Да защитим невинните?

Световната рецесия без съмнение е сурова. В настоящия момент не е ясно точно колко дълбока и продължителна ще се окаже. Правителствата реагират по два основни начина. Първо, опитват се да овладеят банковата криза, тъй като отказът на банките да отпускат кредити води до намаляване на потреблението и безработица. Второ, правят опити за стимулиране на потреблението чрез директни финансови инжекции в икономиката.Пример за това са държавните субсидии към жизненоважни индустрии, които заслужават подпомагане. Според президента Обама за САЩ една от тях е автомобилната индустрия, която той нарича "гръбнакът на американската промишленост ". Американското правителство отпусна заем в размер на 17.4 милиарда долара на трите най-големи американски производители на коли "Дженеръл мотърс", "Крайслер" и "Форд". Изгледите този заем да бъде върнат някога са много малки
Същото се случва в Европа. Шведското правителство подкрепи финансово "Сааб" (която е собственост на "Дженеръл мотърс") и "Волво" (собственост на "Форд"). Германия субсидира "Опел" (отново собственост на "Дженеръл мотърс"). Френското правителство търси начини да подпомага "Пежо", "Ситроен" и "Рено". България няма собствено автомобилостроене, но правителството от години подпомага някои индустрии и улеснява живота на международните компании, които влизат на българския пазар.Понякога правителствата търсят начини за увеличаване на ефекта от финансирането на сектори от икономиката с държавни пари, като призовават хората да купуват местно производство, а не вносни стоки. Напоследък в САЩ бяха направени опити това да стане задължително в някои сфери. Бяха направени предложения да се въведат политики "Купувайте американското", като например се забрани употребата на стомана, произведена извън Америка, в строителството. Това се прави срещу правилата на Световната търговска организация. Дали държавните субсидии биха могли да бъдат изход от рецесията?Изглежда, че повечето политици, избиратели и бизнесмени вярват в такъв вид протекцио-низъм. Какво обаче е мнението на пазарно ориентираните икономисти? 1. "Провал на пазарната икономика"
Рецесията накара много хора да твърдят, че пазарната икономика от западен тип е изчерпана като система. Увеличаването на държавния контрол и спускането на директиви изглеждат неизбежни. "НО Вярно е, че малко икономисти бяха предвидили сегашните размери на кризата. Но за всички беше ясно, че в някакъв момент ще има рецесия, това е неизменна част от пазарния цикъл. Това по думите на Джоузеф Шумпетер са "крилата на творческото разрушение", което преразпределя средствата за производство от неефективна към ефективна употреба. Да, пазарната икономика си има цена. Но тя е много малка, сравнена с други системи, както ясно се вижда от историята на Съветския съюз и Източна Европа. Различното при сегашната рецесия е банковата криза. Това е резултатът от лошата законова рамка за банковата индустрия. Но то няма нищо общо с твърденията на някои правителства, че пазарните сили вече не разпределят ресурсите ефективно и трябва да бъдат заместени от държавата.
2. "Да се погрижим първо за себе си" Общоприето е, че политиките, имащи за цел да защитят икономиката на една държава, обикновено са за сметка на други държави. Всяка страна трябва да се погрижи най-напред за собствените си граждани.
НО Не е вярно, че ако една държава субсидира промишлеността си, тя печели за сметка на търговските си партньори. Всъщност всички губят. Когато правителството субсидира дадена индустрия, то измества търсенето, като променя относителните цени (стоките, произведени със субсидия, стават по-евтини). Това води до загуба на ползи за потребителите - те ценят произведеното със субсидия по-малко, отколкото онова, от което трябва да се откажат, за да плащат данъците, от които държавата има нужда, за да покрие отпусканата субсидия. Има и още един проблем. Оправдаването на субсидиите, че те ще спасят работните места. Това, което се случва обаче, е, че субсидиите увеличват безработицата. Субсидираните индустрии обикновено са такива, в които човешкият труд до голяма степен е заменен с машинен. Като променя относителните цени на продуктите, правителството измества търсенето от производства, основани на повече човешки труд, към такива с преобладаващ машинен. В резултат търсенето на работна ръка намалява. Дори ако субсидията временно намали безработицата, този ефект ще е малък в сравнение с дългосрочните загуби, причинени от изкуственото преразпределение на ресурси. 3. "Нелоялна конкуренция заради евтината работна ръка"
Бизнес лидерите в развитите икономики смятат, че конкуренцията е нещо хубаво, когато е лоялна, но не могат да приемат нелоялната конкуренция. Икономиките, в които работната ръка е евтина, се конкурират нелоялно. Според тях един от начините за решаване на проблема е държавното субсидиране, което прави производството по-евтино. Това буквално означава, че не е честно фирмите в други държави да могат да плащат по-ниски заплати. Само че точно в това се състои смисълът на международната търговия -във факта, че в някои страни стоките са по-евтини, отколкото в други. В полза на потребителя е да бъдат внасяни стоки, които са сравнително по-евтини поради по-ниските производствени разходи в други държави. Реално заплащаме за тези стоки, като изнасяме продукти, които самите ние можем да произведем относително евтино. Ако правителството реши да "поправи" това, международната търговия просто би спряла. 4. "Предпазване на ключови отрасли"
Някои отрасли са по-важни за икономиката на страната от други. Примерно едно от всеки 10 работни места в САЩ е в автомобилостроенето. Тези отрасли трябва да бъдат защитени и субсидирането им е ефективен начин за това.
