-жестоко. Така че военни е имало и ще има...
- Кой е днес истинският мъж за жената?
- При социализма едно 80 процента от браковете бяха по любов. Да, имаше коли, вили, апартаменти, но не бяха определящи. А сега, мисля, че е горе-долу 50 на 50. Едни разсъждават така: какво има тя или той, как е материално, правят си сметката. Но има и такива, за които любовта е най-важна. Има ги и те са по-щастливите! Майка ми казваше: „Чедо, наближава ти вече да се жениш, един си ми! - Ние бяхме 6 деца, пет починали, аз съм шестият, единствен останал... - Циганка да доведеш, ти ще спиш с нея, тя си е твоя. Аз ще я приема, каквато и да е, така че не се притеснявай, чедо, но да знаеш, че може да нямате какво да ядете, може да имате една глава лук, ама сладко да я изядете. Да се обичате... Защо ти е отрупана маса, ако ти са празни сърцето и душата? За какво живееш? Аз имам едно апар-таментче - стая, хол и кухня. Имам за мене стая и баня и за жена ми - стая и кухня. Ох, радост, ох, щастие! Не материалното прави човека щастлив, а реализацията на мечтите му. Има обаче една истинска любов във всички човешки взаимоотношения към любимата професия, към хората. Няма ли го това чувство - мъка, нещастие и мизерия. Човек се ражда с определени възможности и в определена среда. Човек трябва да намери себе си, професията си и да работи там за себе си. Човек работи за себе си, няма какво да се заблуждаваме. Обичам жената, децата, извинявайте, но обичам и себе си... Казват, че внуците се обичали повече от децата. Аз обичам най-напред моите деца, после внуците. Честно. Внучетата не са толкова мои...Горд съм - имам две дъщери. После дойдоха и трите внучки и чаках четвърта - пак женска. Тъй казваха докторите. И си виках - когато в една къща има един достоен мъж, Господ не праща втори... А се роди мъжко! Петко! Господ си знае работата...
- Сигурно сте много щастлив...
- Честно казано, много исках да имам син, много. Аз съм техничар, технократ, около 40 години ремонтирам часовници, с дърворезби се занимавам, исках един син, но не даде Господ, но пък здраве да е - даде нежност, любов, топлинка, обич. А сега даде и Петко! Знаете ли как ме обичат и дъщерички, и зетьове, знаете ли колко е хубаво?! Аз си мисля, че съм добър човек, всеки си мисли, че е добър. Ако един човек сметне, че не е добър, той се беси. Но аз ви казвам - щастлив човек съм! Имам обич, всичко за което съм мечтал. Дай боже да ме подържи Господ да поживея...
Само да сме живи, защото много здрави умряха.. .И да ми е жива жената. Женитбата е късмет. Някои казват: „Избрах си една". Мъжете нищо не избираме, нас ни избират жените. И щастлив е този мъж, когото избере добра жена. Вие сте по-настойчиви, по-находчиви, по-красиви и по-добри от нас. Ние сме вироглави, инати, командири. Но всъщност вие ни водите.
Тъй е било, тъй и ще бъде...
Най-древното златно съкровище и най-древната обработка на злато е находка във Варненския акропол - преди Асирия... Най-древната култура на земята е намерена именно по нашите земи. Науката спори дали се петнадесет хиляди или осемдесет хиляди тракийските могили по нашите земи, от които са проучени едва около четиристотин. Имаме неимоверни археологически богатства. През земите ни са минали почти всички племена и народи, населили цала Западна Европа и островите. И за това сме народът с най-красивите жени и най-умните мъже! Казвам го сериозно и най-отговорно - това е положението! Двамата най-добри засега шахматисти - и мъжът, и жената - са българи. Да не говорим за кибернетиката, да не говорим за Асен Йорданов - конструктора на бойния самолет! Да не говорим за най-големия фалшификатор на долара в света - също българин, да не говорим за днешните млади таланти - върнаха се от Индия, донесоха по два-три златни медала от световно състезание по математика. . .Така че ние имаме своите многовековни здрави корени, здраво враснали се в тази земя. Български! Ние именно даваме на Европа един нов език, нова азбука, ние утвърждаваме в една трета от Европа източното православие, строителна култура, военно изкуство, да не говорим за школите на Симеон по литература. Били сме една от трите империи в Европа по времето на Симеон! Някои казват, че не си познаваме историята. Не е верно! Познаваме япо-доб-ре от много други народи. Има хора по света, които не знаят кой им е днешният президент - тях ги вълнува само бизнесът...Българинът е всестранно любознателен, много ученолюбив, много трудолюбив, много полезен, знае в кое направление как да работи. Ние сме наистина един изключителен народ!
