Повод да ви пиша е дописката на Камен Георгиев за карнавала в Дюселдорф -"Народните празненства пропъждат отчуждението". В нея той описва как се веселят привидно "алиенираните" немци, как смехът и музиката отварят сърцата на хората един към друг...Съгласна съм с автора, че у нас, в България, тези прекрасни форми на човешко общуване като че ли са на изчезване. Но те имат не само оздравителен ефект върху социалния климат, авлияятвърху възпитанието на децата. Именно върху този аспект на народните празници искам да поразсъждаваме.
През тези дни имах шанса да видя как " студените" швейцарци отбелязват празника Фастнахт, който от векове празнуват в седмицата пред Великите пости. Три дни по улиците на градовете се вихри най- фееричният карнавал в тази красива страна. А за Фастнахт, както узнах тук, швейцарците се готвят цяла година. Репетират спектакли, шият си (саморъчно!) умопомрачителни костюми, измислят закачки и смешки, разучават песни и танци... За да превърнат трите денонощия в искрящ фойерверк от веселие, смях, изненади, подаръци, музика, шумотевица, екстравагантни състезания. Няма възрасти, няма познати-непознати, няма дори един "наблюдател" . Може би затова казват, че в Швейцария детството никога не свършва.
И забележете: не възрастните организират празниците за децата, а по време на празниците възрастните сами се превръщат в деца.
Едва ли някой може да каже кога започва и кога свършва празникът. Но тук можеш да видиш как при препълнени магазини и напълно достъцни за швейцарците цени те се отдават с толкова удоволствие на самодейност в приготовляването на празничната украса, подаръците и опаковането им. Това е плод на една великолепна традиция - от най-ранна възраст у децата да
се развиват и възпитават усет за цвят и форма, въображение, емоционалност, пиетет към природата и естествените неща. Възпитателите се грижат цветовете на окръжаващата среда да не са прекалено ярки, т.е. агресивни към крехката детска психика, материалите да са взети от природата, а формите да не са твърде изкуствени и завършени. За да остане място и за детската фантазия. Даже родители, които имат доста оскъдни познания за детската психология, предпочитат да купят на детето си дървено влакче или дървена кукла с доста абстрактна форма, вместо лъскава пластмасова красавица, облечена в пищни синтетични премени.
Наистина е удивително как вечери наред преди празника швейцарските майки и татковци, въоръжени с ножици, разноцветна хартия, лепила, памук - изрязват, шият и лепят заедно с децата си украшения, домина, гирлянди, корони и др. За тях това е ценна инвестиция в душевността на децата им. Но и за тях самите е своеобразно продължение на вълшебната приказка "Детство". За малки и големи това си е част от празника. И дали не най-вълнуващата?
Няма коментари:
Публикуване на коментар