НО Какво всъщност е ключов отрасъл? Такъв, който е важен за потребителите? Тогава те ще купуват продукта и без държавна субсидия. Или може би е отрасъл, в който работят много хора? В такъв случай потребителското търсене ще
се погрижи това да продължи. Ключов отрасъл би могъл да бъде наречен само този, чиято продукция е била високо ценена от потребителите досега.
В този смисъл автомобилостроенето е класически антип-ример. Отрасълът не е в затруднение поради рецесията. Свръхпроизводството в него беше факт още преди настоящата криза. А това означава само едно - ресурсите трябва да се изместят към по-продуктивни отрасли. Историята на правителството, което се опитва да поддържа изкуствено някоя индустрия чрез държавна субсидия, винаги е една и съща. Субсидията просто забавя изместването на ресурсите, което е в сърцевината на успешната икономика. 5. "Да защитим невинните пострадали"
Често се казва, че работниците са невинните жертви на суровата рецесия и затова те трябва да бъдат защитени. Трудно е да не изпитваме съчувствие към пострадалите от кризата. Хора, които по никакъв начин не са отговорни за икономическата криза, губят работата си и остават на улицата. НО Означава ли това, че трябва да им се помага да останат там, където са сега? А какво остава за онези също невинни жертви, които губят работата си заради повишаването на данъците, необходими за държавната субсидия? Мисли ли някой за следващото поколение, на което ще се наложи да изплаща огромния държавен дефицит чрез по-висок лихвен процент и данъци? Те също са невинни. Някак странна е политиката, която прави опит да защити едни невинни жертви за сметка на други, дори още по-невинни. Опасността от отплата Има още един значим аргумент против държавното субсидиране на отрасли. Всеки опит за протекции на промишлеността на една държава е повод за отплата от страна на други. Класическият пример е от времето на Голямата депресия. В началото на рецесията тогава е прокарана т.нар. Тарифа на Смут-Хоули. Чрез нея значително се увеличават налозите върху повече от 20 000 вносни стоки. Три години по-късно е въведен закон "Купувайте американското", който задължава федералното правителство да предпочита американски фирми при държавни поръчки. Много държави отвърнали на този удар, разрушавайки международната търговия, което довело до още по-сериозно влошаване на и без това тежката ситуация. Това се случва винаги когато държавата не позволява на свободния пазар да управлява разпределението на средствата за производство.
Пазарната икономика не се е провалила. По време на настоящата рецесия пазарните сили извършват брутални, но необходими промени. Поемането на рискове беше в основата на удивителния растеж на западните икономики в последните 60 години. Банковият сектор обаче направи много погрешни сметки. Намесата на държавата под формата на субсидии ще донесе повече вреди, отколкото ползи. Пазарът винаги се справя по-добре от правителството. Въпреки неизбежните грешки идеята за вливане на средства от частния сектор в публичния, за да се даде възможност на държавата да се намеси в пазара, е почти сигурен начин да се намали благосъстоянието.
Протекционизмът е опасен дори по време на рецесия. Той уврежда международната търговия в ущърб на всички държави, включително и на тази, която го налага. Частният сектор е този, който трябва да се възпротиви на подобни опити от страна на правителството. Като правило управляващите са склонни на по-висока от реалната оценка за собствените си възможности.

www.chudesa.net