- Отнася ли се това за днешните млади хора? Много от тях заминаха. Други правят планове да заминат...
- Вижте, кръвта вода не става. Оцеляването е една от целите на техния живот и всеки има право да се провери там, където иска. На Запад даже няма израз „напуснал родното гнездо". Това е само при нас.. .Всичко друго може да се избира, да се предава и продава освен две неща: родителите и родината. Родина и отечество нямат множествено число. Моето отечество аз не го давам на никого. Така е при българите. Генетично! Както и онзи баир в Тетевенския балкан, който се казва Тежки рид - с колибата, както я наричахме . Това си беше къща на два етажа. Първият - от камък. Разкошна къща! С гьола, в който се къпехме заедно с прасетата, с планинското кладенче в букака, зелените поляни и ливади и цветята напролет, с изгрева, залеза, Стара планина. Това е моето Отечество и аз, ако трябва да легна в стария дядов окоп за моята България, ще легна именно за това мое Отечество, а не за вилите в Бояна и Бистрица на съвременните баровци и мутри! Аз бих ги вкарал в Белене не за това., че са откраднали парите, а за това, че не знаят как да ги похарчат. Но добре, че не знаят...Аз мога да ви кажа, че съм един щастлив човек, доволен от живота си днес, надявам се - и утре! И ще ви кажа защо. Първо, с това, което съм постигнал в живота си, аз съм надскочил много отдавна своите мечти. Аз даже не съм знаел, че има Военен музей, нито пък
съм мислил, че мога да съм негов началник! Имам две дъщери - имат си дечица, имат си работа, имат си къщи - добре са. С жената сме добре, още не ме е била, имаме над тридесет години брак. Женитбата е късмет, но аз съм късметлия и тъй като и аз никога не съм я бил, значи горе-долу нещата са добре. Вила нямам, ама там има нужда от мотика, не ми трябва... За какво? Всъщност, когато дядо ми разбра - този дядо, който е воювал в трите войни, че съм юнкер - т.е. той твърдеше, че съм юнкер, а не както казваха тогава курсант, ме попита: „А офицерин ще станеш ли"? Получил положителен отговор, продължи: „Ще станеш, чедо, ама трябва да станеш добър офицерин, защото по наше време имаше и лоши офицери. Но! За да станеш добър офицерин, дядовото, не трябва да се захващаш с две неща - много са опасни: с политика и мотика". Аз съм спазвал тази заръка и мисля, че дядо ми беше прав... Имаме прекрасна младеж. Нашата младеж учи с огромна любов историята ни, обича българщината. Разбира се, има и хора, които не се вълнуват от тези неща. Но няма как иначе. Всяко общество, всяка система има и минуси, и плюсове. Овчето стадо го води един коч - с извити рога, красавец! Най-отзад куцат две-три овчици - кьорави, кьопави. Така е и в човешкото общество. Нормално е.
- Какъв е днешният национален идеал?
- Вижте, винаги ще има враг. Докато има живи хора, ще има и оръжия, ще има кръв и кръвопролития. Това е даденост, това е начин да съществува човешкият живот. Ако силното животно не изяжда по-слабото, животът за три дена ще се самоликвидира. Откакто свят светува...
- Твърдите, че войната е закон на живота?
- Да, това е закономерност. Варшавският договор го няма, врагът станаха терористите. Утре ще се махнат терористите, ще дойдат същества от друга планета, ще започнат меж-дупланетните войни. Докато има хора, ще има оръжия, войни, кръв. Можем само да се молим да не е при нас, това е! Няма какво да се заблуждаваме. Чувал съм да казват: ама докога ще има оръжия, докога ще има кръв? Докато има хора, ще има и войни, и кръв, и оръжия. Аз в по-младите си години вярвах, че човечеството навлиза в пубертета, и като изживее пубертета, ще се откаже да воюва и ще има мир. Глупости! Мечти и надежди...Това винаги е било утопия - откакто съществува човечеството. Една прекрасна утопия. Социализмът и комунизмът са прекрасни като идея, но като реализация те са невъзможни. То се видя...Няма ли ги взаимното изяждане, борбата, кръвопролитията, жестокостта - животът свършва.
