Няма как да не признаем, че Дъблин един от най-красивите и оживени градове в Европа.Морето и планината са само на час път с градски транспорт от центъра. Театрите и концертните зали са добре познати на ценителите на сценичното изкуство и могат да задоволят различни вкусове.
Контрастът в столицата на Ирландия може да те застигне навсякъде. Един от първите 10-финансови центъра на Европа всъщност е град с ниски сгради, който се вижда като на длан от някогашната фабрика на най-известната тъмна бира в света "Гинес". Тя е обектът под №1 в листовките със забележителностите. Тухлените фасади в стил XVIII век са типични за града, в който живеят близо 500 000 души. Това не пречи задръстванията по входните артерии на града да са сравними с тези в двумилионна София. Те обаче са коренна противоположност на прекалено спокойната и перфектно чистата централна част със своите големи пешеходни зони.
Някои факти сами по себе си потвърждават типичното за ирландците самочувствие, с което всеки, преди да е стъпил на тази земя, се е сблъсквал поне във
филмите за тяхната общност отвъд океана. Какво да кажем за нация, която за 50 години има четирима лауреати на Нобеловата награда за литература. На всеки милион ирландци се пада поне един колосален автор.
Дори и кратка разходка на неподготвен предварително турист те сблъсква с къщите, в които са живели Оскар Уайлд и Джеймс Джойс... Скулпуртната експозиция? посветена на Бърнард Шоу, е сред важните забележителности на града, но статуията с Уайлд, излегнал се на камък, е не по-малко поразителна. Най-вече заради типичното изражение на великия-автор. Няма как поне няколко афиша да не ви приканват за форум, свързан или посветен на Самюъл Бекет или негово произведение.
Впечатление прави и монументът на Уелингтън - победителят на Наполеон, който е поредният довод в тезата на местните, че всичко стойностно идва от техния остров
Почти си готов да повярваш, но се сещаш, че си в града със задачата да отразиш събитие, което би трябвало да опровергае всичко това. Поне на зеления терен.
Мрачното време сякаш само те води към пъбовете. Типичната ирландска кръчма общо взето представлява малко пространство за много хора. Място за сядане може и да няма, но бирата и уискито са в неограничени количества. Приятната музика е налице, дори ние да не я свързваме с Шиниъд СЖонър, която е любимка на много хора тук, но е и докато се напиват. А някой от тези, които срещнахме по улиците, определено имаха успех в тази посока. Те обаче не буйстваха, а търсеха закътано място в бара, където да подремнат. В будните си периоди пееха и... рецитириха стихове. Разбира се, телевизорите са настроени на "Скайспортс".
За статистиците може да кажем, че в столицата има над 1000 пъба
"Темпъл бар" е най-известният. С това име обобщават и централния район, съставен почти изцяло от подобни кръчми. Той е близо до пешеходните търговски зони и най-
известния университет на острова - "Тринити колидж". Наоколо има и няколко катедрали (в една от които се пазят британски бойни знамена от Кримската война). В градината зад парламента се помещават националната галерия, националният музей и природонаучният музей.
В крайна сметка впечатленията от туристическата обиколка са достатъчно пълноценни и един футболен мач сам по-себе си може само да ги обогати. В крайна сметка от ирландците знаем, че животът е като чая - какъвто си го направиш. Хората умеят да пият, но и да мислят. Двете неща може би са свързани, но трябва да питаме Джойс какво точно го е вдъхновило, за да напише великия си роман поток на мисълта „Одисеи" - чаят или бирата, а защо не и уискито. Всъщност книгата е писана извън пределите на острова, но действието се развива с
точност в истинските улици и улички на Дъблин. Дори един от най-големите космополити на 20-и век, не може да намери по-достойни обекти за своите книги от Ирландия.
Няма коментари:
Публикуване на коментар