петък, 3 април 2009 г.

СИЕНА – ДОКОСВАНЕ ДО ВСЕМИРНОТО ВЕЛИЧИЕ И КРАСОТА

Когато Октавиан Август покорява част от етруските, а вероятно и галски племена, и основава военната колония Сиена Джулия, едва ли се е очаквало тя да стане ключов център за богатата Тоскана. Днес той е сред най-запазените средновековни образци на Италия, ограден от високи стени. Окото не може да се насити на величествената готическа архитектура. Старинните и новите сгради галят с меки пастелни цветове, които елегантно хармонират с разперените корони на пиниите, лазурното небе и пъстротата на цветята.
Легендите разказват, че Сиена е основана от Рем, който преди това заедно с брат си Ромул, откърмени от вълчица, полага първите камъни на Рим. Затова навсякъде из града са пръснати техни паметници. През Средновековието той е свободна република, но разцветът и могъществото му разпалват завистта на съседна Флоренция. Съперничеството и омразата стигат дотам, че през XIII век флорентинци вкарват в Сиена мъртви магарета и екскре-менти с надеждата да пламне чума. Конфронтацията се задълбочава, битките се множат и така до 1555 г., когато след дълга обсада слънчевият град на три хълма е завоюван, губи автономията си и става част от херцогството, споделяйки с него успехите и богатството си.
Случи се така, че седмица преди великденския пост според католическия календар станахме свидетели на пъстър карнавал. Още от обяд от страничните улички, водещи към една от най-големите забележителности на града - Пиаца дел Кампо, се стича множество, натъкмено с карнавални костюми. Празненствата донасят радост и бурно веселие на децата, облечени като различни приказни герои. Много от костюмите бяха ушити от майките и затова изпъкваха с различен колорит. Улични музиканти, цели оркестри, смешници, илюзионисти. трупи на кокили 7 дни забавляват насъбралото се множество, запълнило до краен предел необичайния площад, вдлъбнат като раковина. Околовръст този оригинален амфитеатър има безброй кафенета, бирарии и пицарии, така че местните жители и гостите също участват в небивалото представление.
През юли и август площадът е арена на още два празника - конните състезания Палио, за които контрадите /кварталите/ се подготвят през цялата година. Четири дни преди събитието собствениците на расови коне ги отвеждат рано сутрин в двора на Палацо Публико - той, както и площадът, вече са застлани с торф и трици. Палиото е не само фолклорен празник и стародавна традиция, а символ на града, събиращ в едно чест, слава и гордост. Облечени в пищни костюми и развяващи знамената на своите контради, участниците се борят за наградата - копринено знаме, изрисувано от известен художник. Юлското "Палио" винаги е изработено от сиенец, а августовското - от чужденец.
Трудно е да се откъснеш от историята и романтиката на Пиаца дел Кампо, но ни очакват още куп емоции, с които Сиена е станала световен туристически център. А ние пък го видяхме благодарение на важен проект по оперативна програма "Административен капацитет", съфинансирана от Европейския социален фонд - "Проучване на европейски НПО, работещи в сферата на соме-лиерството и прилагащи добри практики за работа с администрацията.
Централно място на Пиаца дел Кампо, сърцето на историческия център на града, обрамчено от фасадите на патри-циански сгради и застлано с дялани на ръка камъни, подредени във формата на рибна кост, е отредено на изградената от тухли часовникова кула. Нейният връх е балюстрада от бял камък, поддържаща камбанарията, а впечатлението е като съзерцаване на нежна и крехка лилия. Недалеч от главния вход се намирала гранитна колона,увенчана.с позлатена бронзова статуя на вълчицата, кърмеща римските близнаци, излята през 1430 г., която сега е в палата. В неговите зали е разказана историята на града. Специалисти сравняват Сиена с Венеция - за водоснабдяването й навремето цели осем години.
Улична трупа на кокили показва високи умения.
са прокопавани подземни канали. На градските пресечки те се разширяват в иззидани с тухли галерии-басейни, представляващи днес голям технически и художествен интерес.
Когато Виа дел Капитане отвежда до Пиаца дел Дуомо, меко е да се каже, че дъхът спира пред великолепието на един от най-разкошните и прочути образци на италианската романо-готическа архитектура - катедралата " Дева Мария". Построена на мястото на някогашен храм на Минерва, фасадата й е изкусно украсена със статуи, проектирани от Джовани Пизано. Невиждано красива е и декорацията от филигранен мрамор. Вътре стряска с хубостта си амвонът, изработен от баща и син Пизано. Илюстриран с фигури, изобразяващи изкуплението на човечеството, той е апотеоз на ренесансовото изкуство. Стълба в една от неговите потайности отвежда към ниша, в която някога била държана жива вълчица като символ на митичния произход на Сиена. В лявата страна на храма е олтарът Пиколомини, увенчан с 4 скулптури на Микеланджело... "Св. Йоан Кръстител" на" Донатело и статуята на Мария Магдалена на Бернини са само част от богатството на величествената катедрала. В нея има още една забележителност - Библиотека Пиколомини, основана през 1492 г. от архиепископа на Сиена - кардинал Франческо Пиколомини Тодескини, после станал папа Пий II. Невероятната сбирка от стари книги с песнопения, декорирани с ярки бои и злато, изумителните фрески по стените и тавана, както и статуята "Трите грации", считана за най-доброто древноримско копие на гръцкия оригинал, създаден през II век след Христа, са образците, заради които трябва да отидете в Сиена. За да се докоснете до всемирната хубост и хармония.

Няма коментари: