„Издържах да запазя любовта си към театъра и човешкото си достойнство. Това е велика, кръвна обич, дадена ми от майка и татко. И защото го обичам, живеех с него и заради него"... Така изповядва в миговете, когато е оставала насаме със себе си голямата българска актриса Олга Кирчева. Това е книга за болката и отчаянието, за безкрайните съмнения и безсънни нощи, които съпътстват творческия й път. Да надникнат в най-съкровените тайни на човека, жената и актрисата Олга Кирчева- това ще могат да направят читателите, ако разгърнат страниците на книгата „В името на театъра".Вероятно малцинавечеса онези, които помнят дребничката, белокоса жена, която излъчваше невероятна енергия и достолепието на истинска жрица на Мел-помена. Имах щастието да я видя само в три постановки на Народния театър: „Каза-ларската царица", „Домът на Бернарда Алба" и великолепната й малка роля в „Краят на книга шеста" (посветена на полския астроном Николай Коперник). Олга Кирчева можеше да направи и от най-малката роля истински театрален празник!
Дъщерята на основателите на Народния театър Атанас Кирчев и Елена Снежина е била просто обречена да се посвети на трудната и понякога неблагодарна актьррска професия. Дали актьорското чедо е било посрещнато по достойнство в храма на Мелпомена? Колкото и странно да звучи, отговорът е отрицателен. Бъдещата голяма актриса ще затаи завинаги горчилката от думите на един режисьор, който в прав текст ще . й каже, че трябва първо да се погледне в огледалото, преди да реши дали да стане актриса. Да, малката Оля не е красавица като майка си Елена Снежина. Но каквоот това? Тя няма да се спре пред никакви изпитания, за да извърви трънливия път към върховете на театъра.
Родена е на 23 май 1903 година в София. Винаги е споделяла, че обича рождения си ден, защото е между два празника - Св. св. Константин и Елена и празника на славянските първоу-чители Кирил и Методий. „Оттогава хвръкнаха 75 години - пише актрисата в дневника си. - Човешкият живот е като детско хвърчило- хванеш канапчето и тичаш след хвърчилото. От вятъра зависи къде ще те отвее и колко високо в небето ще те извиси. Минаха годините. Какви години? Та това беше един радостен и красив миг. Миг на твоето битие - 75 години и 53 години в Народния театър. Времето ги отнесе..."
Преди този половин век на сцената обаче младата Олга Кирчева получава солидно театрално образование - учи във Виена и Берлин. Във Виена е ученичка на известния тогава актьор от „Бургтеатър” Новотни. А през 1925 година вече е актриса в Народния театър.
Когато попитах г-жа Светла Фингова каква е била най-голямата изненада за нея, когато е прочела дневниците на майка си, тя ми отговори: „Тази невероятна неудовлетвореност от всичко, което е постигнала на сцената. Знаех, че е взискателна, но болезнената й жажда за съвършенство ме изненада истински. Не предполагах колко много е страдала от равнодушието на колегите си, от липсата на истинско горене в изкуството поне така, както
тя го е разбирала."
Седем кашона с "работни тетрадки" и лични изповеди е трябвало да прочете единствената дъщеря на голямата актриса, която е и дългогодишен режисьор в телевизията. „Отне ми повече от три години, да прочета и отсея най-важното от тези професионални и житейски размисли. Убедена съм, че за по-младите ще бъде интересно да видят как майка ми е работила над ролите си. Сравненията с оригинала на пиесата, работата върху текста показват нейното задълбочено отношение към всяка роля, дори и най-малката" - казва дъщерята. А в началото на творческия си път над 15 години Олга Кирчева ще се „специализира" да играе слугинчета, дребни и незначителни персонажи. Трудни години, в които актрисата израства. Едва в по-зряла възраст тя успява да наложи името си и да го нареди по достойнство до имената на своите родители. Раждат се някои от най-значимите й актьорски превъплъщения: Рут от „Отвъд хоризонта" на Юджин О4Нийл, Кити Уорън от „Професията на г-жа Уорън" на Бърнард Шоу, Майка Кураж от едноименната пиеса на Брехт, Филомена Марту-рано от пиесата на Еду-ардо де Филипо, старата Нискавуори от „Жените на Нискавуори (финландска пиеса, играна в тогавашния театър „Трудов фронт", сега Театър зад канала). За да бъде по-прецизна в работата си над сложната пиеса на Брехт, актрисата посещава „Берлинер ансамбъл" и съпругата на Брехт - Хелене Вайгел, първата изпълнителка на Майка Кураж.
