Нежното булаирче се завъдило след война

Заклет природозащитник твърдеше, че от 25-те цветя в поемата на Дядо Славейков "Изворът на белоногата" са останали само 5. Не исках да повярвам и посегнах към тънката книжчица, която някога учехме наизуст. Наистина изброих 25. В песен от Благоевградско, която и днес може да се чуе по съборите-надпявания, ухаят девет цветя: "Китка би й набрал, девет вери в нея, от гора гороцвет, от усое лильак, от присое калеш, от грамада здравец, от градина ружа, от поле трендафил, от ливада невен, от бахча босилок, от цвете калофер!"И най-хубавото е, че и днес ги има по селските дворове.
Историята на булаирчето ми разказа преди години Мария Йончева, дъщеря на Христо Йончев-Крискарец, художник и планинар. Много мъже от Седма пехотна Рилска дивизия загинали при Булаир през Балканската война. Останали са им гробовете по Галиполския полуостров, ветровете от Мраморно и Егейско море да рошат тревите над тях, чужди и незнайни. Издигнали паметник на централния площад в Самоков и изписали името на всеки погинал войник и офицер върху пирамидата от камъни. Но това се е случило по-късно. А жените, вдовици и скръбни майки, почернени и осланени от загубата, изпреварили и направили своя благодарствен помен като посели по градините и гробищата цветето е във вид на дребни сълзи и име на победна битка - булаирче. Самоковлийки обичат това нежно розово цвете и го множат и досега.
В Разлог някога уважаваната учителка Йордана Парева, завършила Американски колеж, заедно с чуждия език и многото познания за света и новостите в бита, донесла в града кле-матис. Аристократичното цвете постепенно от лехата в нейната къща се настанило и по други градини. Не само заради латинското му име, което жените трудно запомняли, но от уважение го нарекли "Госпожа Йордана".
Уязвими от студ и суша, но издръжливи на забрава, някои цветя са запазили в уханните си имена весели и тъжни истории от стародавни времена. И всяка пролет ни ги напомнят...

www.chudesa.net