Всекидневно съм подложена на провокации. Предлагат ми пари срещу услуги, искат ми пари срещу услуги, опитват се да ме корумпират... А, не! Няма да се дам! Ненавиждам лъжата и се опитвам да живея според Божиите канони. Така правя от доста време, но за съжаление не успявам да свърша никаква работа...Най-гежко е положението в общинските администрации, където за един нищожен документ можеш да си изгубиш половин ден, ако не бутнеш някой лев на намръщената служителка. И тутакси въпросната хартийка се появява, като с магическа пръчица от дълбините на бумагите.
При джипито направленията за специалист са свършили още предния месец. За половин година напред... Ха, боледувай, де! Ако ти стиска... Но, стискайки една банкнота, ще се удивите как портите Хипократови моментално се отварят и стават чудеса. Не са подкупни докторите - просто хартийките занаправления са кът и затова с предимство са най-нуждаещите се. Пардон, най-дащните. Пенсионерите, безработните и социално слабите да си търсят алтернативни методиналечение... И да хващат гората - за билки, разбира се.
На изключителни изкушения се натъкнах, докато преподавах езика на Шекспир в един полувисш институт. С радост проследявах близките взаимоотношения студент-преподавател, докато не осъзнах, че въпросните отношения са чисто... търговски. И тогава се видях в ужас. Като заваляха едни предложения, бедна ви е фантазията... За да не ви досаждам, ще спомена само най-фрапантните.
Пристига един добре облечен бизнесмен в кабинета ми и ми предлага безплатни вечери за година напред в собствения му хотелски ресторант срещу скромната тройка в студентската книжка на неговото протеже. Въпросното девойче, което вероятно отговаряше за румсървиса в хотела на господина, не се беше явявало нито веднъж в час и дори не знаеше, че изучава английски... За съжаление, нямам влечение към хотелски ресторанти и не се изкуших от офертата.
Друго момче, което на няколко пъти се молеше за заветната тройка, накрая ме пресрещна на паркинга и в прав текст ми предложи четири чисто нови зимни гуми за раздрънкалия ми „Форд", за да не се пребия по пътищата. Работел в гараж и имал възможност... Благодарих учтиво и отказах, въпреки че с еднамесечна преподавателска заплата беше изключено да се сдобия с гумите...
И последната оферта, за която мъжът ми и до ден днешен не ми е простил, че отказах, беше през гладната Виденова зима. Телефонът звънна рано сутринта от провинцията и развълнуван баща ме уведоми, че тръгва към столицата с едно прасенце и чувал фъстъци за мен! Побеснях! Казах му, че съм вегетарианка и го посъветвах да вложи енергията си в насърчаване на сина си да заляга над учебниците... „Ама, да ви донеса поне фъстъците?" - упорстваше човекът, докато не затръшнах телефона. Мъжът ми само ме слушаше и му течаха лигите при мисълта за върнатото прасенце. Той си е месояден и постъпката ми му се видя безобразна. Къде ти прасенца в купонната система в зората на демокрацията?!
Напуснах института след няколко години. Много неграмотност ми се събра от младежите и слаби педагога-ческипохвати от страна на колегите. С две думи - загубена кауза. Капката, която преля чашата, беше назначаването на невежи хора за преподаватели. Голям резил, но те не разбираха така нещата... За последно видях шефката си по телевизията да се възмущава от ниската си заплата по време на учителските стачки. Тя, която не смогваше и една задача да реши на дъската пред студентите... Пълна мизерия!
Та, запровоканиите. Моят съветкъмвас, ако позволите, е да не им се поддавате. До нищо добро не водят. Пък и лакомията никога не е довела до успех. Все някъде трябва да се прекъсне порочният кръг на„вземане-даване". За данениесрампред бъдещите поколения... И пред славното ни минало. Дали?..
Няма коментари:
Публикуване на коментар