А за една друга своя любима роля актрисата пише в своите дневници: „Филомена е чудна. Тя е моя всеки миг. С такава радост днес предавах силните точки на ролята. Все едно, че удрях шамари на всички мръс-ници, като че ли крещях срещу нищетата и суетата. Щастие е да играеш такава роля. Дано Филомена има успех."
„Всъщност майка ми носеше в себе си не само неизтощим темперамент, за нея голямото изкуство бе да виждаш с десетилетия напред. Истински се зареждаше от контактите си с младите хора и те й отвръщаха със същата любов и всеотдайност. Телефонът постоянно звънеше и дори непознати хора я спираха на улицата, за да й благодарят след поредното представление" - прибавя нови щрихи към портрета на майка си Светла Фингова. Дъщерята допълва, че Олето, както с любов я нарича, никога не е била от актрисите, които се покоряват на режисьорския диктат, а в повечето случаи е била по-подготвена дори от самите постановчици. „Тя спореше и с мен, когато играеше в телевизионни постановки, които аз режисирах" - припомня си честите спречквания на професионални теми дъщерята. Тя описва майка си като невероятен работохолик. В годините, когато няма достатъчно ангажименти в театъра, Олга Кирчева открива красотата на народната песен. Така започват нейните рецитали и участия в концерти, където изпълненията й се посрещат с нескрит възторг от публиката. Това е любов от пръв поглед, за която актрисата пише в своите дневници: „Щастлива от откритието си, аз реших да го споделя с всички, които не познават нашата народна песен, защото текстът на тези песни са най-красивата поезия, която човек може да намери в световната литература." Като прекрасно допълнение към книгата е дискът с шестнадесет народни песни, изпълнени от Огла Кирчева. Записът е направен в „Балкантон". Дали слушателите ще могат да усетят силата на нейното изкуство? Сигурна съм в това, защото изкуството на Олга Кирчева идва от едно голямо сърце, изпълнено с любов към хората.
Дъщерята на основателите на Народния театър Атанас Кирчев и Елена Снежина е била просто обречена да се посвети на трудната и понякога неблагодарна актьррска професия. Дали актьорското чедо е било посрещнато по достойнство в храма на Мелпомена? Колкото и странно да звучи, отговорът е отрицателен. Бъдещата голяма актриса ще затаи завинаги горчилката от думите на един режисьор, който в прав текст ще . й каже, че трябва първо да се погледне в огледалото, преди да реши дали да стане актриса. Да, малката Оля не е красавица като майка си Елена Снежина. Но каквоот това? Тя няма да се спре пред никакви изпитания, за да извърви трънливия път към върховете на театъра.
Родена е на 23 май 1903 година в София. Винаги е споделяла, че обича рождения си ден, защото е между два празника - Св. св. Константин и Елена и празника на славянските първоу-чители Кирил и Методий. „Оттогава хвръкнаха 75 години - пише актрисата в дневника си. - Човешкият живот е като детско хвърчило- хванеш канапчето и тичаш след хвърчилото. От вятъра зависи къде ще те отвее и колко високо в небето ще те извиси. Минаха годините. Какви години? Та това беше един радостен и красив миг. Миг на твоето битие - 75 години и 53 години в Народния театър. Времето ги отнесе..."
Преди този половин век на сцената обаче младата Олга Кирчева получава солидно театрално образование - учи във Виена и Берлин. Във Виена е ученичка на известния тогава актьор от „Бургтеатър” Новотни. А през 1925 година вече е актриса в Народния театър.