- Какво е все пак днешното лице на героиката?
- Вижте, аз казвам, че три народа са създадени да бъдат войници и единият от тях е българският, защото те са, първо, високоинтелигентни хора - генетично, по рождение; второ, добри хора - също генетично и по рождение, хора знаещи, можещи и талантливи. Ние нямаме загуби на бойното поле, но нямаме и много загуби на масата за преговори. Е, тук там са ни „по-ощипвали". Но ние грешим, като казваме, че сме малка държава. От четиридесет държави в Европа сме на дванадесето място. В първата една трета! Не сме даже във втората половина! Защо трябва да говорим, че сме малка държава!? Днешните ни идеали ли? Стигат ни тези 111 хиляди квадратни километра. За какво ми трябват чукарите на Македония и голите камънаци на Гърция? Е, излаз на Бяло море - да, ама то е вече минало, история, историята е наложила своята даденост, така че няма какво да мечтаем за Санстефански Българин и морета. Било е. Можем да се гордеем с това, което сме искали. Но! Дайте да се оправим с днешните земи. Благодатни са, плодородни са. Те наистина са част от рая. Имаме и красота, и балкани, и морета, и прекрасен климат, пейзажи, прекрасни хора, имаме всичко. Време ни трябва.. .Времето решава всички спорни проблеми на света. Минимумът на преходния период е 50 години. При нас са минали 20...Да оставим крушата да узрее. Всяко ускорение води до погибел. Така че да не бързаме, нашата относителна истинска история ще бъде написана най-малко след още 20 години...
- Как ще бъде оценено след 20 години днешното време, като какво?
- Като преходен период.
- Като катастрофа или възраждане?
- Рано е още за абсолютно точно мнение. Реална оценка се прави, когато това събитие стане история.
- Стана ли българският войник и офицер истински натовец?
- Можем ли да изберем друг път освен НАТО? Мо-жем ли да изберем друг път освен Европейския съюз? Не можем. Фактът, че не ние избираме, значи, че не можем. Това са дадености, това е потребност. Трябва да бъдем реално обективни, да се съобразяваме с действителността - такава, каквато е, а не каквато ни се иска. В някои неща нямаме право на избор. Даже няма на кого да се сърдим...
- Българският офицер по царско време е бил ерудиран, начетен, ездач, кавалер, строен, възпитан и е бил мечта за софийските богати момичета. А сега?...
- Аз ще^погледна малко по друг начин на офицерското съсловие. Повече от 40 години нося пагони. Ще ви кажа нещо, което вероятно не знаете. Аз съм изследвал един випуск на влизащите във Военното училище на Негово величество през 1927 г. От приетите 120 човека - 80 са синове на селяни ! От останалите 40 само на един баща му е по-значим търговец. 39 са синове на ваксаджии, чадърджии, строителни работници, занаятчии, тухлари. Народна кръв! От нашето офицерс-тво след Освобождението до днес за 130 години 80-90 процента са служили вярно и предано на майка България независимо от правителство, царе, президенти. И едно 10-20 процента са, да кажем, служили на своите интереси, не са били честни и предани на идеята. И така е било винаги. Моят дядо -участникът в трите войни, и другите от моето село, които се бяха върнали живи, говореха за две неща: за войни и за жени. Когато говореха за жени, ни гонеха, така че останахме неподготвени, но за войните слушахме всичките им разкази. И разказваха така: „Чедо, като тръгна-а-ме на мурабето да бием турчина, първите два-три дена избихме лошите си офицери, мамицата им мръсна! В гръб ги изпотрепахме и тогаз тръгнааме да бием турчина..." Няма друга такава професия, в която началникът, най-умният... най-старшият - да води своите подчинени на явна смърт. И ако те не вървят след неговото сърце, ако той ги е наранил, ако той ги е обидил, те отмъщават. Командирът на полка води войниците зад гърба си. Казва: „След мен, юнаци!"