Когато попитах г-жа Светла Фингова каква е била най-голямата изненада за нея, когато е прочела дневниците на майка си, тя ми отговори: „Тази невероятна неудовлетвореност от всичко, което е постигнала на сцената. Знаех, че е взискателна, но болезнената й жажда за съвършенство ме изненада истински. Не предполагах колко много е страдала от равнодушието на колегите си, от липсата на истинско горене в изкуството поне така, както
тя го е разбирала."
Седем кашона с "работни тетрадки" и лични изповеди е трябвало да прочете единствената дъщеря на голямата актриса, която е и дългогодишен режисьор в телевизията. „Отне ми повече от три години, да прочета и отсея най-важното от тези професионални и житейски размисли. Убедена съм, че за по-младите ще бъде интересно да видят как майка ми е работила над ролите си. Сравненията с оригинала на пиесата, работата върху текста показват нейното задълбочено отношение към всяка роля, дори и най-малката" - казва дъщерята. А в началото на творческия си път над 15 години Олга Кирчева ще се „специализира" да играе слугинчета, дребни и незначителни персонажи. Трудни години, в които актрисата израства. Едва в по-зряла възраст тя успява да наложи името си и да го нареди по достойнство до имената на своите родители. Раждат се някои от най-значимите й актьорски превъплъщения: Рут от „Отвъд хоризонта" на Юджин О4Нийл, Кити Уорън от „Професията на г-жа Уорън" на Бърнард Шоу, Майка Кураж от едноименната пиеса на Брехт, Филомена Марту-рано от пиесата на Еду-ардо де Филипо, старата Нискавуори от „Жените на Нискавуори (финландска пиеса, играна в тогавашния театър „Трудов фронт", сега Театър зад канала). За да бъде по-прецизна в работата си над сложната пиеса на Брехт, актрисата посещава „Берлинер ансамбъл" и съпругата на Брехт - Хелене Вайгел, първата изпълнителка на Майка Кураж.
А за една друга своя любима роля актрисата пише в своите дневници: „Филомена е чудна. Тя е моя всеки миг. С такава радост днес предавах силните точки на ролята. Все едно, че удрях шамари на всички мръс-ници, като че ли крещях срещу нищетата и суетата. Щастие е да играеш такава роля. Дано Филомена има успех."
„Всъщност майка ми носеше в себе си не само неизтощим темперамент, за нея голямото изкуство бе да виждаш с десетилетия напред. Истински се зареждаше от контактите си с младите хора и те й отвръщаха със същата любов и всеотдайност. Телефонът постоянно звънеше и дори непознати хора я спираха на улицата, за да й благодарят след поредното представление" - прибавя нови щрихи към портрета на майка си Светла Фингова. Дъщерята допълва, че Олето, както с любов я нарича, никога не е била от актрисите, които се покоряват на режисьорския диктат, а в повечето случаи е била по-подготвена дори от самите постановчици. „Тя спореше и с мен, когато играеше в телевизионни постановки, които аз режисирах" - припомня си честите спречквания на професионални теми дъщерята. Тя описва майка си като невероятен работохолик. В годините, когато няма достатъчно ангажименти в театъра, Олга Кирчева открива красотата на народната песен. Така започват нейните рецитали и участия в концерти, където изпълненията й се посрещат с нескрит възторг от публиката. Това е любов от пръв поглед, за която актрисата пише в своите дневници: „Щастлива от откритието си, аз реших да го споделя с всички, които не познават нашата народна песен, защото текстът на тези песни са най-красивата поезия, която човек може да намери в световната литература." Като прекрасно допълнение към книгата е дискът с шестнадесет народни песни, изпълнени от Огла Кирчева. Записът е направен в „Балкантон". Дали слушателите ще могат да усетят силата на нейното изкуство? Сигурна съм в това, защото изкуството на Олга Кирчева идва от едно голямо сърце, изпълнено с любов към хората.
Няма коментари:
Публикуване на коментар