Той води зад гърба си от 4 до 6 хиляди човека, всеки с патрон в цевта. И всеки може да му тегли куршума, ако нещо не му харесва. Няма друга такава професия! Затова казвам, че нашият музей е манастир на българщината, но той е и тъжен манастир, защото всичките ни герои са мъртви. 200 хиляди войници, загинали в петте войни след Освобождението. За 65 години България води 5 войни. 200 хиляди убити и половин милион ранени и осакатени. И тези 200 хиляди са оставили сто и деветдесет хиляди вдовици - само два процента са били ергени. И тези вдовици са имали над 900 000 дечица сирачета. Десетилетия мъка и мизерия, сълзи, кървища и чудесии.. .Това е тъжната страна на войната... Тъжната страна на офицерството. В никоя държава синовете на големците и на политиците не стават офицери...
- Днешните младежи мечтаят ли за такава кариера?
- О, да! И момчета, и момичета. Ние мислим, че сме върхът на човечеството, но сме като всички преди нас и като всички след нас. Изяждаме се както в миналото, даже сега е по-фино, по-перфидно ипо-жестоко. Така че военни е имало и ще има...
- Кой е днес истинският мъж за жената?
- При социализма едно 80 процента от браковете бяха по любов. Да, имаше коли, вили, апартаменти, но не бяха определящи. А сега, мисля, че е горе-долу 50 на 50. Едни разсъждават така: какво има тя или той, как е материално, правят си сметката. Но има и такива, за които любовта е най-важна. Има ги и те са по-щастливите! Майка ми казваше: „Чедо, наближава ти вече да се жениш, един си ми! - Ние бяхме 6 деца, пет починали, аз съм шестият, единствен останал... - Циганка да доведеш, ти ще спиш с нея, тя си е твоя. Аз ще я приема, каквато и да е, така че не се притеснявай, чедо, но да знаеш, че може да нямате какво да ядете, може да имате една глава лук, ама сладко да я изядете. Да се обичате... Защо ти е отрупана маса, ако ти са празни сърцето и душата? За какво живееш? Аз имам едно апар-таментче - стая, хол и кухня. Имам за мене стая и баня и за жена ми - стая и кухня. Ох, радост, ох, щастие! Не материалното прави човека щастлив, а реализацията на мечтите му. Има обаче една истинска любов във всички човешки взаимоотношения към любимата професия, към хората. Няма ли го това чувство - мъка, нещастие и мизерия. Човек се ражда с определени възможности и в определена среда. Човек трябва да намери себе си, професията си и да работи там за себе си. Човек работи за себе си, няма какво да се заблуждаваме. Обичам жената, децата, извинявайте, но обичам и себе си... Казват, че внуците се обичали повече от децата. Аз обичам най-напред моите деца, после внуците. Честно. Внучетата не са толкова мои...Горд съм - имам две дъщери. После дойдоха и трите внучки и чаках четвърта - пак женска. Тъй казваха докторите. И си виках - когато в една къща има един достоен мъж, Господ не праща втори... А се роди мъжко! Петко! Господ си знае работата...
- Сигурно сте много щастлив...
- Честно казано, много исках да имам син, много. Аз съм техничар, технократ, около 40 години ремонтирам часовници, с дърворезби се занимавам, исках един син, но не даде Господ, но пък здраве да е - даде нежност, любов, топлинка, обич. А сега даде и Петко! Знаете ли как ме обичат и дъщерички, и зетьове, знаете ли колко е хубаво?! Аз си мисля, че съм добър човек, всеки си мисли, че е добър. Ако един човек сметне, че не е добър, той се беси. Но аз ви казвам - щастлив човек съм! Имам обич, всичко за което съм мечтал. Дай боже да ме подържи Господ да поживея...
Само да сме живи, защото много здрави умряха.. .И да ми е жива жената. Женитбата е късмет. Някои казват: „Избрах си една". Мъжете нищо не избираме, нас ни избират жените. И щастлив е този мъж, когото избере добра жена. Вие сте по-настойчиви, по-находчиви, по-красиви и по-добри от нас. Ние сме вироглави, инати, командири. Но всъщност вие ни водите.
Няма коментари:
Публикуване на коментар